Сред политиците, митничарите и силовите групировки има най-много незаконно забогатели, смятат хората у нас. Това показа специално проучване на “24 часа” в 17 областни града.
Всеки втори анкетиран подозира, че сред тези 3 групи има най-много нечестни капиталисти.
Едва 17 на сто от хората имат добро мнение за заможните българи като цяло, а 64% не ги харесват. Цели две трети твърдят, че у нас не може да се забогатее законно. 27 на сто допускат, че може честно да се натрупа състояние.
Да си богат, в България не е престижно по няколко причини.
Първо, всички българи над 30 години живеят със спомени от социализма и всеобщото "равенство" през ония времена. Това неизменно извиква в промитите мозъци на голяма част от населението чувство на пролетарска ненавист към богатите и успелите в живота.
"Откъде накъде той ще спечели толкова пари, а аз - не", си казват те, без да си дават сметка, че самоувереността в личните способности е най-голямото богатство на бедните.
Второ, произходът на първия милион в годините на прехода в много случаи е неясен или криминален. Това за съжаление важи за голяма част от новобогаташите на България, които не обичат да коментират начина на спечелване и размера на личното си богатство, ако не за друго, то поне да не се набиват в очите на данъчните (да не се лъжем - не само в България, но и по целия свят скатаването на данъци е сред любимите спортове на заможните).
Трето, у нас парите не са за хвалба, защото, както е казал добрият стар Конфуций: "В една добре управлявана държава се срамуват от бедността, а в една лошо управлявана държава се срамуват от богатството". Кратко и ясно!
Едно е сигурно - в България всички заможни хора спадат в категорията на nouveau riche - т.е. новобогаташите. Това е леко презрителен термин, с който старата наследствена аристокрация в Западна Европа се обръща към кастата на богатите, натрупали бързо състояние през последните години. Характерно за представителите на nouveau riche обаче е, че те винаги се опитват да живеят по правилата в света на богатите.
Това понякога им се удава, те се "изучават" и придобиват дискретния чар на умните хора с много пари. Твърде често обаче напъните да се подражава на изискания стил, шлифован с векове, се оказват неуспешни и пародийни и наглецът бива заклеймен с прозвището "парвеню" (от фр. "parvenue" - "новодошъл") или "сноб" (от фр. "sans noblesse" - "без благородство").
У нас в момента положението е абсолютно същото, но с една малка национална особеност - тъй като в България аристокрация и потомствени богаташи, които да служат за модели на поведение, в истинския смисъл на думата няма, то нашите новобогаташи се насочват към два основни източника за поведенческо подражание.
Първият е моделът на партийните велможи от близкото минало. Той е основан на принципа на имането и нямането - когато в цялата страна хората нямаха и не можеха да имат, партийната аристокрация притежаваше "всичко" - апартамент (в центъра), вила (на морето и в планината), коли (волга или поне лада седмица), продоволствия и деликатеси (луканка и джони червен етикет по второ направление), лайфстайл ("Кореком"), любовници (поне колкото на Иван Славков), елитно хоби (лов, естествено) и пр.
В днешно време подражателите на този модел можем да наречем "локални новобогаташи". Дори и да притежават ужасно много пари, тяхното мислене си остава на местно ниво, ограничено до гореизброените "идеали" и твърде закостеняло. Като например един от тях, който пред различните видове мюсли на масата в елитен парижки хотел възкликва:
"Пак кюспе за закуска, мамка им - дайте да ходиме да се наядеме някъде кат' хората."
Вторият тип следват западни поведенчески модели и можем да ги наречем "глобални новобогаташи". Те се интегрират добре в чужбинските елити, създават си добри лични и делови контакти зад граница и макар че бизнесът им е базиран в България, те рядко се задържат в страната.
Нека разгледаме един по един основните статус символи - т.е. белезите на богатството, които отличават заможната част на българското население от останалото:
Домът
"Глобалните" новобогаташи почти не живеят у нас, макар че с много малки изключения бизнесите им са базирани именно тук - медии и реклама, телекомуникации, инфраструктура, строително предприемачество, търговия с горива, преработваща и хранителна индустрия, винопроизводство. Те ръководят бизнес делата си от разстояние и се завръщат само когато се изисква физическото им присъствие. Членуването в елитни травъл клубове от рода на Globetrotters например ги улеснява в резервирането на хотели по маршрутите им.
