- Търсят конкуренция за лекарства там, където производителят е един
- Търгът не създава втори производител
– Д-р Качарова, от Асоциацията на вносителите на нерегистрирани лекарствени продукти за лечение на редки болести се обявихте против предложените законодателни промени във връзка с цените за лекарствата. Защо?
– Поводът за промените бяха медийни публикации за големи разлики в цената на едно и също лекарство в различни болници. Сравнява се цена на опаковка между несравними доставки: извършени в различни периоди, за различни количества, с различен остатъчен срок на годност, при различен валутен курс. И тук е същинският проблем – заради недостоверни данни, изнесени публично, се предприемат необмислени и неефективни промени. Промяна, която не съобразява нито медицинския, нито юридическия критерий, не може да постигне и законната си цел – гаранция за защита правата на пациентите и обществения интерес. Може обаче да възпрепятства достъпа до лечение на пациентите с редки заболявания.
Действащият ред днес е атакуван едновременно от две посоки. В НС е внесен законопроект, който променя реда, по който тези лекарства стигат до конкретния пациент. Успоредно Министерството на здравеопазването публикува за обществено обсъждане проект за изменение на Наредба № 10, по която се извършват доставките.
Нито едното, нито другото предложение е съобразено със спецификата на лекарствата за редки болести.
– Какъв е проблемът със законопроекта?
– Той обръща правилото и изключението. Предлага се тези лекарства да се осигуряват като правило чрез централизирани поръчки на държавен орган за покупки, а когато такава поръчка няма – чрез тръжни процедури по Закона за обществените поръчки, провеждани от всяка болница. Действащият ред – бърз, публичен и съобразен с конкретния пациент – остава допустим само „по изключение", ако болницата докаже едновременно „обективна невъзможност" и „неотложна нужда". Кой ще преценява това, законопроектът не казва.
А европейското право предвижда точно обратното. Този ред не е „вратичка", а нарочно изключение: когато лечение без алтернатива се предписва за конкретен пациент, общите пазарни правила са неприложими.
– Какво означава предложението за пациентите с редки заболявания?
– Забавяне, което не се връща. Днес пътят е кратък и ясен: лекарската комисия в болницата установява, че за конкретния пациент няма разрешена в България терапевтична алтернатива, и предписва лекарството по индивидуален протокол – за не повече от три месеца напред; болницата отправя публично обявена покана към търговците на едро, съпоставя постъпилите оферти и възлага доставката.
Оттам до леглото на пациента минават броени дни. Утре между лекарската комисия и доставката застават централен орган, процедури и нови срокове. При прогресиращи и животозастрашаващи заболявания пропуснатият прозорец за лечение не се отваря повторно – увреденото не се възстановява.
Пациентите с текуща терапия рискуват прекъсване при всеки следващ цикъл, защото доставките са на цикли до три месеца и всяка от тях ще минава през новите изисквания. А болниците, изправени пред неясни условия и санкционен риск, ще се страхуват да поръчват. Отговорността за лечението остава тяхна, а те няма да разполагат с инструменти, с които да обезпечат сигурна и ефективна доставка, необходима за лечението на пациентите с редки болести.
– А не смятате ли, че централизираната тръжна процедура би довела до реална конкуренция и по-ниска цена?
– Конкуренцията трябва да бъде насърчавана, където е възможна. Но тук не говорим за аналгин и витамин С. При огромната част от тези продукти производителят е един в света, а при лекарствата сираци липсата на конкурент е и правно гарантирана.
– Колко публичен ресурс се разходва с лекарствата за редки заболявания?
– По данните, приложени към мотивите на самия проект, разходите по реда на Наредба № 2 – извън обхвата на задължителното здравно осигуряване – са 114,7 млн. лв. за 2024 г. и 122,5 млн. лв. за 2025 г.: ръст под 7% за година. Съпоставете ги с разходите на НЗОК за лекарствата по реда на здравното осигуряване за същия период: по отчетни данни те нарастват от около 2,07 млрд. лв. през 2023 г. на 2,47 млрд. лв. през 2024 г. и 2,83 млрд. лв. през 2025 г. – с по няколкостотин милиона годишно. Само едно такова годишно увеличение е около 45 пъти по-голямо от увеличението по Наредба № 2 и почти три пъти по-голямо от целия годишен разход по нея. Перото, представяно като „експоненциално растящо", всъщност е 4% от бюджета – най-малкият и най-бавно растящият му дял. И дори тази сума не е изцяло за редки болести.
Ефективното разходване и контрол на публичен ресурс подкрепяме без уговорки. Веригата е проследима от производството до леглото на пациента: лечението се одобрява индивидуално, за конкретен пациент, а болницата не разходва собствени средства – заплащането е от държавния бюджет, а носител на правото на заплащане е пациентът.
