На голяма Богородица в събота изкарват светините на поклонение

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/4924586 www.24chasa.bg
Чудотворната икона “Св. Богородица Одигитрия” (“Пътеводителка”) се пази в храма “Св. Богородица – Успение” в асеновградския кв. “Горни Воден”.

Патриарх Неофит води службата в Троянския манастир.

Кои и къде у нас са чудотворните образи на Божията майка 

 

Патриарх Неофит е от понеделник в Троянския манастир. По традиция, завещана от дядо Максим той ще води службата на големия празник в събота Успение Богородично и ще се поклони пред чудотворната икона "Света Троеручица", която ще бъде изкарана извън манастира за литийно шествие за радост на хилядите вярващи, стекли се за празника.

Успение Богородично е най-големият летен празник на Църквата. На този ден Божията майка е склопила очи и ангели я пренасят в небесното царство, за да застане до Светата Троица.

Няма друг с толкова имена, показващи святост. Майката на Иисус Мария е Богородица, Дева Мария, Света Дева, Светата Майка, Мадона, Пазителка, Пътеводителка... Тя е най-почитаната жена в света не само в християнството, но и най-съвършената в исляма. Тази, която роди Христос в непорочно зачатие от Св. Дух.

“Римокатолицизмът въвежда т.нар. догмат за непорочното зачатие на св. Анна, според който Пресвета Богородица също е зачената от Светия Дух и майка й св. Анна. От такова твърдение се получава някакво “четвърто лице” на Бога, което Православието смята за ерес”, обяснява богословът Руси Русев.

Мария е дъщеря на бездетните дълго време юдеи Йоаким и Анна, които Бог накрая дарил с дъщеря.

Родила се на 8 септември и като навършила 3 години, родителите я отвели в Йерусалимския храм и посветили на Бога, както обещали в молитвите си. Мария останала там 11 години до пълнолетие. Искала да служи на Бог и

дала обет да не се

омъжва и да остане

завинаги Дева

Но според закона тогава, след като е навършила пълнолетие, не е можела повече да остане в храма, а трябвало да се омъжи. Първосвещеникът Захарий знаел за обета ѝ, но да не погазва закона за съпружеството, формално я сгодил за овдовелия 80-годишен старец Йосиф от Назарет, който се задължил да се грижи за нея и да пази нейната девственост. Според преданието в дома на Йосиф Дева Мария получила от архангел Гавриил радостната вест, че Господ е избрал нея да бъде майка на Спасителя на света.

Мария ражда Иисус, когато отиват за всенародно преброяване във Витлеем. Градът бил пълен с народ, с Йосиф се приютили в пещера, убежище на овчарите, и там тя родила, а изгряла над Витлеем звезда, известила събитието.

Животът на Мария преминавал в смирение и благочестие - грижела се за болни, помагала на бедни, сираци и вдовици.

Тя изтъкала на Иисус

забележителен по

изработката си червен

хитон без шевове,

който бил неговата постоянна дреха при непрекъснатите му странствания, особено в последните три години.

След като Иисус се връща от Хималаите, където се обучавал под ръководството на своя гуру - господ Майтрейя, той излиза на обществената арена.

След кръстната му смърт и възкресение майка Богородица остава в Йерусалим, като за нея се грижи любимият ученик на Иисус св.

Йоан Богослов. Съвременниците на Мария отбелязват нейните безупречни духовни качества. Тя никога не наскърбявала, не обиждала, била добродетелна и чужда на самохвалството и завистта.

Богородица доживява до 72 години. Умира с лека смърт - т. нар. успение (заспиване), с което Бог дарява най-верните си.

Според православието

е починала и погребана

в Йерусалим, а според

католицизма - в Ефес

На успението край смъртния й одър били всички апостоли, като само Тома закъснял с 3 дни. Той поискал да ѝ се преклони, отворили пещерата, където била погребана, но в нея видели само погребалната и плащаница.

Нейните ранни спомени за живота ѝ записва близкият до нея евангелист Лука - лекар и художник. Той нарисувал неин портрет икона, от който по-късните иконописци правили копия.

Във всички по-ранни образци, а на Изток и до днес, на двете рамене на Богородица и на челото ѝ се изобразяват 3 звезди, напомнящи Витлеемската звезда. Най-старото известно изображение на Богородица с Младенеца е от катакомбите Присцила в Рим. Най-известни са два основни типа - Одигитрия, т.е. Пътеводителка, в която Богородица държи малкия Иисус и сочи Пътя, Истината и Живота, и Богородица Елеуса, т.е. Милостива.