За "локалните" новобогаташи домът е основният статус символ. Колкото по-голям и показен е той, толкова по-добре: "Ей, свате, къщата ти къща - като прогимназия!" - тази реплика от популярна тв реклама изразява особено добре този манталитет.
По примера на бившите партийни елити повечето от тези палати са групирани в софийските предградия Драгалевци, Симеоново, Бояна и отчасти Княжево, което е в абсурден контраст с липсата на пътна инфраструктура и дори канализация по тези места. За това какви са част от обитателите на палатите зад високите зидове е показателен разказът на колеги журналисти, които рано една сутрин забелязали в училищен автобус, спрян пред една от тези къщи замъци в Драгалевци, да се качват две невръстни дечица, облечени в... бронежилетчици.
Интересно явление е как по примера на Звездното градче на космонавтите в Русия у нас също се изграждат селища по професионален признак - като митничарското село край язовир "Ивайловград".
Митническият хайлайф от Пловдив също си има свой "Бевърли хилс" - село Марково. Там всички новоизградени палати са с 3-4-метрови огради, с басейни, медни покриви и зимни градини, а цената им достига до 2 милиона евро.Наглостта и безочието на незаконното строителство с недоказуеми средства вече породи и интернет фолклор като следното стихотворение пародия:
Бяла триетажна вила с "Мерцедес" отпред - от закуските делил съм да живея в теб. Тук със компаньонки млади неведнъж съм бил и с властимащи другари съм се веселил. Замъче милионерско, кът свиден и мил - и за поста президентски не бих те аз сменил. (автор Златка Димова).
Коли и самолети
Мобилността е може би най-отличителната черта на богатия елит навсякъде по света - у нас също. Само че за тях първа класа на гражданската авиация не е достатъчна: не толкова поради липсата на достатъчно лукс, колкото заради неудобството да се съобразяват с графици на полети и да правят предварителни резервации. Затова мнозина от най-богатите българи имат частни самолети или авиокомпании с по 3-4 "бутикови машини" ("Чесна", "Лиърджет", "Пиджио", "Чаленджър"). Тези самолети рядко имат повече от 7-8 места за пасажери и предлагат пътуване в пълен комфорт до всички европейски дестинации. Такива компании у нас са Air Lazur на шефа на "Нафтекс" Митко Събев, Venid Air на строителните предприемачи братя Диневи, AVB на Васил Божков, Alexandrov Air на строителния бос Чавдар Александров и др.
Но поддържането на частен самолет и екипаж също създава неудобства, а и полетите на огромни разстояния с малък самолет не са практични. Затова повечето от "глобалните" българи прибягват до наемане на самолети от компании като Netjets на американския милиардер и лидер в класациите на сп. "Форбс" за най-богатите хора на планетата Уорън Бъфет. Срещу солидна годишна такса компанията прави бизнесмена съсобственик на нейната въздушна флота - така във всеки един момент във всяка една точка на земното кълбо той може да се обади в централата и веднага да му бъде осигурен чартърен полет.
Що се отнася до колите, съществува анекдот, според който истинският английски лорд винаги нарежда на шофьора си да вземе кофа кал и да понамаца ролс-ройса, преди да тръгне за някъде - така не рискува да го вземат за сноб.
Родните богаташи нямат такива скрупули и смело поръчват от най-скъпите световни возила, за да се перчат с тях по нашите пътища (което е доста абсурдно като се има пред вид състоянието на последните).Когато преди 3-4 г. "Ролс-Ройс" показа модела си "Фантом" с удължена база, 3 от поръчките бяха в България от общо 7-8 за цяла Европа. Официално регистрираните лимузини "Майбах" са 4 с цени, вариращи от 700 000 лева до над милион в зависимост от модела и екстрите. Шефът на фирмата за събиране на битови отпадъци Румен Гайтански се прочу с покупката на "Бугати Вейрон" за над 1 милион евро, а бройката на скъпите мерцедеси, беемвета и поршета отдавна е изтървана.
