Доц. Христо Хинков: Без здравна профилактика има риск за националната сигурност

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/6522510 www.24chasa.bg

При бюджета за здраве, който имаме, спасително е само по-рационалното му разпределяне, казва доц. д-р Христо Хинков - директор на Националния център по обществено здраве и анализи. Завършил е медицина в София през 1980 г. Има специалност по психиатрия. Работил е като участъков лекар, във ВМА и в "Пирогов". Специализирал е в Япония, САЩ, Холандия и Белгия. Бил е началник на отдел “Проекти” в Министерството на здравеопазването и зам.-директор на НЗОК през 1997-2001 г. Участвал е във възстановяването на лекарския съюз и е избиран в управителните му органи.

- Доц. Хинков, каква е връзката здравеопазване - национална сигурност?

 - Свидетели сме на задълбочаваща се криза в общественото здраве. От 10-15 г. наблюдаваме увеличаване на инвестициите в лечебната медицина и нарастващ интерес към дейностите, които носят пари, като фармакоиндустрията, лекарствените препарати, медицинските изделия и високите технологии. Модерната медицина е стремеж на всяка държава и няма човек, който да възрази срещу нея. Но за България са необходими по-сериозни преценки, когато си позволява неща, от които европейски държави, сходни по параметри с нашата, се въздържат.

- Какъв пример от живота бихте дали?

- За да съм максимално точен, ще говоря за моята тясна медицинска специалност. Например доста отдавна всеки нов психотропен медикамент, който дебютира на световния пазар, влиза в позитивния ни лекарствен списък. Това е хубаво, пациентите се лекуват с най-новите психотропни молекули. Но принципът на здравното осигуряване е солидарност за най-честите и обществено значими заболявания, от които страда основната маса от населението, така че
да има за всички
и особено за тези, които не могат да си го позволят. Само че поради ограничения ресурс, с който касата разполага, трябва да се търси онзи баланс в покритието на услугите, който винаги се явява малко по-ниско от последните иновации и представлява основен пакет услуги.

- Този принцип влиза в противоречие с факта, че за всеки човек здравето е върховна ценност и иска най-добро лечение.

- Да, така е, но следвайки този принцип, ние непрекъснато увеличаваме средствата
за лечение, а парадоксално достъпът до медицински услуги бавно се стеснява. Ако продължим примерите с лекарствата, ще забележим устойчива тенденция евтините да изчезват от пазара. Вече липсват цели списъци от медикаменти, които действаха прекрасно и струваха 2-3 лв. У нас ги няма, но в съседните ни държави са на разположение. И хората пътуват дотам да си ги купуват, защото им помагат. В аптеките в Гърция, да речем, са достъпни и скъпите току-що излезли препарати, но се запазват и евтините добри достижения на фармацевтичната индустрия. При нас не се случва. Нещо повече, и по-скъпи лекарства се заместват с още по-скъпите нови молекули. В същото време изчезват лекарства заради техния реекспорт в държави, където те са по-скъпи, отколкото у нас, тъй като това може да се случи съвсем законно. Ето един от примерите как медицината става недостъпна за част от хората у нас на фона на над 1 млрд. лв. за лекарства тази година – почти 1/3 от целия бюджет на здравната каса. В същото време доплащането за лекарства за масови заболявания се увеличава, а за някои дори е по-евтино, ако си ги купиш не по линия на НЗОК. Но достъпът може да бъде ограничен и заради географска отдалеченост на медицинската помощ, финансови затруднения, лоша организация. Периферията се оголва не само от специалисти, но и от общопрактикуващи лекари, и то по-бързо, отколкото намалява населението. След първите години на ентусиазъм и добро заплащане те се разочароваха от вменените им отговорности и променено заплащане и започнаха да се насочват към по-големите градове с по-добри условия. Но и там са много по-зле поставени от специалистите, на които законът разреши частна практика и сред тях вече има милионери, които си подбират пациентите. Докато в планинските и отдалечени райони вече има десетки селища без личен лекар и цели райони с дефицит на специалисти. Това не е медицината, която искахме, медицината с фундамент първичната помощ, независимо как се нарича. Така и не се стигна до пълноценна замяна на поликлиниките с общопрактикуващи лекари, защото първоначалното задание беше променяно според моментни ситуации.

- Къде виждате проблем?

- Основният е, че медицината ни в момента се развива изключително интензивно и екстензивно в лечебната си част, а не се влагат усилия в профилактиката, в здравословния начин на живот. Сегашното ръководство на Министерството на здравеопазването финансира програми по обществено здраве като програмата за незаразните хронични болести, майчино и детско здраве, предстои програма за психично здраве. Тук надеждата е във факта, че промоцията на здравето и профилактиката са описани като приоритети в правителствената програма, политически документ, който задължава правителството в това отношение.

