Д-р Грибнев оперира “безкръвно” жлъчка, хернии, дебело черво

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/6243503 www.24chasa.bg

Лапароскопската хирургия иска поне 2-3 г. обучение на специалиста

Д-р Петър Грибнев е от лекарите, към които пациентите се привързват - заради професионализма и заради искреното човешко отношение към болния. В Александровска болница е сред тези, за които пристигат най-много персонални благодарствени писма.

Завършил е Медицинския университет - София, през 1999 г. През 2001 г. влиза в казармата - 6 месеца, от които 4 активна военна служба в поделение в Горна Оряховица. “На караул имаш достатъчно време да мислиш за себе си. За 2 часа си напълно сам, тъмно е и имаш само мислите и страховете си”, разказва докторът. На един такъв караул, в буря с гръмотевици, взема решението да стане хирург. Не е имал идея как точно ще го осъществи, само следвал интуицията си. След казармата разбира, че шансът да го вземат в някоя хирургия в София клони към нула заради високата конкуренция. Връща се в родното Търговище, където познат на дядо му помага да постъпи на работа в болницата. Така и става, а през 2002 г. започва специализация във Втора хирургия на Александровска болница. Схемата е 6 месеца тук, 6 месеца в болницата в Търговище. В София

хирургията го пленява

окончателно,

прекарва времето си в операционната. Среща и учителите си, сред които първият е доц. Георги Велев. “Още тогава бях впечатлен от структурата в Александровска. Тук имаше последователи на основателя на клиниката проф. Александър Станишев, следват се академични принципи. После тогавашният началник проф. Димитър Трифонов, голяма личност, вече покойник, ме взе на работа през 2004 г.”, разказва д-р Грибнев. През 2008 г. взема специалност. Удовлетворен е на мястото си - болницата постоянно се модернизира и осигурява възможности за развитие.

Още при специализацията се запалва по лапароскопската хирургия, по-известна като “безкръвна”, макар това да е условно. При нея се работи без отваряне на корема, а през минимални отвори с помощта на оптика. Хирургът гледа на монитор работното поле, без да има пряк допир. Работи през тръбички, наречени троакари, през които се вкарват камерата - окото на хирурга, и инструментите. Стандартната им дължина е 33 см.

Във Втора хирургия правят първата в болницата лапароскопска операция на жлъчен мехур през 1993 г. Днес тя е рутинна тук. Минали са “обучителната крива” - след много труд на тренажора, курсове и определен брой операции, хирургът достига до етапа да оперира за минимално време, с минимално кървене и с минимум риск за усложнения.

За един лапароскопски хирург са нужни поне 2-3 г. работа, казва д-р Грибнев, който е началник на операционния блок в клиниката. Започва се със “сухи тренировки” в тренажора, които включват дейности като връзване на възли, отделяне на семенцата на чушка, обелване на гроздови зърна, белене на кожата на пилешко месо, шиене на гъби. “При лапароскопската хирургия имаш около 30 см удължение на ръката. И най-малкото нейно движение се отразява сериозно долу, на работното поле. Затова координацията е изключително важна, а и работиш в двуизмерен модел. Съвсем различно е от конвенционалната хирургия, където пипаш с ръцете си и гледаш с очите си. Развиваш друг тип усет”, обяснява д-р Грибнев. Това са предизвикателства за мозъка. Има и симулатори за тренировка, но са твърде скъпи и ги няма тук. Първоначално му отнема по 3-4 минути за един възел, сега го прави за секунди. Лапароскопската операция на жлъчка отнема по 40 до 60 минути при стандартна анатомия.

По този метод се правят по-големи и сложни операции като тези при рак на дебелото черво. През 2012 г. един от водещите европейски специалисти по лапароскопска хирургия, проф. Джовани Дапри от Белгия, прави практическо обучение във Втора хирургия и за 2 дни прави 8 операции. Сред тях е и сложна блок-резекция при тумор на дебелото черво в 4-и стадий, проникнал и в пикочния мехур и единия яйчник на пациентката. Операцията отнема 5-6 часа, а филмът е показван на научни форуми, включително и на честването на 100-годишнината на Американската колегия на хирурзите.

“Жената е добре

вече 5-а година”,

уточнява д-р Грибнев.

