Скенерите на летища и в магазини не са най-големият риск за хората с пейсмейкър, но и няма нужда да се бавят в обсега им, обяснява кардиологът доц. Сотир Марчев. Той е директор на Българския кардиологичен институт и ръководи Специализираната болница за активно лечение по кардиология - Плевен. Доцент по кардиология към Медицинския университет в Плевен. Роден през 1961 г. в Благоевград. Завършва със златен медал английска гимназия, а след това също с отличен успех и Медицинския университет в София. Има две специалности - по вътрешни болести и по кардиология. Специализирал е ехокардиография и инвазивна кардиология и електрофизиология във Виена, Осака, Белград. Има акредитация по ехокардиография от Европейското кардиологично дружество, чийто почетен член е.
- Доц. Марчев, много хора с имплантирани устройства се изплашиха след новината за жена с пейсмейкър, която починала, след като била принудена да мине през скенера на летище. При какви заболявания на сърцето се поставят електрокардиостимулатори?
- Ще започна с обяснение на медицинските термини. Те са важни. Вицът, който разказвам по този повод: Една жена крещи към къщата на съседката си:
-Маро, моят сифилистик при теб ли е?
Мъжът изскача от къщата на съседката с думите:
-Жено, колко пъти ще ти обяснявам, че терминът не е сифилистик, а филателист!
Така че термините са важно нещо. До края ще използвам само два медицински термина. Брадикардия означава бавен пулс, например под 50-60 в минута. Противоположният термин е тахикардия - бърз пулс, например над 100 в минута. Лекарствата или устройствата срещу нисък пулс се наричат антибрадикардни, а тези срещу висок пулс - антитахикардни. Днес кардиолозите имплантираме три групи устройства: антибрадикардни (обикновено наричани на английски само пейсмейкъри, а на български електрокардиостимулатори); антитахикардни устройства, наричани имплантируемикардиовертер-дефибрилатори, известни с английското съкращение ICD, и устройства за лечение на сърдечна недостатъчност - ресинхронизиращи системи, известни с английското съкращение CRT. Преди години медицината се опитваше да помогне чрез лекарства на хората, които имат много нисък пулс. На тези хора
им прилошава, губят съзнание, падат, удрят се, може да катастрофират или да се удавят. Опитваха се много различни видове химически субстанции - безрезултатни и безрезултатни. Решението на проблема дойде от електрониката, а не от фармацевтичната промишленост.
- Защо?
- Сърцето работи с електрическо "запалване" като колите. Само че токовете, които го възбуждат, са твърде слаби и се наричат биотокове. Когато правим някому електрокардиограма, ЕКГ апаратът снема тези биотокове от повърхността на тялото, усилва ги няколко пъти по сто и ги рисува върху хартия. Това е електрокардиограмата. Хората с нисък пулс имат проблеми някъде по "електрическата част на запалването". Днес тези пациенти ги лекуваме, като им имплантираме електроника, която заобикаля "изгорелите връзки". Бяха разработени антибрадикардните пейсмейкъри, които са машини, големи колкото мъжки часовник. Те имат батерия, която обикновено стига за 10-12 г. Поставяме ги под кожата - под ключицата. От тях по съдов път тръгва електрод, който стига до сърцето. Той следи пулса и ако сърдечната дейност забави прекалено, подава импулси от батерията си към сърцето с честота поне 60 пъти в минута. Когато сърцето се съкращава нормално бързо, те си "мълчат" и си пестят батерията. Тези антибрадикардни устройства ги слагаме на пациенти, които имат оплаквания, за да нямат. На човек, който не се оплаква, не слагаме нищо.
- От коя страна се поставят?
- От тази, от която по-малко пречат на пациента. Ако работи основно с дясната си ръка, ги слагаме отляво. Ако е левичар - отдясно. Ако стреля с пушка и допира приклада до тялото си, ги слагаме от другата страна, за да не пречат на стрелбата. Ако едната ръка е поразена, например след инсулт, ги слагаме откъм здравата.
- Колко струва машинката?
- Здравната каса плаща напълно най-евтините устройства, което е голямо облекчение за лекарите - можем да помогнем на пациента безплатно.
- И на конкретния въпрос - опасни ли са за хората с пейсмейкър скенерите?
- Определени типове електрическа или магнитна енергия могат да въздействат върху устройството. Детектори за метал и системите за сигурност, използвани в магазините и летищата, са сред тях. Но въпреки че много пациенти се страхуват от мерките за сигурност по летищата, всъщност място за притеснение няма. Може да преминете през детектора за метал. Ако се задейства аларма - може и да не се задейства, това означава единствено, че системата е засякла метала в имплантираното устройство. По-голям риск може да бъдат неизправни електрически уреди, които не са правилно заземени. Повечето домашни изправни и добре заземени елуреди са безопасни. Не е така за машини като индустриалните генератори, които произвеждат огромна енергия. Риск има и от високоволтови линии, магнити, големи нагревателни уреди, радиоизлъчватели.Някои тонколони съдържат големи магнити, които могат да нарушат работата на всяко от трите вида устройства. Човек с ICD, CRT или пейсмейкър не бива да носи близо до тях магнити
Мобилните телефони, които изпращат електромагнитни сигнали, могат да повлияят върху правилната работа на устройството. Охранителните системи на входове и изходи са източници на електромагнитни въздействия и съветваме хората с имплантирани устройства да преминават през тях бързо. Офисното оборудване и повечето от медицинската апаратура са безопасни.
