Пенсионери емигрират, за да се лекуват

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/6838627 www.24chasa.bg
Все повече болни емигрират, за да се лекуват в чужбина.

За да не купуват скъпи лекарства в България и да обикалят по болници, се регистрират при роднини в ЕС или сключват фиктивни трудови договори

Пенсионери и болни все по-често емигрират, за да се лекуват в чужбина, показа проверка на “24 часа”. Поводът за нея бе историята на Красимира Обретенова и дъщеря Пасионария, родена с увреждания. Майката обяви, че заминава за Холандия, за да може да я лекува и за да протестира по този начин срещу системата. А разказът за трудностите у нас пред хората с увреждания разплака премиера Бойко Борисов.

Оказва се, че техният случай въобще не е изолиран и дори може да се говори за

нова тенденция

в емиграцията

Възрастни хора, чиито наследници от години са зад граница, се изселват при тях, за да получат безплатни медицински грижи. Родители на болни деца също се хващат на работа в чужбина, за да им осигурят социална грижа и интеграция. Все още няма точна статистика по въпроса, но в социалните медии на българи зад граница има десетки подобни истории и съвети как роднините им могат да се възползват от европейското право на избор в коя страна да се лекуват.

Мария емигрира при децата си във Великобритания, след като упорита кожна екзема буквално поглъща всичките доходи за лекарства в България.

Единственото,

което плаща

в Англия, е 8,60

паунда - около

20 лв., за

рецептата,

с която изписват необходимите мехлеми, и то на няколко месеца. След като навърши 60 г., тя ще бъде освободена и от тази такса, тъй като лекарствата за деца и пенсионери са безплатни във Великобритания. Освен че е решила здравния си проблем, тя помага и за отглеждането на своите внуци.

Друга сънародничка е пристигнала в Лондон, за да лекува онкологично заболяване. Когато се регистрира адресно в дома на своята дъщеря, изненадващо за нея получава и карта за безплатен градски транспорт като английските пенсионери.

Живееща в Германия българка също е успяла да осигури лечение за родителите си при нея. “Това

става чрез

европейски

формуляр S1,

който се взема от здравната каса в България. За него трябва да се посочи точен адрес в Германия и че ще останат на него повече от 6 месеца. След като пристигнат, се регистрират с този формуляр в някоя от германските здравни каси и получават същите права като немските граждани – безплатни прегледи, операции и лекарства, разказва тя.

В крайна сметка обаче разходите за голяма част от здравните емигранти се покриват от българската НЗОК. Срокът е 18 месеца, но както се разбра след шумен скандал в касата преди време, голяма част от дълговете са просрочени. Причината е, че с всяка година сумата за лечение на нашенци в други европейски страни се увеличава, а българската администрация почти

няма механизми

да спре хората,

които успяват

да си осигурят

легален престой

в дадена държава.

Понякога това става и чрез сключване на трудови договори. Така например Испания твърди, че 14 българи са източили над 1,5 милиона евро за бъбречни трансплантации. Те са успели да си осигурят място в испанската листа на чакащите за операции, след като са изгубили надежда, че някога ще бъдат трансплантирани в България. Властите в Мадрид смятат, че това е станало чрез представяне на фиктивни трудови договори, което е лишило испански пациенти от орган. Ако обвиненията към тях бъдат доказани, ги очаква затвор. За тези хора обаче това вероятно е бил единственият шанс да продължат да живеят. Някои са били повече от 7 г. на хемодиализа и никога не са успявали да преборят българската администрация да им разреши лечение в чужбина, след като няма достатъчно донори у нас. Общо дълговете на НЗОК към Испания са 21 милиона лева.

Най-много са към Германия - 128 млн., въпреки че там живеят приблизително толкова българи, колкото и в Испания. Според германските власти голяма част от разходите са за пенсионери. Сред тях имало пациенти, дошли да се лекуват в последен стадий на болестта (една от големите празноти в България е липсата на палиативни грижи). Затова здравните надзорници в Берлин са се оплакали и са искали съдействие от българските си колеги. След разговор с тях представителят на Асоциацията на индустриалния капитал в надзора на НЗОК Боян Бойчев предупреждава още в края на миналата година касата за проблема. Той настоява експертите да направят задълбочен анализ по въпроса, както и да се предприемат конкретни мерки, тъй като не може България до безкрай да покрива всички сметки за лечение, които представят чужди държави.

Същата задача постави в началото на тази година и премиерът, след като избухна скандалът с дължими 270 млн. лева към здравни каси на други европейски страни. Бойко Борисов обаче смята, че в източването на НЗОК са замесени и български лекари, които работят в Европа и “викат с рейсове определени хора от родината, за да ги лекуват като спешни случаи”. И даже разпореди на здравния министър и на шефа на касата да пресекат тази порочна практика.

