Добре знаем, че не е хубаво да се говорят неистини, но лъжем всеки ден. Според изследване, поръчано на учени от световноизвестна компания за маркетинг и реклама, в продължение на 60 години човек произнася около 88 000 лъжи. Доколко точно е изследването, няма особено значение, щом психолозите, независимо към коя школа принадлежат, са единодушни - всички лъжем, при това от най-ранна възраст. Не защото сме лоши по рождение, а защото имаме психологически причини да го правим.
Децата често разказват измислени истории и ги преживяват емоционално, без да имат за цел да заблуждават. Те не слагат граница между фантазии и действителност - норма, присъща на възрастните. По този начин обогатяват житейския си опит с нови усещания и преживявания, опитвайки се да си представят ситуации, в които не са попадали, но които занимават мислите и чувствата им. Според д-р Кенг Ли от университета в Торонто, на 2-годишна възраст лъжат 20% от децата, на 3-годишна - 50%, на 4 - 90%. Нещо повече, в хода на проведените изследвания станало ясно, че колкото по-рано детето започва да говори неистини, толкова по-успешно е то, когато порасне.
Психолозите са убедени, че изкривяваме обективната реалност винаги когато общуваме помежду си. Просто коригираме фактите или премълчаваме нещо. Самото понятие "истина" е относително - може да сме сигурни само в действията на другите, но не и в усещанията и преживяванията им. Към говорене на неистини ни подтикват различни психологически и социални причини, които руският писател и психотерапевт Владимир Леви обобщава - подтиква ни самият живот. Други негови колеги сочат 5 основни причини да лъжем. На първо място са очакванията на околните и опитът да се нагодим към тях. Съзнателно или не, преди да се разкрием пред другите, ние започваме да събираме информация как те биха искали да ни видят. Интуитивно нагаждайки се към техните потребности, променяме своя образ. Корените на това поведение се крият в детството. Детето запомня как реагират родителите, роднините и другите важни за него хора на едни или други думи. И се ориентира не спрямо това, което се е случило наистина, а спрямо онова, което предизвиква одобрение.
Да избегнеш контрола е втората причина за честото говорене на неистини. Психолозите твърдят, че ако децата са контролирани твърде силно, непременно започват да лъжат. И когато станат възрастни, продължават да го правят, защото опитът им от детско-родителските отношения е изградил този модел на поведение.
Децата често се хвалят, че имат най-бързия велосипед на света или че татко им е купил най-скъпата кукла. Така се стремят да станат център на внимание и да повишат цената си в очите на връстниците. Като подрастващи вече измис-лят какви ли не романтични или героични истории, а като възрастни продължават да привличат вниманието с помощта на същото това проверено във времето лъготене. Стремежът да влезеш в нова роля също е сред често срещаните причини да лъжем. Като отидат на курорт или в командировка, всички стават ергени. За да пофантазират какво би станало, ако бяха необвързани. За човек е свойствено да си слага различни маски, казват психолозите.
Често ни се иска да изглеждаме такива, каквито в действителност не сме. Но не всеки има кураж да промени наистина живота си. Много по-лесно е да си измислим паралелна реалност. Така си вменяваме разни роли. Това обаче е признак, че не сме удовлетворени от живота си. Даже понякога неконтролируемото лъготене може да се окаже психическо разстройство. Псевдология означава патологична склонност да се разказва за измислени събития, хора, приключения.
Има още една съществена причина да лъжем - желанието да постигнем целта си. Лъжата заема водещо място сред техниките на манипулация, т.е. сред начините да постигнеш целта си по косвен път. Често хората лъжат, предполагайки, че ще извлекат полза - материални блага или изгоди, които удовлетворяват душевни потребности, например съчувствие или възхищение.
В основата на всяко отклонение от истината лежи някакво намерение. Големият въпрос е защо не можем директно да си кажем какво искаме. Защото, от една страна, ако целим да направим добро впечатление, ни се иска да се поукрасим. От друга страна, обществото не поощрява говоренето на истини. Съществува т.нар. "социален договор", благодарение на който хората сякаш се споразумяват за онова, което биха искали да чуят един от друг.
Утопия е да очаквате, че околните ще престанат да ви лъжат. Дори в собственото ви решение да спрете от този момент нататък да говорите неистини се крие голяма доза лъжа. В крайна сметка добрата новина е, че от лъжата има полза. Тя създава
усещане за контрол над собствения ви живот, твърдят психолозите. Лъжейки, може да избираме от много варианти най-изгодната история, като очакваме при това съвсем определен резултат. Докато с истината нещата стоят другояче - вариантите са малко или никакви, а резултатът е непредсказуем. Затова хората продължават да лъжат, въпреки шанса лъжите им да бъдат разобличени.
От лъжата има и една друга, неочаквана полза. Британски учени от Фонда за изучаване на мозъка изяснили любопитен факт - лъготенето ни кара да слабеем! Когато фантазираме, организмът ни изразходва много повече калории, отколкото когато казваме истината. Така че ако осъзнавате своята склонност да послъгвате, насочете този "талант" в полезно русло. Чрез него не само ще постигнете добра професионална реализация, но и стройна фигура.
Страницата подготви
ВЕРА ДАЧЕВА, Всичко за семейството
