Затова диетолозите препоръчват в нов сборник за детските градини над 420 рецепти със суперхрани. Какви са рецептите, обяснява пред "24 часа" проф. Стефка Петрова, ръководител на екипа, подготвил наръчника.
Познавате хора, за които понятието за храна се изчерпва до 20-ина варианта. Те не ядат нищо друго, а за опитване на нови неща и дума не може да става. Ако не са ваши близки, не можете да си представите какъв кошмар е това за семейството им. На самите тях също причинява много неудобства. Нерядко разбива интимните им връзки и като цяло пречи за хармоничното им вписване в колектив.
Според диетолозите явлението е много по-масово, отколкото си мислим. Заблуждаваме се и с поставянето на аматьорската диагноза “каприз”. Единствено вярното е, че може наистина да има патология. В нейната основа е
хранителната
неофобия -
страх и отказ
от нови храни.
Обладаните от селективното хранене са много по-тежък случай от човека, който в определено заведение си поръчва едно и също нещо. Те винаги и навсякъде имат постоянно меню, често препокриващо се от сутрин до вечер, и докато не си го осигурят, не ядат. За разлика от останалите хора при тях е по-лесно да преброиш нещата, които обичат, отколкото тези, които не вкусват. Причината за пълно или частично самоограничаване до Х брой храни се корени в детството.
Доказано е, че разширяването на разнообразието на храните във възрастта до 6-7 г. е препоръчително, тъй като възпитава възприемчивост към нови вкусове за цял живот. Това обясни пред “24 часа” проф. Стефка Петрова, специалист по хранене и диететика в Националния център по обществено здраве и анализи, ръководител на експертната група, разработила новия сборник с рецепти за детските градини, който вече е одобрен за печат. Затова в препоръките за здравословно хранене наред с използването на традиционнните местни продукти и рецепти са дадени нови интересни варианти. Типични за националната кухня продукти влизат в модерни фюжън рецепти, а екзотични храни се поднасят под приемлива за нашия вкус форма. “Разнообразието и срещата с нови храни и ястия дава възможност децата да ги обикнат във възрастта, в която са най-възприемчиви за това, и те да станат част от модела им на хранене - изтъква проф. Петрова. - Сега на нашия пазар се предлагат храни от цял свят с ценни хранителни качества и е подходящо те да бъдат въведени в храненето в детските заведения. В предложените рецепти наред с традиционните зеленчуци сме включили по-отскоро навлезлите броколи, брюкселско зеле, айсберг салата, китайско зеле, сушени домати. При плодовете нови са фурмите, авокадото и мангото. Към растителните масла са включени зехтин, ленено, сусамено масло. Даваме подходящи за възрастта рецепти със семена като сусамово, ленено, киноа, елда, чия.”
За традиционни за българската кухня продукти експертите са предложили нетрадиционни рецепти от регионалните наши местни и други етнически кухни. Сред тях са
яхния от сини
сливи или дюли,
кюфтета от
нахут, чушки и
сирене, леща
с броколи и
кашкавал,
мусака карфиол,
тиква с грах,
суфле от спанак и сирене, зеленчукови кюфтета със смлени ядки и др.
Едни от най-трудните за харесване от малки деца храни са рибата, спанакът, броколите, а са суперполезни. Авторите на рецептите са вложили невероятна изобретателност да ги направят привлекателни и вкусни.
За да се възпита вкус към рибата, която у нас не е толкова чест гост на масата, колкото би трябвало, към традиционните начини на приготвяне сборникът със здравословни храни за детската градина включва и по-необичайни, но вкусни варианти. Като
риба, печена
в пергаментова
хартия със
сметанов сос,
рибена кремсупа,
риба с авокадо
и други вкусни ястия. Много разнообразни са и вариантите за ястия с птиче месо.
Гастрономическите им качества може да се смятат за доказани - всяка от рецептите е била приготвена и опитана, преди да намери място в предложенията на експертите по хранене. Подходът им към спанака и броколите също е ултрамодерен. Със сигурност и децата с най-консервативен вкус ще се изкушат от ястията с тези зеленчуци, когато според препоръките са подправени с пармезан - твърдото сирене, което категорично се нарежда сред храните умами - храни с естествено богат концентриран вкус.
Сред вариантите за салати са оригинални рецепти за бейби спанак с авокадо и орехи, китайско зеле с ябълка, домати с песто, айсберг с ябълка и авокадо, моркови с дресинг винегрет, но и класически български зелени и смесени салати.
Новата концепция за намаляване на въглехидратите в храните променя много осезаемо списъка на здравословните десерти. Допреди години науката приемаше за нормално до 75 енергийни процента от храната за деня да са от въглехидрати. Вече е доказано, че във всички възрастови групи таванът трябва да се смъкне на 60 процента като профилактика на затлъстяването, диабета, сърдечносъдовите и онкологичните заболявания. В отговор на новата формула порциите десерт в детската градина стават по-малки от досега, а в много от рецептите захарта е заменена от полезни натурални подсладители - основно пресни и сушени плодове, сред които са и фурмите. Освен това от списъка на десертите са изхвърлени всички сиропирани десерти и брашнени кремове.
На тяхно място идват кремове на основата главно на мляко и яйца и особено здравословната и апетитна група на суровите кремове. Самото изреждане на имената им поражда очакване за нещо вкусно:
кисело мляко
с плодове и чия,
крем от банан,
авокадо и какао,
овесено-плодови
тарталети,
сорбе/сладолед
от ягоди, печена
тиква с орехи,
еклери с пълнеж от полезен крем.
“Включихме над 420 рецепти като средство за формиране на здравословно и разнообразно хранене, но е важно още във възрастта преди детската градина да се полагат усилия за толерантност към колкото се може повече различни храни. Дори новите виждания за захранването на детето са, че след 6-ия месец в подходяща за възрастта форма трябва да се предлага възможно най-голямо разнообразие от зеленчуци”, съветва проф. Петрова.
От научните лаборатории излизат още по-впечатляващи новини за факторите, от които зависи вкусът на човека. Въпреки че повечето от нашите хранителни предпочитания се придобиват, все повече проучвания показват, че това учене стартира преди раждането.
Хранителните
предпочитания
на детето
започват още
в утробата,
на около 21 седмици фетусите могат да различават храните по състава на амниотичната (околоплодната) течност, използвайки сетивата си за мирис и вкус, установява екип на американския център за изследване на вкуса и обонянието във Филаделфия, Пенсилвания. Амниотичната течност е за бебето сложната “първа храна”, която съдържа химикали с вкус и мирис, които му стават познати. Така че може да има допълнителна причина, освен личното добро здраве на майката, бременната и след това кърмещата жена да се храни с колкото се може по-разнообразни храни. Един от множеството примери, които учените дават, е, че бебетата, които са вкусили високи концентрации на моркови в утробата и в майчиното мляко, ядат повече моркови по време на отбиването и през живота си.
Друг екип - от университета в Аделаида, Австралия, подкрепя косвено теорията за възпитаването на вкусовете още в утробата. При експериментални животни те установяват, че поколението, чиито бременни майки ядат много нездравословна храна, са имали по-голямо предпочитание към храни боклуци - с висока калорийна плътност и ниска хранителна стойност. Нещо повече, изследователите откриват, че след излагане на нездравословна храна в утробата и чрез кърмата в мозъка на поколението възникват реакции на зависимост към нездравословни храни, подобни на тези при наркоманите.
