Проф. Дулева: Нуждаем се от много повече витамини D и С, магнезий и селен

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/6659476 www.24chasa.bg

Доказа се по-широката им роля за здравето, отколкото се мислеше, допълнително растат нуждите ни поради стреса и замърсяването на околната среда, обяснява проф. Веселка Дулева. Тя е национален консултант на Министерството на здравеопазването по хранене и диететика и началник на отдела “Храни и хранене” в Националния център по обществено здраве и анализи.

- Проф. Дулева, какво наложи във физиологичните норми за хранене в България да се препоръча увеличаване на приема на витамините D, С, Е и на минералите магнезий и селен?

- След 2005 г., когато бяха изготвени предишните препоръки, излязоха много нови данни за потребностите на организма от доста хранителни вещества, включително за някои витамини. Почти 2 години анализирахме научните публикации и доказателства за макро- и микронутриентите, базирани на научни изследвания за потребностите в различните възрасти, както и за оптималните стойности за необходимата на човека енергия в зависимост от възрастовата група, пола, физическата активност. Взехме предвид и данните от проучвания за България и предложихме актуализиране на препоръките.

Например дружеството на ендокринолозите представи данни от голямо изследване за витамин D статуса на населението, които показват

висок процент на

дефицит във всички

възрастови групи

в България.

Информацията идва на фона на нови проучвания за важната биологична роля на витамина за здравето – за имунитета, за костите, за щитовидната жлеза и много други роли, беше открита дори негова хормоноподобна функция. Кожата ни синтезира витамина под влияние на слънчевата светлина, постъпва в организма и с храните, които го съдържат. Оказа се, че за да са удовлетворени потребностите на тялото ни,

препоръчителните

дневни стойности

трябва да се

увеличат на 15

микрограма на ден.

- Това е 3 пъти повече от досега, какво налага големия скок?

- Да. Това се налага почти в цял свят, но е още по-необходимо за държави като нашата, в които няма практика витамин D да се добавя в храните, както се прави в САЩ и Западна Европа. За дефицитите допринасят и все по-краткото време, което прекарваме на открито, и прекалено старателното всекидневно използване на фотозащитни козметични средства като профилактика на рака на кожата.

Така, от една страна, синтезираме по-малко витамин D, а, от друга, науката доказа необходимост от по-големи количества в организма, за да се обезпечат новооткритите му роли за доброто здраве.

Добавя се и друг фактор. Стресът и замърсената околна среда водят до образуване на повече свободни радикали в организма, а с това и до повишен риск за заболявания, включително онкологични. За да съдейства успешно за намаляването на щетите от по-голямото клетъчно окисление, съответно витамин D, който е антиоксидант в организма, също трябва да е повече.

Повишени са и потребностите ни от витамин С, който също е силен антиоксидант. Предлагаме физиологичните норми за възрастното население например да се коригират с около 1/3 - от 60-70 на 95 мг. За задоволяване на физиологичните нужди се увеличава и приемът на магнезий и селен в някои възрастови групи.

- Актуализирате и препоръката за разпределението на въглехидратите, белтъците и мазнините в храните, как се променя то?

- Досега се смяташе, че в оптималната структура на източниците на енергия за възрастните белтъците трябва да осигуряват 10-15 Е%- енергийни процента (проценти от общата енергия на храната за деня), мазнините да са 15-30Е%, като наситените мазнини, които основно са от животински произход и са по-рискови за здравето, да не надвишават 10 Е % и особено неблагоприятните трансмазнини да са под 1Е%, а въглехидратите – 55-70%.

Новите проучвания доказаха, че

въглехидратите

трябва да са до

45-60% за хората в

активната възраст,

а белтъците

от 10 до 20 процента

- Защо?

- Беше установено, че високоенергийните въглехидратни храни – захарни, сладкарски изделия, продукти от рафинирани брашна, повишават риска от затлъстяване, диабет, сърдечносъдови и ракови заболявания.

За мазнините се

препоръчва леко

увеличаване -

до 35 енергийни

процента,

но за сметка на полиненаситените мастни киселини, като наситените животински мазнини остават в рамките на 10Е%. За полиненаситените мазнини, които включват основно растителните масла, омега-3 мазнините, например се доказа важна роля за развитието и функционирането на мозъка и очите при децата и при възрастните.