Персонализираните автомобилни номера са виден статус, символ на Запад - например регистрационната табела на канадския строителен предприемач от български произход Игнат Кънев е само с надпис KANEV. Законът у нас обаче не позволява изписването на имена, затова много от богатите избират да си заплатят и да получат номер с еднакви цифри - например джиповете ауди, с които се придвижват известни братя строителни предприемачи у нас са с щастливата за тях цифра 3.
Хобитата
Мнозина ще се запитат за какво пътуват толкова по света "глобалните" богати българи. Бизнес? Понякога, но не твърде често, защото, както споменахме, техните занимания са базирани предимно у нас. Разглеждане на туристически забележителности? По-скоро не - богатите бягат като дявол от тамян от масовите туристически дестинации. Каква е целта на пътуванията тогава? Истината е, че всеки един от заможните българи си има хоби, на което се е отдал изцяло и следи всички събития по света, свързани с него. Там те правят networking - срещат се с други почитатели на това хоби, разговарят, обменят информация. Така образуваните малки общества в световния елит могат да бъдат условно наречени "клубове по интереси". Техните членове се познават лично, като поддържат и информират взаимно.
Прочут наш футболист от близкото минало, понастоящем треньор, е изключително запален голфър и пътува често, за да се наслаждава на любимата игра.
Известен бос в телекомуникациите пък има огромна слабост към съвременното китайско изкуство - затова повечето от пътуванията му са до Шанхай и Пекин, където следи старателно най-известните местни галерии и изложби.
Колекционерството на ретро и нови автомобили е голямата страст на двама известни строителни предприемачи - затова много от пътуванията им са свързани с изложения на машини за попълване на колекцията.
Прочут български бизнесмен е известен като бохем и бонвиван - затова неговите пътувания са свързани с екзотични и интересни кулинарни дестинации, където той се отдава на своята страст - отбрани ястия и напитки.
Ловът е може би най-обединяващото хоби на световните елити и България не прави изключение. Традиционни ловни дестинации са африканските сафарита - най-вече в Кения, Танзания и Южна Африка. Но истинските познавачи плащат големи суми за отстрел на колекционерски екземпляри животни в далечни и екзотични дестинации като Монголия например.
Шопинг
Пътуването с цел пазаруване е най-често до известните европейски дестинации - Милано, Париж и Виена. Характерно за богатите е, че предпочитат да не се блъскат с тълпите в големите магазини, а предпочитат т. нар. частен шопинг. Казано с други думи, затварят специално заради вас бутик в Милано за няколко часа, за да си напазарувате на спокойствие. Лондонският магазин "Хародс" също предлага тази услуга - осигурява изискано помещение, където богатите ги обслужват 20 души - носят им стоките, храна, питиета.
Спорт
Посещаването на мачове, и то от финалната фаза на световните и европейските първенства по футбол, е любимо занимание на богатите българи. Това, естествено, не е свързано със седене по трибуните и люпене на слънчоглед, а трябва да се направи с подобаващ стил и лукс. Основен бизнес на наш сънародник в Швейцария е да осигурява места в ложите по стадионите за състоятелни наши сънародници. Така например ложа на последното световно по футбол в ЮАР е излизала около 5000 евро на човек - срещу това наблюдаваш мача в луксозна обстановка с вечеря и напитки, обслужван от вежливи хостеси.
Тенисът е другият спорт, който богатите българи следят с интерес - говорим за финалите на Големия шлем, естествено.
Почивка
Както вече споменахме, масовите туристически дестинации старателно се избягват от родния елит. Кои са обаче местата, където те ходят и "отъркват рамене" със световноизвестни личности?
През лятото Сардиния е топдестинацията за почивка - там може да се наблюдава истински панаир на суетата - луксозни яхти, бентлита и холивудски звезди. Разбира се, Френската ривиера винаги е актуална, "прескачането" от остров на остров в Гърция с яхта е любимо занимание, като Миконос и Санторини са сред най-любимите на елита места. Напоследък островите на Хърватия се превръщат в притегателна точка на родните богаташи с яхти. Всъщност, както и при самолетите, притежаването на яхта не е задължително, защото много фирми отдават яхти с екипажи под наем по всяко време на годината.
