Автоимунните чернодробни заболявания
засягат по-често женския пол и това е по цял свят
- Порф. Кели, колко от българските деца с чернодробни заболявания се лекуват при вас в Бирмингам?
- Около 20 са децата, които сме лекували в детската болница в Бирмингам. Повечето от тях са изпращани при нас заради нужда от чернодробна трансплантация. Другата група пациенти са деца с портална хипертония (твърде високо кръвно налягане в порталната вена, през която минава кръвта от червата към черния дроб - б.а.), нуждаещи се от хирургично лечение.
- Увеличава ли се заболеваемостта?
- Да, има увеличение на заболеваемостта, но това вероятно се дължи на подобрената диагностика, поради което откриваме по-бързо и по-често заболяванията.
- Какви затруднения срещате в лечението на тези деца?
- Имаме нужда от по-добри лекарства за деца с автоимунни чернодробни заболявания. Особено за
автоимунния хепатит,
който започва в
детството, но се
развива през
годините и по време
на зрелостта
Основен проблем е и че децата трудно могат да бъдат накарани да вземат медикаменти. Понякога самите те ги спират, без да трябва. При тийнейджърите, които спрат лечението, заболяването се връща, а тогава е много трудно да ги лекуваме.
Друг проблем е, че често децата с автоимунен хепатит идват много късно, с вече увредени черни дробове и се нуждаят от трансплантация. Моят съвет към педиатрите е да мислят за това хронично заболяване, когато виждат деца с чернодробни заболявания, защото
диагнозата не е
трудна, изисква
кръвен тест и
чернодробна биопсия
и е важно да бъде
поставена навреме
- Какво причинява автоимунните чернодробни заболявания?
- Автоимунните заболявания на черния дроб засягат по-често женския пол и това е по цял свят. Правим доста научни изследвания в Бирмингам какво причинява автоимунните хепатити и чернодробни заболявания, но това е в много ранна фаза. Все още не знаем, но можем да кажем, че защитните механизми на организма не работят добре, което позволява собствените имунни клетки да атакуват организма.
Ето защо е важно да го диагностицираме рано при децата, защото има лечение, което трябва да започне рано. То не лекува заболяването напълно, но поддържа организма.
- Какво може да подобри България в този сектор на здравеопазване?
- Здравната система
в България се
подобрява през
последните 10 г.
Мисля, че е така и с трансплантационната ви програма.
Трябва обаче да се подобри системата за осигуряване на нови лекарства, да се работи към оценка на ползите и рисковете от тях и колко пари ще се спестят. Ако лекарствата са по-ефективни, е по-добре да се лекува за кратко време, отколкото цял живот с дълготрайни терапии.
- Безинтерфероновата терапия за лечение на вирусния хепатит С прилага ли се при деца във Великобритания?
- Да. Във Великобритания вече не използваме интерферон за лечението на хепатит С. Има едно лекарство, лицензирано за деца над 12 години, но по клинични проучвания лекуваме така и деца във всички възрастови групи.
* За трета година поред у нас се проведе Национална конференция по хепатология. За първи път в рамките беше инициирана и педиатрична сесия, а специален гост на форума бе водещият детски хепатолог проф. Дейдре Кели от Детската болница в Бирмингам, Великобритания.
Там всяка година се лекуват малки пациенти от България, най-вече нуждаещи се от чернодробна трансплантация. Проф. Кели дойде по покана на д-р Мила Байчева, детски гастроентеролог и хепатолог от специализираната педиатрична болница “Проф. Иван Митев” и Българското дружество по гастроентерология.
При посещението си по своя инициатива проф. Дейдре Кели прегледа в педиатричната болница пациенти с чернодробни заболявания и преминали трансплантация, извършена в клиниката в Бирмингам.
“Правя го, за да проследя състоянието им, а и за да им спестя идването за консултация до Бирмингам, както и разходите за това”, сподели професорката пред “24 часа”.