По честота са на второ място след заболяванията на дихателната система.
Инфекциите на пикочните пътища са често срещани в България и една от причините е стресът. Той ни съпътства постоянно, независимо дали времето е топло, или студено и е сериозен фактор, който потиска имунната система. Проучвания доказват, че той влияе неблагоприятно на белите кръвни клетки, които помагат на тялото ни за преодоляване на всякакъв вид инфекции. Урологичните инфекциите в България са на второ място след тези на дихателните пътища.
Най-честият причинител е бактерията ешерихия коли (ЕК), която се среща при 80-90% от случаите. Пациентите винаги обръщат внимание на симптоми като често уриниране и парене, но обикновено не си дават сметка, че се е появила болка в кръста, обяснява доц. Режина Джераси, дм, от клиниката по нефрология към Александровска. Когато оплакването е придружено и с лека температура, означава, че инфекцията се е качила нагоре и е причинила възпаление на легенчето (пиелит) или на бъбреците (пиелонефрит). При неусложнените инфекции няма никакви вродени аномалии и пречка за нормалното отделяне на урината. Те преминават доста по-бързо - циститите за 3-5 дни, а пиелонефритите за 10-15. Инфекциите трябва да се лекуват от лекар , а самолечението да се избягва. Всички продукти и хранителни добавки на базата на боровинки и други, за които се говори напоследък, са полезни, особено при ешерихия коли, но ако до 3-5 дни не се прояви ефект, трябва да се направи консултация с лекар, предупреждава доц. Джераси.
При младите хора (предимно жени) напоследък често се среща стафилококова инфекция, причининена от стафилококус сапрофитикус, която изисква продължително лечение. Преди това обаче трябва да се изчака посявката на урината (бактерията се развива бавно). Когато има рецидивиращи инфекции, е хубаво да се потърси точната причина. Инфекцията причинена от ЕК, също може да е много упорита. Важно е винаги да се търсят предразполагащите фактори за тези инфекции, дори и когато са неусложнени, подчертава доц. Джераси. Те могат да бъдат честите сексуални контакти например. Хубаво е при рецидиви да се прилага т.нар. супресионна терапия - след полов контакт, 2-3 пъти през седмицата или всяка вечер да се приема антибиотик или антисептик по 1/4 до 1/8 от дозата, обяснява доц. Джераси.
Все по-често се срещат т.нар. усложнени инфекции. Те са при пациенти с дисфункция на мускулите, които отварят и затварят пикочния мехур, при което се задържа по малко урина в него. Може да има и други причини за нарушените функции на бъбречното легенче и задържането на урина.
Особено през нощта дори само при 2 мл задържана урина за 3-4 часа се възстановяват
бактериите - като количество, отпреди началото на лечението.
Първо се лекува острата уроинфекция и след това се елиминира усложняващият фактор. Обикновено това са пациенти с неврологични заболявания, по-възрастни мъже с простатна хипертрофия или жени със смъкване на пикочния мехур, влагалището или матката - все причини за задържане на урина.
При асимптомната бактериурия патогените се откриват в урината без никакви признаци за това. Тя не се лекува при по-възрастни пациенти, при които има изпускане, и е почти нормална находка. Лекува се само когато има клинични симптоми, но задължително при бременни и трансплантирани болни. Има спор дали асимптомната бактериурия се лекува при диабет, засега е прието, че при неусложнена инфекция няма нужда. Лечението на усложнените инфекции трябва да е 10-15 дни според вида причинител, който при тях е по-особен.
Циститът и пиелонефритът протичат с неясна клинична картина при диабетиците - у нас те са почти 1 милион. Предразполагащите фактори за уроинфекции при пациенти с диабет са много. Метаболитният синдром, все по-разпространен напоследък, е тясно свързан със затлъстяване и диабет втори тип. И това веднага дава отражение върху бъбреците.
Захарта в урината е предразполагащ фактор. Оказва се, че в урината на диабетиците има по-малко левкоцити, които да се борят с инфекциите, защитните им механизми работят по-слабо, отколкото при останалите пациенти. При тях има автономна невропатия, която води до нарушения в стомашно-чревния тракт. Те често имат разстройство и бактериалната флора по-лесно преминава по лимфен път към пикочния мехур.
Съдовите проблеми, които водят до атеросклероза, до исхемични промени, при диабетиците също са важни, защото водят до исхемични промени на бъбречния паренхим. Дисфункцията на мускулите на пикочния мехур, които отварят и затварят шийката на пикочния мехур, е много по-тежка. В началните стадии при мъжете мускулите се напрягат, увеличават своя тонус, след което се получава отпускане и инконтиненция на урината. Така се създават условия за остатъчна урина в мехура и инфекция.
Циститите са по-чести и по-тежки при диабетиците, изискват по-продължително лечение. Възможността да възникне инфекция по кръвен път също е по-голяма, докато при останалите пациенти тя може да се появи при много тежки простуди, излагане на климатик. Характерни са и т. нар. метастатични инфекции - от костите, от прешлените, от белия дроб, от очите, от ставите - инфекцията може да се разпространи към бъбреците. Обикновено това са стафилококови инфекции.
При диабетиците е характерна и резистентността към антибиотици и т.нар. лактаза продуциращи бактерии, които са голям проблем в днешно време и които не се повлияват от лечение с обикновени антибиотици. Бактерията продължава да се развива в антибиотична среда, чиято концентрация дори е по-голяма от нормалната терапевтична концентрация. Затова е много важно при пациентите с диабет да се направи антибиограма, за да се започне адекватно лечение.
При диабет циститите протичат с неясна клиника. Пиелонефритите - с тъпа болка, общо неразположение и едва появата на кетоацидоза подсказва, че има някакво смущение. Причината е отново в нарушения в автономната невропатия. Както инфарктът може да протече без болка при диабетиците, така може и да се появи уроинфекция с неясна симптоматика. Тези пациенти трябва да се преглеждат прецизно, да се изпращат задължително на скрининг, да им се прави изследване на урината, кръвна картина, кръвна захар.
Доц. Джераси е категорична, че лечението трябва да се прави по антибиограма
Ако говорим за неусложнени инфекции, лечението с антибиотици при обикновен цистит трябва да е поне 7-10 дни. А терапията при пиелонефритите - поне 10-15 дни и в болнични условия и с интравенозни антибиотици в началото.
При диабетици най-често се среща инфекция отново с ЕК - при около 40-60 процента от случаите. Напоследък се среща често - при около 20 процента и клепсиела инфекция, която е изключително упорита.
Тази информация можете да прочетете само с регистрация на сайта на "24 часа". Регистрацията е напълно безплатна и ви дава неограничен достъп до архива на 24chasa.bg, възможност за персонализиране на новините през "Моят 24 часа", както и всекидневен нюзлетър с най-важните новини за последното денонощие. Може да бъде с профил в социална мрежа или e-mail.
