Д-р Хашем Хуеш от Болница ВИТА разказва защо днес пациентите се изправят на крака само часове след операцията
Тоталната смяна на тазобедрената става често е наричана „операцията на века“ – и с основание. Тя премахва инвалидизиращата болка и връща качеството на живот на милиони хора по света. Заедно с успеха обаче години наред съществуваше и притеснението от силна следоперативна болка, продължително залежаване, месеци рехабилитация и риск от усложнения. Днес този сценарий изглежда различно. Съвременната ортопедия предлага техники, която съкращава възстановяването драматично и променя очакванията на пациентите още преди операцията.
С прилагането на минимално инвазивния предно-латерален достъп, познат като метода на Рьотингер (ABMS и др.), „операцията на века“ се превърна в интервенция, чиито резултати се измерват в часове и дни, а не в месеци.
Именно този съвременен стандарт е въведен и в Клиниката по ортопедия и травматология на Болница ВИТА, където д-р Хашем Хуеш работи с фокус върху щадящата хирургия и ускореното възстановяване като част от екипа на проф. д-р Пламен Кинов, дмн. Представата за дълги седмици обездвижване и трудна рехабилитация постепенно остава в миналото. ВИТА залага на различна философия – активност още в първите часове, стабилност без излишна травма и възстановяване, което започва почти веднага. Тук центърът на вниманието не е самата операция, а човекът и неговото връщане към движение.
Тайната на „непокътнатите“ мускули
Основната тайна според д-р Хуеш се крие в хирургическата прецизност – той работи в естествената пролука между мускулите, без да прекъсва или отделя нито една връзка. При стандартните операции често се налага скалпелът да премине през мускулната тъкан, което е и основната причина за бавното възстановяване. Тук обаче хирургът навлиза през „мускулния интервал“ между т.нар. m. tensor fascia lata(опъвач на широката бедрена фасция) и m. gluteus medius(среден седалищен мускул), като просто ги раздалечава един от друг.Това позволява на хората с износени стави или с фрактури в тази област да се върнат към домакинството, шофирането и дори разходките наоткрито толкова бързо, че близките им често не могат да повярват. Когато мускулите са здрави и непокътнати, тялото просто отказва да бъде „болно“ и поема натоварването веднага.
Първи крачки още в деня на операцията
Най-силният аргумент в полза на минимално инвазивния предно-латерален достъпе скоростта, с която пациентът възстановява движението си. При подходящи случаи раздвижването започва не след дни или седмици, а почти веднага – под контрола на рехабилитатор, като изправянето не се преживява като тежко изпитание, а като естествена и логична следваща стъпка. Тази ранна мобилизация има не само емоционален ефект. Активирането на тялото толкова скоро след хирургичната намеса подобрява кръвообращението, ограничава риска от тромбоемболични усложнения и позволява рехабилитацията да стартира навреме. Стабилността при ходене е по-добра, помощните средства се използват за по-кратък период, а болничният престой се съкращава осезаемо.
Намалена болка и по-бързо връщане към ежедневието
Запазването на мускулите има пряко отражение върху следоперативния комфорт. Когато тъканите не се прерязват, травмата за организма е по-малка, а болката обичайно е по-умерена. Това често означава по-ниска потребност от силни аналгетици и по-ясно съзнание в първите дни след интервенцията – фактор, който подпомага активното участие на пациента в собственото му възстановяване. Разликата се усеща най-силно в ранния следоперативен период. Докато при класическите подходи възстановяването на мускулната сила може да отнеме седмици, при щадящия достъп функционалната стабилност се постига по-рано. В международната практика това се свързва и с по-кратък болничен престой и по-бързо преминаване към самостоятелно придвижване в домашна среда. Пълното възстановяване продължава няколко месеца, но първата, най-деликатна фаза преминава значително по-леко в сравнение със стандартните хирургични техники.
По-нисък риск от функционални усложнения
В сравнение с част от класическите методи, при минимално инвазивния предно-латерален достъп честотата на някои функционални усложнения е по-ниска. Например при директния страничен достъп е възможно накуцване, свързано с отслабване на мускулатурата. При предния достъп понякога се наблюдава намалена сетивностпо предната и страничната повърхност на бедрото, а при задния достъп рискът от луксация (изкълчване) традиционно е по-висок. Щадящата техника, при която мускулите се запазват, съхранява стабилизиращия апарат на ставата и допринася за по-добър ранен контрол върху движението. Това позволява и по-малко рестриктивни ограничения в следоперативния период, като конкретните препоръки винаги се определят индивидуално според състоянието на пациента. Външният белег от интервенцията обикновено е около 10см – почти единственият видим знак за извършената операция.
Не само при коксартроза
Методът е предназначенне само за пациенти с хронично износена става (коксартроза). Той се прилага и при някои фрактури на тазобедрената става – особено важно при по-възрастните хора, за които бързото раздвижване е ключово. При тях продължителното залежаване може да доведе до тежки усложнения, а щадящата техника дава шанс за по-ранно възстановяване на самостоятелността.
Персонален подход и опит на хирурга
Въпреки всички предимства, изборът на хирургичен достъп не е универсално решение.
„В съвременната медицина няма еднакви пациенти и съответно няма еднакви решения. Най-подходящият метод зависи от анатомията, качеството на костта, придружаващите заболявания и начина на живот на човека“, подчертава д-р Хуеш.
Минимално инвазивната техника изисква висока прецизност, тъй като се работи в по-ограничено оперативно поле. Именно затова опитът, пространствената ориентация и внимателното планиране са решаващи за крайния резултат.
„Добрата операция не е тази, която изглежда впечатляващо само в операционнатазала или на рентгенова снимка. Добрата операция е тази, след която пациентът се движи стабилно, без страх и с увереност, че може да разчита на ставата си години напред“, допълва специалистът.
Знаете ли, че?
В световен мащаб всяка година се извършват над 1 милион смени на тазобедрена става. С навлизането на минимално инвазивните техники средната възраст на пациентите постепенно намалява – все повече хора в активна възраст избират операцията по-рано, за да избегнат години на болка и ограничена подвижност. Ако обмисляте смяна на тазобедрена става, разговорът със специалист, който владее щадящите техники, е първата стъпка към по-бързо и по-леко възстановяване. Защото бъдещето на ортопедията не е в по-големия разрез, а в по-голямата прецизност.