През зимата "правилното" място за ски е френският курорт Куршевел, а малко след него се нарежда скиорският рай Сен Мориц в Швейцария.
Тънката част
"Глобално" ориентираните български богаташи пазят ревниво личния си живот в тайна. Повечето от тях са женени, най-често с втори брак и старателно избягват да се забъркват в скандални истории с любовници.
"Локално" ориентираните бизнесмени обаче следват правилото - "човек, като забогатее, първо сменя колата, след това - жената". Мнозина от тях даже не сменят жената, а поддържат по няколко жени едновременно (без да изповядват исляма, естествено). Тяхната логика е "колкото повече, по-добре, а и щом можем да си го позволим, защо не?!" В повечето случаи жените си траят, дори и да знаят за другите връзки на мъжа си, защото са материално изцяло зависими от него.
ХРИСТО КЬОСЕВ
Харалан Александров: Бедните обичат да гледат как богатите плачат
- Замъци с площадки за хеликоптер, сини басейни, подстригани зелени ливадки, но без нито един човек в тях. Така ли живеят богатите у нас, г-н Александров?
- Не всички. Показното потребление е показателно по-скоро за стремежа на случайно забогатели хора да попаднат в елита и да демонстрират социален статус, отколкото за стандарта на предприемачите. Някои от най-богатите, най-успелите и най-активните в бизнеса, които познавам, имат далече по-скромен стандарт от онзи, който ни показа акция "Хеликоптер". Както има хора, които живеят назаем или са затънали в дългове, но си позволяват лъскави домове и коли с екстри, които не използват.
- Грандомани ли са?
- По-скоро са комплексирани. Показният лукс изразява парвенюшкия стремеж да бъдеш нещо различно от това, което си.
- Чуваме, че у нас имало продадени 20-30 часовника на цена над 250 хил. лева.
- Изобщо не се учудвам. В света на показното потребление заради ожесточено съревнование някой ще похарчи повече пари за безсмислен лукс. Лесно придобитите пари лесно се харчат.
- Каква е разликата между предприемачите и парвенютата?
- В развития свят предприемчивият човек се стреми да развива и облагородява средата около себе си, рискува, инвестира ресурси, време и капитал, работи страшно много и понякога успява и забогатява. В добре функциониращите общества ресурсите с посредничеството на банките се насочват към точно такива креативни хора и фирми, които ще произведат с тях най-голяма полза. В неразвитите, бедни и необразовани общества като нашето ресурсите често попадат в ръцете на мошеници и корумпирани политици, които ги харчат безобразно за целите на своята власт и престиж. В това отношение имаме грандиозен проблем - не умеем да различаваме истинските предприемачи от тарикатите и ги слагаме в общия кюп на "богатите", които стават обект на завист и омраза.
- Нима митничарското селище до яз. "Ивайловград" не е добър пример и повод да сторим тъкмо това?
- Най-вероятно селището няма нищо общо с предприемачите, а с най-големия им враг - корумпираните чиновници.
- Заради това ли рефлексът към заможните е като към тарикати, които смучат от нас?
- Тази нагласа на изначално подозрение е продукт на бедняшкия манталитет, който се описва с теорията за ограничения сладкиш - допускането, че благата са ограничени, че не се множат чрез активност и предприемчивост, а само се преразпределят със средствата на властта. И затова в такива общества страстта е насочена към политиката, която по дефиниция се занимава с преразпределяне на ограничени ресурси. Затова най-популярните хора в България не са предприемачите и хората на бизнеса, а политиците- популисти. Като им даваме огромна власт да преразпределят благата в полза на привилегировани групи, ние увековечаваме бедността и зависимостта от държавата.
- Не е ли реакцията към богатите у нас вопъл срещу бариерата, спусната пред неуспелите да се замогнат повече от позволеното от някой отгоре?