- Може ли дисбалансите, за които говорите, да се преодолеят?

- Те трябва да се преодолеят, иначе системата ще се срути. Общественото здраве е това, което може да предотврати краха. Фактът, че сме в челните места по обща смъртност, не се дължи само на здравната система, тя е отговорна за около 15% от причините за смърт, останалата част са травми, нездравословен живот, социални фактори и пр. Обезпокояващо е нарастването на преждевременната смърт. Това е проблем, който трябва да решаваме на обществено ниво.
Колкото и да се налива в здравната система, тя няма да произведе повече здраве. Първо, защото по принцип ролята й в общата смъртност е ниска. Второ, защото самата система не е ефективна – хвърлят се много средства за скъпоструващи лекарства, за терапии за редки болести, високотехнологични процедури и пр., докато населението страда повече от банални, предотвратими заболявания, които без подобаващ основен пакет за лечението им увеличават общата смъртност. Новите ръководства на НЗОК и МЗ и БЛС ще трябва да намерят баланса. Системата се изкриви и от формалния характер на
договарянето - спуснат от НС бюджет, в чиято рамка се прави преразпределение. Ако е възможно този модел да се промени и на базата на знанията къде трябва да се инвестират повече средства, например за общопрактикуващите лекари в трудни райони, и това доведе до по-гъвкав бюджет, това е един от начините за решаване на проблема. Важно е и по-доброто финансиране и задържането на кадрите в районните здравни инспекции, които имат основната роля в превенцията и контрола върху общественото здраве, и в Националният център по обществено здраве и анализи, който методически ръководи дейността им и е единственият, който изследва и анализира предизвикателствата, рисковете за обществото от ГМО, нови замърсители, технологии, материали, храни и всички иновации, за които не се знае какъв ефект имат върху човешкото здраве в дългосрочен план. В НЦОЗА лабораториите западат - не се обновява апаратурата, а някои от тях са единствени по рода си. Неглижира се нуждата от финансиране за продължаваща квалификация и участия в конгреси. Не можем да осигурим и приемственост. В някои направления е останал по 1 специалист, а младите идват и като чуят заплатите и условията, се отказват. Ако спешно не се коригира дисбалансът в системата за общественото здраве, след 5-10 г. няма да има кой да работи в нея. Това означава липса на система за профилактика, което е заплаха за националната сигурност.

- Увеличаване на средствата ли е решението?

- Колкото и пари да се налеят, те пак няма да стигнат за балансирано финансиране на отделните направления, ако не се промени философията на здравната карта и откриване на нови и нови болници, които не са равнопоставени на общинските и районните болници. Една подвеждаща мантра е болниците да не са търговски дружества. Но тогава трябва нов статут. Какъв?
Друга мантра е да се откажем от клиничните пътеки и финансирането да се прави по диагностично свързани групи. Основният проблем с пътеките е, че от въвеждането им през 2001 г. досега никой не ги е усъвършенствал. И пътеката е все така мярка за едно-единствено заболяване. Но с възможност за добавяне на коефициенти за тежестта на протичане на заболяването и за съпътстващи други заболявания тя може да бъде доста адекватен инструмент, който макар и не идеален е реалистична посока за оптимизиране на финансирането. Докато диагностично свързаните групи са изключително сложен механизъм. Това не е само мое мнение. Преди няколко години у нас беше проф. Роберт Фетер - “бащата” на този инструмент за финансиране. Тогава той ясно каза: “Внимавайте, въвеждането на диагностично свързаните групи ще оскъпи многократно здравеопазването ви. Изисква много ресурси, анализи, обучение и продължителна предстартова подготовка, а след това – устойчиво финансиране, което ще изисква чувствително по-големи плащания и по всяка вероятност ще са непосилни за системата ви.”

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Приближен на сочения за наркобос Виктор Боцев-Джуката отърва панделата! Георги Златков призна, че е участвал в бандата на Джуката за разпространение на дрога, сключи споразумение с прокуратурата и се размина с 2 години условно с 4-годишен изпитателен срок, научи "България Днес". Според прокуратурата Виктор Джуката е ръководил бандата между май и

Силвия Кацарова е съвестен сметкоплатец! Естрадната певицата стриктно следи плащането на задълженията си. Преди дни беше забелязана в офиса на мобилен оператор да се издължава за телефон, интернет и телевизия. Кацарова бе една от малкото клиентки, които си тръгнаха с усмивка, след като джобовете й олекнаха.

Божигол чуква 33 г. с баджанака, Лозанова също идва на празника на бившия, татуира си името на вратаря 33 години празнува днес новата звезда на "Левски" Валери Божинов. "България Днес" научи от отлично запознати източници, че нападателят няма да прави шумен купон. Божигол ще посрещне Христовата възраст у дома.