- А кои създават риск?
- При постъпване в болница или за изследване човек трябва да съобщи, че е с пейсмейкър. Скенерите за ядрено-магнитен резонанс могат да повредят пейсмейкъра, независимо дали пациентът е вътре, или само стои близо до скенера. Работата на устройството може да се потисне при хирургия с използване на електронож, при радиотерапия при тумори, прифизиотерапия, която използва електрически импулси върху кожата. Не трябва да се влиза в зони, които са обозначени със символа "Не за хора с пейсмейкъри". Пейсмейкърът и ICD обаче ще продължат да работят безпроблемно по време на гръдна и дентална рентгенография, ултразвуково изследване, компютърна томография, мамография и флуороскопия, която е тип рентгеново изследване.
- След като сме наясно с понятията, каква е терапията при тахикардия?
- И до ден днешен опитваме да ги лекуваме с много лекарства, за съжаление, нерядко безрезултатно. Голям напредък се постигна с ICD. Тези устройства са малко по-големи от антибрадикардните пейсмейкъри, слагат се по подобен начин под кожата, но те са винаги отляво. Те също следят чрез електрода си, вкаран в сърцето по съдов път, сърдечната дейност. Ако например пациентът получи тахикардия с честота 160 удара в минута, устройството започва да пейсира сърцето с честота 180 удара в минута и така "взима" командването. След няколко удара с това темпо устройството спира и сърцето включва нормалния си ритъм - болестният ритъм е надвит. Това се нарича погасяваща електрокардиостимулация. Всичко става за секунди или части от секундата, така че
човекът нерядко въобще не разбира, че е бил излекуван от пристъп, който би го
вкарал в болница, ако нямаше тази машинка. Немалко хора, за съжаление, получават внезапна смърт на улицата, на работното място или другаде. Малцина от тях са късметлии да им бъде оказана моментално адекватна медицинска помощ, включваща и електрошок. Проблемът с тези "щастливци" е, че ако им се случи отново, надали и втория път ще получат моментално същата помощ. На тези хора ние имплантираме същите ICD. Ако пациентът е пред внезапна смърт, машината прави спасяващия електрошок. В най-евтините машини този електрошок протича между тялото на машината, намираща се подкожно под ключицата, и върхът на електрода, намиращ се в сърцето. Затова тези устройства ги слагаме винаги отляво.
- Има ли безплатни видове?
- Най-евтините ICD струват в България около 12 000 лева. Здравната каса заплаща само 6000, останалите ги дава пациентът или фондът му за допълнително здравно осигуряване, ако се е осигурявал в тях. Поради това няма европейска страна, в която да се слагат по-малко ICD, отколкото в България. Дори в Сърбия се имплантират няколко пъти повече и поради големия оборот тези машини струват по-евтино, отколкото у нас. В Германия оборотът е още по-голям и цената е още по-ниска.
- За устройствата, които слагате при сърдечна недостатъчност, също ли се плаща?
- Най-евтините, за щастие, се заплащат напълно от здравната каса. Неудобството е, че тяхното имплантиране трае часове и при малка част от пациентите електродите не могат да се поставят само чрез инвазивна кардиология, а се налага кардиохирургия. Пейсмейкърите, които първоначално използвахме при брадикардии, после при тахикардии, днес започнахме да използваме за лечение на сърдечна недостатъчност. Това е състояние, при което пациентите изобщо нямат оплаквания от пулса - той често нито е много нисък, нито е много висок. Техният проблем е, че сърцето не изтласква достатъчно кръв към тялото. На нас, здравите хора, когато се съкрати едната страна на лявата камера, едновременно ни се съкращава и срещуположната стена. Кръвта няма избор и бива изхвърлена от сърцето към тялото. При част от болните със сърдечна недостатъчност, когато се съкрати едната страна на лявата камера, срещуположната се отпуска. Когато дойде време да се съкрати срещуположната стена, вече първата страна се отпуска. Така кръвта се "люшка" наляво-надясно из камерата, а не бива принудена да напусне сърцето. Тези болни ги лекуваме, като им слагаме един електрод от едната страна на лявата камера и друг електрод от срещуположната. Устройството, наречено CRT, "пали" едновременно и двата електрода, срещуположните стени се съкращават едновременно и кръвта бива изтласквана от сърцето.