До момента няма данни това да е станало, още повече че за много от случаите българските власти научават едва след като получат сметката за осребряване. Причината е, че

европейските

регламенти

предвиждат

гражданите

задължително

да получават

безплатна

спешна помощ

Следователно, ако лекарите в дадена страна преценят, че определено лечение е животоспасяващо, то се извършва, стига болният да притежава европейска здравноосигурителна карта. Ако процедурата не е безплатна за местните граждани, от чужденеца също се иска да плати, но след това той може да кандидатства пред НЗОК за възстановяване на тези разходи.

Наистина има български лекари, които съдействат на сънародници в чужбина, но го правят безкористно. От 4 години съществува и специален сайт http://lekuvam.se, чрез който болен може да поиска помощ при лечение зад граница. Става въпрос за

доброволческа

мрежа от 260

души в над

20 държави,

които, освен че разясняват на пациентите процедурите в дадена страна, понякога ги посрещат на място и им превеждат.

От сайта може да бъдат свалени и речници от немски, френски, италиански и испански на най-често използваните думи при престой в болница. Екипът, стоящ зад интернет платформата “Лечение без граници”, определя работата си като социален проект. До момента с тях са се свързали около 200 души, като са успели да помогнат на повече от половината.

Опитът им показва, че немалко болни тръгват за планирано лечение в чужбина без заветното “да” от българските институции заради прекалените бюрократични процедури и уловката, че те поемат да финансират дейности, които не могат да се извършат в България, но пък го правят по нашенски ценоразпис. Т.е. в някои случаи на болните им се налага да доплащат при “официалното” лечение в чужбина. Затова по-добрият вариант за тях е да си осигурят легален престой в дадена държава чрез член на семейството или трудов договор, който им дава възможност да се лекуват като местни граждани.

Най-лесна е емиграцията за българите, чиито родители или деца вече са получили гражданство в държавата, където живеят. Много сънародници във Великобритания в момента

бързат да вземат

британски

паспорт,

преди страната да е напуснала ЕС. Повечето казват, че искат да се застраховат, че те и семействата им ще имат същите здравни и социални права като англичаните за цял живот.

Преди време управителят на НЗОК Камен Плочев призна, че заради натрупани дългове някои страни са започнали да отказват лечение на българи. През миналата година отказ са получили 332-ма души, а през 2016 г. - 334-ма. Сред тях има и хора, от които е поискано да платят цялата сума за лечение в чужбина и след това да кандидатстват за възстановяване пред българската здравна каса, въпреки че при спешни случаи редът не е този.

След 24 часа в Англия вече имаш право на личен лекар

Във Великобритания имаш право на консултация с личен лекар, ако останеш повече от 24 часа в страната. За по-сериозно лечение обаче се изисква да живееш законно на Острова.

Дори да откажат регистрация към Националната служба по здравеопазване NHS, английските лекари са длъжни да се грижат за пациент до 14 дни, ако той има спешна нужда от помощ. В този срок трябва и да му отговорят писмено защо не могат да го впишат в системата за безплатно лечение на страната.

Освен спешна помощ те осигуряват медицински грижи без такси за болни от СПИН, туберкулоза и жертви на домашно и сексуално насилие. Условието е пациентът да не е пътувал специално до Обединеното кралство, за да се лекува. На практика обаче това е трудно проверимо - медицинските заведения нямат право да изискват документи за имиграционен статут. Обикновено трябва да се представи паспорт или свидетелство за адрес, като това може да стане дори чрез бележка за платен ток или вода. Изискването за легален престой не е случайно, тъй като живеещите във Великобритания се лекуват безплатно в обществените болници.

През 2015 г. пристигащи в страната граждани извън ЕС бяха задължени да плащат допълнителна здравна такса, ако искат да останат повече от 6 месеца. За студенти тя е 150 паунда на година, а за останалите - 200.

Британското обществено здравеопазване харчи около 500 млн. паунда годишно за лечението на временни имигранти, като успява да си възстанови малко повече от половината на тази сума. По статистика повечето от гражданите на ЕС, които идват, са млади и здрави хора и не се нуждаят толкова често от лечение като англичаните. Британското здравеопазване даже е доволно от притока на европейски имигранти, тъй като е сред най-зависимите в света от чужди медицински кадри. Изчислено е, че дори сега да започнат кампанийно да обучават местни лекари, ще им трябват около 7 г., за да покрият нуждите си, а за медицинските сестри - около 3.