В развитите страни лапароскопската хирургия завзема все по-голям дял от оперативната дейност, защото е щадяща и свързана с по-малко усложнения, а това значи и разходи. България има все повече обучени специалисти и модерно оборудване, но изостава заради липсата на адекватно финансиране. Здравната каса плаща дадена сума за операцията като дейност, но не и скъпите медицински изделия за нея. Центровете са принудени да ги осигуряват по проекти, а най-често пациентите ги плащат. Само единият тип автоматичен съшивател, без който процедурата е безпредметна, струва към 1200 лв. Това ограничава и лекарите, и достъпа на пациентите. “Въпреки всичко се стремим да развиваме тази хирургия, защото това е бъдещето. От 12% през 2004 г. сега делът на лапароскопските операции при нас е 40%”, казва д-р Грибнев. По този метод се правят и операции на надбъбречната жлеза с по-щадящ за пациентна достъп, не през корема. Причината за тях са заболявания като хиперфункция на жлезата, както и феохромоцитоми - доброкачествени тумори, които предизвикват тежка хипертония.

Извън работата си д-р Грибнев обича да бъде със семейството си - втората му “паралелна реалност” в денонощието след операциите. Съпругата му е специалист по маркетинг, дъщеря им Калина е на 9 г., а Ивелина - на 6 г. “С децата се потапям в “проблеми” като защо не работи видеоиграта, къде е определена играчка. В тази реалност е и кучето, което също иска внимание”, казва докторът. Всички обичат да са навън и използват всяка възможност да са в парк или в планината. Д-р Грибнев държи и на времето за себе си - обикновено свири на китара, хоби от студентските години, чете или спортува. Напоследък предимно кара колело или ролери. Преди години опитал с винг-чун - агресивно бойно изкуство, подвид на кунг-фу, но не издържал на извънредното натоварване. “Иска време, себеотдаване, концентрация”, обяснява докторът, без да се предава обаче - като намери време, пак ще пробва нещо подобно.

В храненето д-р Грибнев спазва принципа да няма крайности и хапва, каквото му се иска. “Има връзка между изкуствените добавки в храните и онкозаболяванията, но проблемът започва години по-рано и на емоционално ниво. Нещо друго се обърква у човека, преди да стигне до изявата тумор. Важен е балансът и да правиш правилните избори в стила на живот”, казва хирургът. Той не пуши, а с алкохола пак е в отбора на умерените.

След 45-годишна възраст ходете на ехограф поне веднъж на 2 г.

След 45-годишна възраст човек трябва да започне да ходи и на профилактични прегледи, при които се откриват хирургични заболявания в ранен стадий, съветва д-р Петър Грибнев. Това значи да се прави и ехография на коремните органи - поне веднъж на 2 г.

След 50-годишна възраст хората са вече рискови за заболявания на дебелото черво и трябва да отидат на колоноскопия - преглед на дебелото черво с оптика, при който се откриват и отстраняват полипи, предраковото състояние. Откриват се и злокачествените тумори. “В Япония заради високата заболеваемост от рак на стомаха има скрининг и заболяването се открива на етап промени в лигавицата. Те се отстраняват и пациентът се следи, докато при нас туморът се открива в послените 2 стадия, когато е обхванал и съседни структури”, обяснява хирургът.

В такива случаи преживяемостта е около 2 г. У нас виждаме поредния парадокс: специалистите стават все по-добри, основно чрез европроекти се оборудват модерни центрове, а пациентите все още идват късно, твърде късно, за да се възползват от подобрените възможности за лечение. “Редовно чувам: “Какво стана, докторе? Цял живот не съм ходил на лекар, изведнъж се разболях”. Изцяло погрешно мислене, това не значи, че си бил здрав, а че не си обръщаш внимание”, казва д-р Грибнев.

Заради обърканата организация на здравната система пациентът е затруднен кога при кого да отиде. Единственото ясно и достъпно място са спешните отделения на болниците или направо в хиругиите, без уговорен час. В Александровска болница достъпът на пациента е осигурен, тъй като всеки специалист преглежда и в ДКЦ в определени дни от седмицата, ако желае. Там преглежда и д-р Грибнев всеки вторник и четвъртък.