Разбира се, това са ориентировъчни стойности за добрия баланс, той обаче не е задължителна рамка за всяко от храненията. По-скоро регулира общия прием за деня или в рамките на няколко дни – леко повишаване на дадена група хранителни вещества за един ден може да се компенсира чрез намаляването й в следващите дни.

- Защо фосфатите в дюнерите станаха център на толкова голямо внимание в Европейския съюз в последните месеци?

- Фосфатите са разрешени технологични добавки в месни продукти, но не се допускат за влагане в замразени меса. Европейската комисия е направила предложение да се разшири употребата на фосфорна киселина, ди-, три- и полифосфати, които имат номера от Е338 до Е456, в замразени меса, които се използват и при приготвянето на дюнери. Европейският парламент стопира тази идея, тъй като счита, че все още няма достатъчно доказателства относно безопасността на тези фосфатни добавки в замразени меса. Аргументира се с доклад от 2012 г., според който има връзка между тези технологични добавки в храни и засилен риск от бъбречни и сърдечносъдови заболявания при консумацията им. Нов доклад за оценка на риска на Европейския орган по безопасност на храните по тази тема ще е готов до края на 2018 г. Но

дюнерите няма

да бъдат забранени

дори ако предложението на Еврокомисията се приеме, те няма да се приготвят от замразено месо.

- Този дебат поражда въпроса за нуждата на организма от фосфор – къде минава границата?

- Ролята му в организма е изключително важна, но когато присъства до определено количество. Той съдейства за правилното функциониране на клетъчните мембрани – фосфолипидите са техен основен структурен елемент. Имат роля и за регулиране на калциевата обмяна - за поддържането на здравето на костите и зъбите. Аденозин-трифосфатът е енергиен източник в организма. Така че не трябва да се допуска дефицит. Но когато фосфатите са прекалено голямо количество, водят до рискове за дисбаланс в калциево-фосфорната обмяна, за остеопороза, имат отношение и към бъбречната функция особено при хора с нарушения в тяхната работа. Бяха предоставени нови данни, че

нарушената

калциево-фосфорна

обмяна води до

калцифициране на

кръвоносните съдове,

което повишава риска отсърдечносъдови проблеми. Всички тези рискове обясняват загрижеността за спазване на допустимите норми, въпреки че потребностите на организма от фосфати са сравнително големи.

- Подобен дебат се води в Европа и за влагането на подсладители в храните?

- Разрешените подсладители, заместващи захарта в храните, са доста широка група. Най-честото им използване е за подслаждане на безалкохолни напитки и сладкарски изделия. Влагането им е подчинено на универсалния принцип за всички допуснати технологични добавки: да са в рамките на определен от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) безопасен дневен прием. Той

гарантира, че дори

консумирането всеки

ден в продължение

на целия живот на

дадена добавка

с Е номер,

не уврежда здравето

От няколко години ЕОБХ извършва нова оценка на стойностите на всички разрешени добавки – на базата на натрупаните нови знания и научни доказателства, включително на подсладителите. За някои от тях наистина се води дискусия в ЕК, главно за преразглеждане на влагането на определени подсладители във вафли, бисквити, фунийки за сладолед и други подобни, но обсъжданията не са приключили. Подсладителите преди се използваха главно в храни, наричани диетични. Вече не може да се изписва такова название върху опаковките на хранителните продукти, а само ако това е храна, предназначена за специални медицински цели.

- Върху кои подсладители е основно дискусията?

- В тази група попадат аспартамът, захаринът. Например след проведена дискусия и на база съществуващи научни доказателства за наличие на слабителен ефект при прием на високи дози полиоли (голяма група подсладители), Европейската комисия задължи производителите на храни при наличие на добавени полиоли над 10% да поставят предупреждение върху етикета, че “прекомерната консумация може да предизвика слабителен ефект” или при наличие на аспартам/аспартам-ацесулфам в продуктите да се отбелязва, че те са източник на фенилаланини. Тази информация е важна за потребителите, особено при специфични здравни проблеми.