Иконата “Успение Богородично” е описателна с многобройни символни елементи. Обикновено веднъж е изписано тялото на Божията майка на одър, над него Христос който държи в ръцете си душата ѝ а третият ѝ образ е в най-горната част на иконата, когато вече Богородица е на небето.

Три църковни празника са строго свързани с Дева Мария - Рождество Богородично на 8 септември, Въведение Богородично на 21 ноември, когато се чества Денят на християнското семейство, и най-големият - Успение Богородично на 15 август, който е предшестван от 15-дневен пост. Народът нарича Рождество Богородично Малка богородица, а Успение Богородично - Голяма Богородица.

Най-известните чудотворни икони у нас се намират в трите най-големи български манастира - Рилския, Бачковския и Троянския. На този ден те се изнасят за поклонение и хиляди вярващи се стичат да ги зърнат и докоснат.

Не е нужно да биете път точно дотам, ако сте отдалеч. Освен любимата на патриарх Максим и на патриарх Неофит троянска Света Троеручица, бачковската Св. Богородица и рилската, чудотворни икони с образа на Божията Майка има и другаде. В асеновградския храм “Св. Богородица Благовещение”, известен още като Рибната църква заради аязмото с рибки под нея, чудотворни дела върши и иконата “Св. Богородица Умиление”.

Чудотворната икона “Св. Богородица Одигитрия (Пътеводителка)” или т.нар. Златна ябълка, се пази в храма “Св. Богородица Успение” в кв. “Горни Воден” до Асеновград.

Малкият храм “Панагия - Свето Успение Богородично” в гръцката махала на Варна пази чудотворна икона на Богородица с младенеца.

Във Врачешкия манастир е чудотворният образ на Пресвета Богородица, известна като “Радуйся, благодатная Марие”. Копие на известната в Света гора икона “Достойно есть” от 3 години има и в храм-паметника “Св. Александър Невски” в София.

И за католоците има упование. В католическия храм “Св Троица” в Малко Търново се намира Черната Мадона, копие на иконата от полския град Ченстохова.

Грях е да се целува икона с червило по устните

Храмът е Божият дом, земното небе - особено място, белязано с невидимото присъствие на Бог на земята. Затова поведението ни в храма трябва да е почтително, така че да не се накърни светостта и да си навлечем гнева на Бога. Но мнозина от нас влизат в храма като на хайван пазар - с ръце в джобовете, по къси панталони и джапанки, с дъвка в устата, с включен джиесем.

Затова в много храмове има пътеводители как да се държим в църквата, която е единственото място на нашата грешна земя, където можем да се укрием от житейските бури и несгоди:

“Грешно е да се поставят ръце върху иконите. Прекръсти се, поклони се и целуни с благоговение светата икона!” Много често в храмовете покланящите се на Божията сила слагат длан на иконата, за да почерпят уж енергия. Почит с поставяне на длан върху иконата не се оказва. Това е насадено от екстрасенси, прокламиращи иконите и свещените предмети като акумулатори за биоенергия. Глупост е, тъй като противоречи на разбирането за Божията благодат като дар, даден съзнателно от Бога на тези, които Го почитат”, казва богословът Руси Русев.

В храма се отива 10-15 минути преди службата, за да се запалят свещи за здраве и починали, да се пуснат бележки за здраве, благоговейно да почетем иконите и да сложим дарение.

Преди да влезем и като пристъпим в храма трябва три пъти да се прекръстим и поклоним, молейки се “Боже, очисти мене, грешния, и се смили над мен", “Боже, бъди милостив към мене, грешния”, “Св. Богородица, спаси мене, грешния", “Вси светии, молете Бога за мене, грешния”.

Пристъпвайки към иконите, първо трябва два пъти да се прекръстим, покланяйки се, след това да целунем свещения образ, а после отново да се прекръстим с поклон. Целуват се ръката или одеждата на Спасителя, на Божията Майка или светеца. Когато се молим пред Спасителя на кръста, целуваме краката Му. На иконата на обезглавения Йоан Кръстител се целува косата.

Според древен обичай мъжете стоят от дясната страна и жените в ляво.

Ако сте пропуснали началото, не пречете на молитвата на другите. Да се разхождате в храма е неуважение. Бъдете смирени и благочестиви. Дръжте се почтително, тихо си намерете място и се присъединете към общата молитва. Ако видите приятели, просто направете мълчалив поклон.

Прието е да се кръстим при възхвала на Света Троица и Иисус Христос, по време на ектения при всеки възглас “Господи, помилуй”, както и в началото и в края на всяка молитва. Когато свещеникът кади, леко наклонете главата си.

По време на кадене

не се кръсти

Наведете глава и при отваряне или затваряне на царските двери, когато свещеникът обявява “Мир вам" или благославя народа, както и след думите “Главите си пред Господа преклонете."

