Той е наложителен само при доказана бактериална инфекция в гърлото
Проф. д-р Румен Бенчев е специалист по оториноларингология с повече от 20-годишен стаж. Председател е на Българското национално сдружение по оториноларингология, хирургия на глава и шия.
Проф. Бенчев, през есенно-зимния сезон едно от най-честите заболявания са ангините. Кои са най-уязвимите групи към това заболяване? Каквo обичайно го причинява?
Най-уязвимите групи са децата. При тях, особено до 7-годишна възраст, имунната система е в процес на развитие. И някъде около седмата година успява да достигне степента на зрялост, каквато се наблюдава при възрастните хора. Най-често тонзилитите (ангините) се причиняват от вируси – риновируси, аденовируси и т.н. В повечето случаи инфекцията преминава без някакви последствия, но понякога може да се усложни със суперинфекция от различни бактерии. Само при около 20-30% от случаите първичната инфекция е бактериална и то най-вече за сметка на бетахемолитичния стрептокок от група А. Това има значение както за нашето познание, така и за начина, по който трябва да провеждаме лечението на нашите пациенти.
Кога е наложителен приемът на антибиотик?
Тъй като в повечето случаи причинителят е вирус, поне през първите 3-4 дни не бива да се стартира с антибактериална терапия. Освен, разбира се, ако нямаме усложнения. Антибиотично лечение ще се приложи само тогава, когато са налице белези за бактериално възпаление. А това може да се разбере в хода на едно възпаление на тонзилите (сливиците) и на фаринкса, когато настъпи промяна на клиничната картина. Вирусните инфекции на тонзилите и на фаринкса се характеризират със силно зачервяване, но без гнойна секреция, без натрупване на гнойни налепи върху сливиците, сравнително малко по-добро общо състояние, без наличие на някаква сериозна интоксикация. Докато при бактериалните вече е налице гнойна инфекция по тонзилите, влошено общо състояние, интоксикация, подути шийни лимфни възли. Както виждате, има известна разлика в клиничната картина и в тези случаи трябва наистина да използваме антибактериална терапия в зависимост от това какви са микроорганизмите. Най-често се използват широкоспектърни антибиотици. Напоследък разполагаме с бърз тест за бетахемолитичен стрептокок от група А, който е с голяма степен на достоверност. Но той, разбира се, не измества микробиологичното изследване, което трябва да правим, ако искаме да проведем терапията както трябва. При острите състояния лечението следва да продължи не по-малко от седмица. Понякога, в зависимост от състоянието, антибактериалната терапия се налага да се продължи и две седмици. Това е много важно, защото, ако не проведем правилно лечението, създаваме условия за рецидивиращи тонзилофарингити и хронифициране на процеса.
В началото на месеца в София се проведе престижно международно събитие по оториноларингология. Част от програмата беше и кръгла маса, посветена на лечението на рецидивиращите ангини с хомеопатичното лекарство Тонзилотрен. Вие бяхте модератор на дискусията. Какви са наблюденията ви от медикамента?
Тонзилотрен се използва както при остри, така и при хронични възпаления на тонзилите и на фаринкса, особено полезен е при рецидивиращи инфекции. При острите инфекции това е средството, което трябва да се използва в самото начало. Както вече посочих, не е необходимо да се приемат антибиотици още в първите дни на една такава инфекция. Ако нещата се усложнят, разбира се, лечението с Тонзилотрен може да бъде допълнено и от антибактериална терапия. Но неговото противовъзпалително действие в много случаи се оказва достатъчно за преодоляване на тези инфекции, особено във фазата, когато те са все още вирусни. Много е полезен и при рецидивиращите тонзилити. В тези случаи, вместо да се прилагат продължителни курсове с антибиотици, лечението с Тонзилотрен е много ефективно - то удължава периодите без повторна нова поява на тези ангини, освен това препаратът е съвсем безопасен. Няма страничните ефекти, които имат антибиотиците. А и нещо изключително важно – не предизвиква резистентност. Проблем, който напоследък наблюдаваме поради прекалената употреба на антибактериална терапия.
Третата сливица също е чест повод за притеснения на родителите. Кога се налага нейното премахване?
Третата сливица, наричана още назофарингеална тонзила или аденоиди, представлява едно лимфно натрупване, което се намира в носоглътката. Неговата цел е подобна на тази на тонзилите – да бъде бариера спрямо инфекциите, които, в този случай, нахлуват през носа. Най-голям растеж на третата сливица се наблюдава между третата и шестата година, след което тя постепенно започва да намалява като обем и обикновено изчезва през пубертета. Но имаме случаи, когато остатъци от нея има и при възрастни хора. Така че това пълно изчезване не винаги се случва. Както подчертах, тя служи за превенция на инфекциите. Но в много случаи самата тя става източник на инфекция, защото още от най-ранна детска възраст, вместо нормалните микроорганизми, които обитават носоглътката, там се поселват различни бактерии като Стрептококус пневмоние, Мораксела катаралис, Хемофилус инфлуенце. По този начин, при всяко спадане на защитните сили на детето се получават тежки инфекции. Това води до увеличаване на обема на тази сливица, оттам – затруднение на носното дишане, чести инфекции. Така че в един определен момент трябва да се направи добра преценка дали да не се пристъпи към оперативното й отстраняване, което зависи от индивидуалното състояние на пациента.
В какви случаи е наложително премахването на небните сливици?
Преди 30-на години премахването на сливиците беше наистина масова практика, една от най-често извършваните операции. В момента тези схващания са ревизирани и ако се погледне в т. нар. „напътствия”, които се дават към оториноларинголозите, ще видите, че операция на тонзилите се извършва само в случаите, когато наистина имаме многократно повтарящи се инфекции през годината. И то инфекции, които са свързани не само със зачервено гърло, но и с гнойни налепи, висока температура, т.е. класическо протичане на една ангина. Различни са критериите, но обикновено при децата се приема, че боледуването от ангина над 5 до 7 пъти в годината е показание за извършване на тонзилектомия. Още веднъж повтарям – ангини от типа с гной, с висока температура. Смята се, че операцията на небните тонзили е добре да се извършва след 3-годишна възраст. Това важи и за отстраняването на третата сливица. Тогава усложненията са значително по-малки. Възрастта на детето определено има значение в тези случаи – за начина, по който то понася операцията, за начина, по който реагира. Защото тази манипулация е свързана с доста сериозни болки в гърлото, нарушаване на храненето, на приемането на течности. Тук отново е мястото на хомеопатичното лекарство Тонзилотрен – постоперативната терапия с него намалява интензивността на болката и лошия дъх (халитозата), ускорява отстраняването на налепа, което води и до по-бързото възобновяване на храненето на пациента.