3 документа от здравната каса осигуряват заминаване в чужбина

От 2007 г. българите имат право на лечение в ЕС, ако са редовно здравно осигурени у нас. Принципът е, че пациентът получава медицинска дейност от основния пакет на публичния здравен фонд в съответната страна, става ясно от сайта на НЗОК.

Различните форми на пребиваване изискват различен тип документ, който дава право на лечение.

Пътуващите за кратко - за туризъм или по работа, трябва да си извадят европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК). С нея, поне теоретично, могат да получат спешна или неотложна помощ в публично лечебно заведение в ЕС. Този документ със сигурност бе достатъчен преди няколко години, но напоследък все повече хора си правят и частна здравна застраховка за срока на пътуването и престоя. Просто се говори, че за много европейски болници българската ЕЗОК не е достатъчна. Причината е в огромните суми, които се оказа, че НЗОК дължи на европейски осигурителни фондове - 270 млн. евро.

Пребиваващите временно в европейска страна - до 6 месеца, трябва да си извадят формуляр S1 от касата, за да получават спешна и неотложна медицинска помощ там. Те имат право на документа, ако са без прекъснати здравни вноски у нас. В този случай пак НЗОК поема стойността на медицинските дейности, извършени в чужбина. Точно тук в последните години се явява възможност за лечение в ЕС без особени ограничения (виж основния текст), най-вече ако човек отива при работещ член на семейството си или такъв с получено гражданство в съответната страна.

Съвсем друг е случаят с формуляр S2, който се издава от НЗОК на болни българи за планово лечение. Това са случаи, в които пациентът не може да получи определена медицинска дейност у нас - обичайно, защото не се прави тук. Другото основание е, ако пациентът трябва да чака в разрез с принципа за навременно лечение. За целта пациентът минава през много изследвания и експертиза и получава становищата на водещите специалисти в дадения профил у нас. Срещу този формуляр НЗОК плаща само стойността на лечението в чужбина, а за сметка на пациента остават такси, хонорари - ако има, разходите за престой, транспорт и др.

Два пъти повече пациенти навън за последните 3 години

Близо два пъти са се увеличили българите, които през последните 3 г. са се лекували в други страни от ЕС. През 2015 г. са били 472 души, през 2016 г. вече са 776, а миналата са стигнали 822-ма. Ходи се главно за онкологични заболявания, сложни хирургични и ортопедични операции, очни операции и химиотерапия с нови медикаменти, които липсват у нас.

Това показва справка на Националната здравноосигурителна каса, изготвена по запитване на “24 часа” преди месец.

В края на януари стана ясно, че България дължи 271 млн. лв. на чужди здравни каси за лечение на българи, от които 133 млн. лв. са просрочени. В края на годината се очаква те да стигнат 207 млн.

Най-голяма част от дълговете са за неотложно и спешно лечение на българи с осигуровки у нас, които са имали нужда от медицинска помощ по време на престой зад граница.

По-малко са средствата, които отиват за планово лечение, когато то не може да се проведе в България. 348 такива формуляра (S2) е издала касата през 2015 г., 632 - през 2017 г. За този период са издадени и 544 предварителни разрешения за лечение навън. При тях пациентите се финансират сами, след това НЗОК им възстановява разходите до размера, който заплаща за лечение у нас.

Най-много българи са ходили да се лекуват в Германия (близо 1500 за последните 3 г.). Следват Белгия, Франция, Австрия и Швейцария. Просрочените задължения на НЗОК към Франция са близо 29 млн. лв., Австрия чака да платим 18 млн., Белгия - 12. На Великобритания, Гърция и Италия за лечение на българи държавата дължи по около 6 млн. лева.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Харесвам се, не ми пука, фука се Анджи В садо-мазо порноклип лъсна джендърът Анджелина, известна като двойничка на Николета Лозанова. 21-годишният Филип, както е родното й име, не се посвени и веднага след като преминала от мъжки в женски пол, решила да заснема видео със секссъдържание за спомен. "И за това ли ще ме мразите?

Българският снайперист Крум Хаджипетков шашна и най-добрите военни специалисти в Германия, след като уцели портокал от 800 метра разстояние. Това е само един от уникалните рекорди на българина, регистрирани по време на състезание в Германия това лято. Ефрейторът от 31-ви механизиран батальон - Хасково, спира дъха на всички с точния си мерник.

Световна шампионка по гимнастика дарява лентата си от олимпиадата в Рио де Жанейро в подкрепа на каузата "Сърце за пример". Християна Тодорова и куп популярни лица дават лични вещи за благотворителен търг в подкрепа на жени, жертви на насилие. Актрисата Стоянка Мутафова, певиците Нели Рангелова, Михаела Маринова и Сантра,