В последните години се появиха ясни сигнали, че България пренаписва своята история в борбата с грипните епидемии, превръщайки скептицизма в покачващо се доверие към превенцията. От старта на националната програма през 2019 г. ваксинационното покритие сред хората над 65 години е скочило с близо 300%, стана ясно на дискусия за възможностите на профилактиката. Този успех е измерим в 4,5 пъти повече внесени дози ваксини и значително подобрена комуникация с други рискови групи като бременни и хронично болни, посочи д-р Кремена Пармакова от Министерството на здравеопазването.
Въпреки прогреса данните от Националната здравноинформационна система остават тревожни: хората над 75 години съставляват близо 25% от всички хоспитализации заради респираторни инфекции. Рискът от смърт при възрастните с комбинация от сърдечни и белодробни заболявания е 20 пъти по-висок, което налага спешни мерки, предупреди проф. Ани Кеворкян, ръководител на катедра “Епидемиология и медицина на бедствените ситуации” към Медицинския университет в Пловдив. В тази връзка тя съобщи, че Националният експертен съвет по имунизации вече препоръчва въвеждането на специалната високодозова ваксина за хора над 75 години.
Научният пробив в тази област е свързан с използването на четири пъти повече антиген, за да се преодолее естественото отслабване на имунната система при възрастните, обясни здравният експерт д-р Анвар Расули, експерт в сферата на ваксинопрофилактиката на грипа. Той се позовава на мащабното европейско проучване FLUNITY HD.
- Д-р Расули, защо грипът представлява сериозен риск за възрастните хора и каква е ситуацията в България според вашите наблюдения?
- Знаем, че за всички възрасти грипът е сериозно заболяване, но особено за хората в по-напреднала възраст има изключително голям риск, понякога водещ и до смърт. Те са засегнати по диспропорционален начин както по отношение на повишения риск от хоспитализация, така и по отношение на смъртността. Ситуацията в България не е различна. Основната причина е имуносенесценцията – обичайното отслабване на имунитета с напредването на възрастта. То води до повишен риск от усложнения в дихателните пътища като пневмония, астма или ХОББ; сърдечносъдови проблеми като инфаркт на миокарда или миокардит; метаболитни нарушения, свързани с диабетни прояви, както и бъбречна недостатъчност.
- Какъв е медицинският отговор на тези специфични предизвикателства при по-възрастните пациенти?
- Необходими са специфични ваксини, които да бъдат прилагани спрямо нуждите в напреднала възраст. Ние сме разработили високодозова ваксина, която съдържа четири пъти повече активно вещество спрямо стандартната доза. Стъпваме на 25 години опит в доказването на нейната полезност. В различните етапи на проучванията са участвали над 45 милиона души, което гарантира висока надеждност на резултатите. В световен мащаб ежегодно до 5 милиона души може да се разболеят от грип и именно възрастните са най-засегнатата група.
- Споменахте проучването FLUNITY като златен стандарт. Какви са конкретните данни за ефикасността на тази ваксина?
- Това е най-голямото рандомизирано проучване. Проведено е в Дания и Испания сред близо половин милион души. Проследихме подобрените ефекти по множество критерии – хоспитализации поради пневмония или грип, респираторни заболявания, заболявания на дихателната система и смъртност от всякакъв тип. Най-осезаемият резултат е при хоспитализациите от грип, при които заболяването е било потвърдено лабораторно. Там относителната ефикасност е приблизително 32% спрямо стандартната доза. Това означава, че ако при стандартна доза се избягват три хоспитализации, с високата доза добавяме още една избегната.
- Как тези данни се проектират върху българската реалност и здравната система по ваши наблюдения?
- Ако внимателно анализираме числата, виждаме, че на всеки 515 ваксинирани възрастни се предотвратява 1 хоспитализация. За България това би означавало, че при 680 000 ваксинирани лица на възраст над 75 години могат да бъдат предотвратени допълнително около 1300 хоспитализации, ако всички са ваксинирани с високодозовата ваксина вместо със стандартна.
- Какви са препоръките ви за практическото прилагане на тази ваксинация в България?
- Бих искал да поздравя здравните власти в България за много умното решение да действат стъпка по стъпка. Този възрастово сегментиран подход вече се прилага в много страни по света. Например в Япония наскоро решиха да се фокусират първо върху населението над 75 години. В Белгия също започнаха от 75+, а от тази година се движат напред и вече цялото население над 65 години има право на такава ваксинация. Този етапен метод – първо над 75 години, след това добавяне на високорисковите лица над 65 и накрая за всички над 65 години – е научно обоснован и се доказва като разходно ефективен и дори спестяващ разходи.