При освещаване на светите дарове в момента на изнасянето им от олтара преди причастието трябва да направите поклон доземи.

Не трябва да ходите и разговаряте по време на четенето на Евангелието, на херувимската песен и молитвите в евхаристийния канон от “Символа на вярата” до “Отче наш”). Не бива да заставаме с гръб към олтара. Когато минаваме пред царските двери на иконостаса, трябва за миг да спрем, да се прекръстим с лице към царските двери и да направим лек поклон. Ако по време на богослужение духовникът е в средата на храма, не бива да се преминава пространството между него и светия олтар.

Не правете забележки към ближния, който е нарушил правилата за поведение. По-добре всеки да следи собственото си сърце и съвест.

По време на четене на Евангелието и на важните места в литургията се стои прав.

Към храма се тръгва

в скромно облекло,

което покрива по-голямата част от тялото. Жените трябва да носят пола или рокля под коляното с дълги ръкави и да покриват главата си с кърпа или шал в знак на скромност. Разкошното модно облекло, голите рамене, парфюми, гримове и накити не са уместни в храма. Особено и червило по устните, което ще остави отпечатък при целуването на иконите. Грешно е целуването на икона и кръст с червило и според Църквата именно падналите ангели научили жените да употребяват червило и накити, за да прелъстяват.

Мъжете да не влизат в храма по тениска и бермуди, неприлично е дори в жегата. Въобще гледайте с външния си вид да не привличате внимание. “Жена не бива да носи мъжки дрехи, и мъж не бива да се облича в женско облекло: всеки, който прави това, гнусен е пред Господа, твоя Бог", предупреждава Моисей. Свещта е нашата жертва за храма, затова трябва да се купи оттам. Горящата свещ е символ на нашето молитвено горене пред Бога, Майка Богородица, към всички светии.

Ако сте материално притеснен, не се смущавайте да поискате свещ, просфора или свещеникът да отслужи молебен без заплащане. По възможност не излизайте преди края на службата, освен ако нямате наложителни дела. При излизане от храма отново се прекръстете с поклон три пъти с лице към олтара.

Суеверието е перверзна

религия без Бог

Суеверието е религия без Бог, казва протойерей Макаров от руската църква във Ванкувър. Само Бог и Неговото свято слово са достойни за вярата и поклонение.

Истинският християнин вярва в безспорната истина на Божието слово, а не в суеверията, фалшива духовност, привнесени от фолклора обичаи и измислици на екстрасенси, врачки, магьосници и гадатели, които се стремят да узурпират мястото на Бога в умовете на хората. Апостол Павел ни казва едно просто правило, което трябва да помним: “Ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, то всичко трябва да е за слава на Бога” (1 Кор 10:31.).

Но суеверието не се ограничава с невярващи. Бедни и богати, образовани и не, хора от различни етноси, християни и езичници, а дори и всички вярващи и невярващи - всички тези в един или друг начин робуват на суеверието в живота си. Друго изкривяване на нещата е, когато

обличаме каноните

на вярата в образи на

народното творчество

Да чукна на дърво за късмет, числото 13 било фатално, счупеното огледало носело нещастие, ръкуването през прага - раздяла, плашим се, ако срещнем черни котки и свещеници, не трябва да се отваря чадър на закрито вкъщи, хвърляме монета или сол зад гърба си... Смешно е, но всички тези суеверия са част от живота ни.

Суеверията и вярата в магията и чародейството отдавна са опровергани от науката и заклеймени от църквата в името на нашето спасение. Въпреки това те процъфтяват не само във всекидневието, но и мнозина възприемат молитвата и поклонението пред светиите като вид магия.

Езическият свят не си е отишъл, затова хората търсят магьосници, гадатели и сравняват живота си с източните хороскопи. Суеверието винаги манипулира обстоятелствата, за да ги покори.

Дори вкарва в лъжлива роля и църквата. Някои ходят по светите места за поклонение и богослужение заради суеверно поведение. Например като минат през дупката в пещерата на Иван Рилски, вярват, че ще им провърви в живота. Други пък ще застанат точно под главния купол на храма, защото там енергията била най-силна.

За Църквата суеверията са грях, защото показват липса на вяра в Божието провидение. Придържането към суеверието противоречи на Бога и е нарушение на първата от десетте божи заповеди: “Аз съм Господ, твоят Бог ... Да нямаш други богове освен Мене .”

Суеверието е перверзна “религия”. Затова на някои места в Библията се предупреждава: Не се обръщай към медиуми и при магьосници не ходи, за да не се оскверняваш сам чрез тях. Аз съм Господ вашият Бог. ” А евангелистът Матей предупреждава “за лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да се опитат да заблудят.”