Обучава ги световно известната британска експертка д-р Нариндер Госал.
Млади лекари преминаха курс THE POWER OF EVIDENCE за систематична оценка на надеждността и приложимостта на резултатите от научни публикации на 1 и 2 декември в София.
В обучението се включиха 150 лекари от шест терапевтични области - пулмология, кардиология, неврология, офталмология, дерматология и ревматология. Целта на курса е да обучи участниците как да откриват, тълкуват, оценяват и прилагат резултатите от научни изследвания в областта на здравеопазването. Както и да развие у тях умения, необходими за вземане на клинични решения на основата на наличните научни доказателства.
Водещ лектор бе международно признатият британски експерт д-р Нариндер Госал. Тя притежава солиден опит в обучението на медицински специалисти в умения за критична оценка на научни данни в медицината. Курсът THE POWER OF EVIDENCE се финансира от “Новартис” и е поредната инициатива на компанията в подкрепа на младите лекари за развиване на нови умения у тях. Д-р Госал води редовни курсове във Великобритания, САЩ, Близкия изток, Сингапур, Малайзия, Хонконг, Нова Зеландия и Австралия. През септември 2012 г. в Лондон книгата й The Doctor's Guide to Critical Appraisal (Ръководство на лекаря за критично оценяване) печели голямото отличие в категория “Основи на медицината” в Наградите за книги на медицинска тематика на Британската медицинска асоциация.
Д-р Госал е редактор на онлайн обучение, достъпно в интернет на адрес
www. criticalappraisal.com.
Инвестициите в клинични проучвания продължават да нарастват с всяка изминала година.
По данни за България от 2015 година те възлизат на около 350 милиона щатски долара. Курсът поставя въпроса и за работа с данни от реалната практика, което налага нуждата от нови умения и различен начин на мислене. Работата с данни от реалната практика е въпрос, който стои на дневен ред в нашата здравна система. Той е свързан в голяма степен и с изграждането на инфраструктурата на електронното здравеопазване.
Д-р Весел Кантарджиев, ВМА, София:
С развитието на виртуалния свят и огромното количество медицинска информация изискванията към и от лекарите се промениха. Динамичността на откритията налага обработване на голям обем данни и критичен поглед върху тях. Така се наложи методът на медицината, базирана на доказателства (МБД). В най-широк смисъл тя представлява интегриране на научни методи в ежедневната практика на лекаря. При изграждането на индивидуален подход към пациента се взема предвид не само личната експертиза на лекаря, но и най-съвременните резултати от научни проучвания в международно признати научни издания.
От страна на пациентите възникват все повече въпроси, свързани с ползите и времетраенето на предлаганата терапия, очакваните нежелани лекарствени реакции, качеството на живот, както и с икономическия фактор.
Според МБД лекарят е водещата фигура при взимането на решения за здравето на пациентите му и негова е задачата да пресее релевантната за конкретния случай информация от огромното количество световна медицинска литература.
Свикнали сме изразът “фалшиви новини” да се използва във връзка с политически събития. Но неговата употреба се разширява и в други области, включително и в медицината – така наречените фалшиви научни публикации. Лекторът на курса д-р Нариндер Госал обърна внимание на нуждата от критичен подход при обработването на информация от клинични проучвания. Даден бе пример с публикация относно връзката между приложението на тройната ваксина срещу морбили, паротит и рубеола и развитието на аутизъм от 1998 г. в световно признатото медицинско списание “Лансет”. Тя доведе до световна медийна сензация и до разпространяване на страх сред родителите от ваксинация.
В началото никой не обърна внимание на дизайна и начина, по който е проведено това проучване, и на малкия брой участници - само 12.
Вследствие на тази дезинформация през 2008 и 2009 г. бяха регистрирани епидемиологични огнища от морбили от здравните власти във Великобритания, САЩ и Канада. Въпреки че официално неколкократно бе отречена връзка с ваксината, ехото от тази фалшива новина отеква 2 десетилетия. Затова е важно съвременният лекар да бъде добре обучен как да селектира медицинската информация, каква част от нея и по-какъв начин да бъде предадена на пациента.
Д-р Веселина Грозева, дм, УМБАЛНП “Св. Наум”, София:
Понятието big data, или големите данни се свързва с работата с големи масиви от данни и технологичното й обезпечаване. Големи количества данни може да се анализират с помощта на информационните технологии и да се разкрият различни връзки, които да се използват за категоризация и предвиждане на характеристики или тенденции. Благодарение на компютрите и интернет данните днес са многобройни и сложни по характер и се събират изключително бързо. Най-отчетливите примери за източници на големи данни са социалните мрежи, Google, Amazon, разнообразните мобилни приложения. С помощта на големите данни може да се изгэрадят по-добри здравни профили и да се предвидят или начертаят по-добри модели на индивидуалните пациенти и техните нужди в зависимост от заболяванията им. Големите данни биха спомогнали за по-добрата диагностика и лечение на заболяванията. Пациентите ще се съгласяват да дават данните си за подобни проучвания, защото в бъдеще ще имат лични облаги: ще знаят дали е необходимо да отидат 2, или 5 пъти на лекар, до какво ще доведе определено състояние и какво ще е най-подходящото лечение.
Използването на големите данни ще доведе до по-доброто разбиране на причините за възникване и на патофизиологичните процеси при всяко заболяване. Ще се появят нови профилактични мерки за превенция на заболяванията и ще се оптимизират терапевтичните възможности на съществуващите такива. Благодарение на обработката на големите данни институциите биха били по-ефективни по отношение на прилаганата от тях помощ и икономически показатели.
Д-р Ралица Кермедчиева, УМБАЛ “Св. Георги”, Пловдив:
Живеем в ерата на информационните технологии, които ни предоставят ежедневно огромно количество информация. Казвам количество, защото качеството на тази информация не е гарантирано. Ние сами трябва да умеем да отсеем тази информация и да преценим нейната достоверност. Младите лекари са изправени пред много предизвикателства по пътя на тяхното изграждане и доказване, като специалисти особено ако се занимават с научна дейност. Много е важно да можем да открием, анализираме и преценим достоверността на информацията, да усвоим новите технологии и да следваме новите тенденции. А най-важното е да успеем да ги приложим в своята клинична практика. Това ще доведе до нашето усъвършенстване като специалисти и до по-добър клиничен подход. Непрекъснато се появяват нови апаратури, техники, медикаменти. Трябва да можем да преценим кое ще бъде най-доброто за конкретния пациент.
Приветствам инициативата на “Новартис” за провеждането на този курс, който обогати моите знания по отношение на тълкуването и оценката на информацията, която получавам не само като лекар в моята практика, но и като член на обществото.
Събирането и обработката на реални данни от клиничната практика е много дълъг и трудоемък процес. Ако данните са достоверни, т.е. коректно събрани, анализирани и оценени, биха допринесли за по-точната оценка на заболеваемостта и подобряване на клиничния подход към различните заболявания, изграждане на алгоритми за поведение и лечение. Това ще доведе и до правилното разпределение на финансовите потоци за осъществяване на профилактика, по-точното изчисляване на разходите за лечение в болничната и доболничната помощ, остойностяване на лекарския труд, което е от голямо значение за една стабилна и устойчива здравна система.
