Полезна ли е бозата? Как се прави домашна?

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/6672568 www.24chasa.bg

Полезна ли е бозата,

безопасно ли е човек

да си я приготвя

вкъщи и дали любовта

към напитката може

да се отрази пагубно

на фигурата,

пита от Сливен читател на постоянната съботна рубрика "Сила за живот" на вестник “24 часа”. В нея предоставяме мнението на популярни специалисти. Ще откликнем и на вашите въпроси, свързани с храненето и здравословния живот.

Може да ги задавате

на тел. 02 942 25 62

и чрез имейл Lnikolaeva@24chasa.bg

Препоръките, съветите и позициите на специалистите, които четете, се предоставят само за образователни цели. Не трябва да се използват за медицинска помощ, диагностика или лечение - за това всеки трябва да се консултира с личния си лекар или медик със специалност. След което да изпълнява предписаните му от тях терапии и режим на живот.

Ето как д-р Райна Стоянова отговаря на въпроса на читателя от Сливен: Бозата е любима древна напитка с ориенталски привкус за малки и големи. Смята се, че е произведена за първи път още през Х век и с годините рецептата се е разпространила и придобила различен облик в отделните държави. В наши дни боза може да се пие спокойно в страни като България, Македония, Албания, Косово, Сърбия, Румъния, Турция, Украйна, Босна и Херцеговина и др. Полушеговито според западноевропейците там, където се пие боза, със сигурност започва Ориентът.

Старите траки, гърците и славяните са използвали просо за направата на напитката.

Днес бозата се приготвя чрез алкохолна млечно-кисела ферментация на най-различни

зърнени култури. В употреба като суровина може да влязат пшеницата, ечемикът, царевицата и други според географския регион и кулинарните традиции.

Захарността на тази плътна напитка се постига с добавянето на захар, глюкоза, а през последните години - и на аспартам или други подсладители.

За по-голяма яснота относно ефектите на бозата върху здравето, ще се спра по-подробно на технологията на приготвяне.

Просото, от което се прави класическата боза, има идеален за целта химичен състав. Макронутриентите в 100 милилитра ориентировъчно са: белтъчини - 8,4 грама, мазнини - 2,3 грама, въглехидрати 65,42 грама. По-важните микронутриенти, които следва да се отбележат, са: калций - 14 милиграма, и фосфор - 327 милиграма.

Обикновено от около 1 килограм просо се получават 5-8 литра боза.

При приготвянето на ферментиралата напитка се цели скорбялата да се разпадне до декстрин, дизахариди, монозахариди (глюкоза), които по-лесно се усвояват от храносмилателната система. Белтъчините се разпадат до пептони, полипептидите - до аминокиселини, които се метаболизират значително по-лесно. Това разграждане е възможно чрез алкохолната ферментация на млечно-киселите бактерии.

Бозата съдържа неголеми количества витамини от група В - В1, В2, В6 и др. Затова напитката се препоръчва при недостиг на витамини от групата и по-специално при лактофлавинов дефицит. Тя е полезна при загуба на телесно тегло в количество

половин - един литър на ден и за възстановяването на силите след преболедуване от тежки инфекциозни и други заболявания. Препоръката се мотивира от факта, че основните съставки на бозата подобряват баланса на изразходваните вещества.

Според българските автори (академик Ташо Ташев) 100 г боза дават 50 до 86 калории. 

Бозата е също така добро питие за кърмещите майки, тъй като усилва лактацията. Кърмачките може да приемат всекидневно по половин - един литър боза.

Болестните микроорганизми бързо загиват в условията на млечно-киселата и оцетно-алкохолната ферментация. Ето защо бозата притежава и противомикробно действие,

подобно на киселото мляко. 

Въглеродният диоксид, който се получава в резултат на двойната ферментация в популярната напитка, улеснява храносмилателните процеси чрез отделяне на повече солна киселина и ензима пепсин в стомашната лигавица. Така се подобряват разграждането и абсорбцията на хранителните вещества. Затова бозата се препоръчва при някои форми на храносмилателни разстройства (диспепсии).

Ето и няколко конкретни примера.

Прясната напитка може да се консумира от болни с гастрит и язвена болест на стомаха и дуоденума. При лениви черва леко киселата боза усилва перисталтиката и нормализира дейността им. Болните с диабет може да пият боза, но в ограничени количества и при по-либерален режим, ако е приготвена със заместители на захарта. Но при включване в храненето бозата се пресмята във всекидневната дажба на въглехидратите. При болестно затлъстяване и при режими за отслабване е по-добре

да се откажем от бозата. Може да се приема без притеснение от пациенти с високо кръвно налягане — но не повече от половин литър на ден, при условие че теглото не е наднормено. За децата и подрастващите питателната напитка несъмнено е полезно разнообразие във всекидневното им хранене.

Ако се притеснявате да пиете боза, купена от магазин, поради добавката на консерванти или други технически подобрители, може да си я направите у дома. Това ще ви даде сигурност за вложените суровини и ще увеличи ползите на тази здравословна напитка, която освен всичко останало ще отговаря на вашия вкус.

Приготвянето не е трудно. Нужна ви е закваска, която може да направите, смесвайки

2 с.л. брашно, 1 чаена чаша хладка вода и 1 лъжица захар. Така получената смес се оставя на топло да ферментира, след което се съхранява в хладилник.

За количество, което бързо ще се изпие от семейството в рамките на срока на годност, са необходими 2,5 литра вода, 1 чаена чаша захар, 1 чаена чаша брашно от предпочитаната зърнена култура и 1 чаена чаша от закваската ваше производство или готова подсладена боза.

Първо се запича брашното до постигане на кафеникав цвят.

Оставя се да се охлади и постепенно се смесва с хладка вода до рядка кашица.

Разбива се добре, за да се избегне появата на бучки, и се добавят останалото количество вода и захарта. Сместа се поставя на котлона да поври 5-6 минути.

Сваля се от огъня и се охлажда, като се добавя чашата закваска или боза.

След 2-3 дни на ферментация при стайна температура бозата е готова. 

Не препоръчвам да се държи в пластмасови съдове, особено ако не са специално обозначени за използване в контакт с храни. Съхранява се най-здравословно в стъклени бутилки или порцеланови кани на хладно място, най-добре в хладилник.

Съвременната наука за храненето не отхвърля тази древна и традиционна за Балканите напитка. Бозата е вкусна, здравословна, утолява жаждата, подобрява културата на храненето и създава предпоставки за активна работоспособност и добро здраве. Успех в приготвянето й!