- Няма съмнение, че възможностите за успешен бизнес и бързо забогатяване у нас са ограничени и строго контролирани от олигархични кръгове, свързани с политическата власт. Луксозният живот е привилегия тъкмо на олигархията и поддържащия я персонал. Истинските предприемачи нямат време за пилеене, те се борят за оцеляването на бизнеса си в една недружелюбна и корумпирана среда. Но тази среда е почвата, в която никнат антикапиталистическите, антилиберални егалитарни нагласи, които постоянно произвеждат левичарска популистка политика. Тя пък на свой ред задълбочава мизерията и нищетата и насъсква тълпата срещу малцината успели. Стратегията сега е като от евтин латиносериал - като не можем да помогнем на хората да станат богати, дайте да низвергнем успелите, защото бедните обичат да гледат как богатите плачат. Не съм адвокат на правителството, но то просто откликва на примитивните реваншистки копнежи на масата загубили от прехода да накаже спечелилите. И в това е трагедията.
- Може ли обикновен човек у нас да забогатее много?
- Може, но не тръгвайки от нищото. Всеки успешен бизнеспроект стъпва на оригинални идеи, знания, контакти, на някакви мечти и стремежът те да бъдат осъществени. Ние имаме 20 г. история на предприемачеството, появява се второ поколение в бизнеса. Показателно е, тъкмо то масивно инвестира в образованието на децата си. За разлика от други, не толкова богати, които инвестират в скъпи коли и в силиконови гърди за жените и дъщерите си. Т.е. културата на богатството няма нищо общо с чалга фантазията за това какво означава да бъдеш богат.
- Какво си представя бедният човек?
- В общи линии си представя какво би правил той, ако имаше много пари, тоест на какви разгулни кефове би се отдал. Типичната бедняшка мечта е "Искам сто мерцедеса да имам, сто години да ги карам". Релността няма нищо общо с тези фантазии. Успелите хора са много по-дисциплинирани, работят повече, имат по-дългосрочни хоризонти и носят повече отговорности, отколкото бедните и зависими хора.
- Щастливи ли са богатите?
- Как да са щастливи в нещастно общество? В бедни и озлобени общности на успелите им е отказано социално признание, правото да се гордеят с постиженията си. Наместо това се натъкват на завист, недоверие и подозрение. В общества, които отказват да приемат социалните неравенства като елемент от пазарната среда и условие за развитие, винаги се намират демагози, които експлоатират невежеството и нищетата и насъскват бедните срещу успелите под лозунги за справедливост. Това кара богатите да работят и живеят под обсада, в постоянна несигурност и заплаха.
- Дали от ерата на плейбоя Иван Славков има развитие в поведението на богатия?
- Социалният тип, персонализиран от Иван Славков, няма нищо общо с богатия човек в капиталистическия свят. Обратното - той е неговото отрицание, въплъщение на опортюнизма, на способността да се възползваш от привилегирован статус, за да водиш луксозен живот, чиито икономически основания са подарени, а не извоювани и изработени. Този типаж е обект на възхищение и подражание в културата на бедността, омагосана от бързия успех. Нейната психология е иманярска - "Да ударим кьоравото, да направим голям удар, пък после ще си гледаме живота." Това е точно обратното на протестантската етика, залегнала в основата на богатите европейски общества.
Там първото, което ти показва преуспелият човек, е заводът, който е построил, изобретението, което е направил, бизнесът, който е развил, приносът, който е дал за обществото. Там е страстта и гордостта на богатите хора, а не в големите къщи, коли и яхти.
Докато у нас, омаяни от оренталския разкош на паразитната класа, пропуснахме да забележим и оценим усилията на истинските капиталисти. На амбициозните и упорити хора, които през всичките тези години работеха, за да имаме що-годе функционираща икономика. Техните фирми продължават да работят, предприятията им произвеждат.
Тъкмо те са хората, които ще ни изтеглят от кризата. Крайно време е да се научим да ги разпознаваме, да ги уважаваме, ценим и да се грижим за тях, както те се грижат за бизнеса. Иначе ще се превърнем в гето, управлявано от престъпници и кресливи демагози.
МИЛА ГЕШАКОВА
