105 години от рождението на Никола Вапцаров се навършиха на 7.12. Авторът на “Моторни песни” намери смъртта си на 23 юли 1942 г. в тунелите на гарнизонното стрелбище в София. Той бе осъден на смърт за нелегалната си дейност в полза на комунистическата партия. Поетът бе точно на 33 години. (христова възраст). Сега стиховете му са преведени на 64 езика в 90 страни.
Разговаряме с Мая Вапцарова - известна българска режисьорка, авторка на над сто документални и игрални филма. Ученичка е на известния унгарски кинорежисьор проф. Ищван Сабо и дъщеря на брата на големия поет - Борис. Тя за първи път специално за “Клуб 100” показа негови ранни стихотворения и проза, писани още докато е бил курсант във Военноморското училище във Варна, което днес носи името му.
“Никола е бил само на три години, когато в дома на дядо Йонко е идвал Яворов. Той учи малкия Никола да изговаря буквата Р. Ако кажеш Р, ще ти дам моя револвер, казва му. Но в същото време детето освен за револвера чува ритъма на една поезия :
Жин, жан, жун,
чука трака наковалнята звънлива,
де момче умът ти хвърка,
пак разтеглихме ушите,
дявол някой тук се бърка....
Поетичният ритъм постепенно започва да се натрапва в главата на момчето. И обяснимо е, че в него преминава и Яворовата енергия.
Мнозина са убедени, че едно толкова чувствено ранно стихотворение на Вапцаров е посветено на... река Дунав, а не на някоя красавица.
Ти си непристъпна
аз непобедим.
Няма в своя огън
тъй да изгорим.
Блясък ще проблесне.
Блясък в слънчев ден.
И един ще бъде
все пак победен.
В поезията на Вапцаров има космическа енергия. Само той и Жул Верн говорят за онова, което предстои на човечеството - навлизането в Космоса за отиването на Луната, на Марс.
Ще вляза в взривна ракета,
самичък ще търся в простора
далечна планета.
И тези слова са написани далеч преди да бъде изстрелян първият спътник в Космоса, уточява Мая.
В живота на Вапцаров има няколко прелома. Първият е, когато в душата на поета се разразява битката между Пирина и Черно море. Както личи в стиховете му, като че ли морето побеждава планината. То не отмива спомена за нея, но открива погледа му към безкрая.
Още едно неизвестно стихотворение, писано през 30-те години, докато е бил още юнкер. Пълно с невероято предчувствие, с прозрение в бъдещето.
Гадател
Ти втренчено се взираш във ръката.
И казваш, че не ще съм дълго жив.
Отпускаш я и гледаш мълчалив.
Доловил смътно някаква загадка.
“Да, да, не виждаш ли - те тука се пресичат.
И ясно сплитат смъртния ти кръст.
Куршум за някаква незнайна гадна мъст.
Предричат смърт те - твоята прокоба”
И аз те гледам с страх фалшив.
Защо ли мил ми ставаш някак си безмерно. И ако знам, че всичко туй е верно.
О, колко щях да съм щастлив.
Дали Вапцаров е гадателят, който е усетил пътя на съдбата?
Целият текст и още много други интересни четива може да намерите само във вестник "Клуб 100".
