Д-р Александър Симидчиев: 5 кг фини прахови частици влизат в белите ни дробове

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/6893565 www.24chasa.bg
Д-р Александър Симидчиев

Освен белия дроб те увреждат сърцето, кръвоносните съдове, мозъка

По смъртност от замърсяване на въздуха сме на второ място в Европа и на трето в света – при кръгло 7 млн. население за година близо 15 200 умират

Д-р Александър Симидчиев е специалист по белодробни болести, началник на Отделението по неинвазивна диагностика в Медицинския институт на МВР.

Член е на Българското и на Европейското дружество по белодробни болести, един от създателите на сдружението “Въздух за здраве”.

В 17-ата годишна здравна конференция на фондация “МОСТ – Медии, общество, семейство, традиции” д-р Симидчиев говори за предизвикателството, което представляват за науката и обществото фините прахови частици. Продължаваме темата за замърсяванията във въздуха с медицинската страна на риска.

- Д-р Симидчиев, какви са последиците от замърсения въздух върху здравето на българина?

- Експертите по епидемиология на Световната здравна организация са изчислили, че 217 на 100 000 българи умират вследствие на замърсен въздух. Това ни нарежда на второ място след Босна и Херцеговина и на трето в света - след Южна Корея и Босна и Херцеговина. При кръгло 7 млн. население за година близо 15 200 умират

- Кои от замърсителите във въздуха са най-неблагоприятни за здравето?

- Здравните последици в много голяма степен се дължат на фините прахови частици. Причината за това е, че те като маса са най-много. Когато едно вещество е в газообразен вид, то е относително по-малко, когато се концентрира в твърд компонент, то става по-голямо количество като вещество и се увеличава потенциалът му да въздейства. При средностатистическа продължителност на живота за България 72 години през белия дроб преминават около 5 килограма фини прахови частици. Има и още нещо.

Частиците не са еднакви, някои

абсорбират върху

повърхността си

допълнително увреждащи

вещества като химикали,

летливи въглеводороди,

микробиални и

вирусни частици

Така фините прахови частици се превръщат в носител на допълнителни заплахи за здравето.

- Има ли белият дроб механизъм да се справи с това?

- Цялата ни дихателна система е така устроена, че да пази белия дроб от попадане на прах в него. Но най-малките частици, които и най-дълго може да се задържат във въздуха – с размер под 2,5 микрона, са толкова дребни, че минават транзит през носа, тъй като нито косъмчетата в него могат да ги спрат, нито полепват по влажната лигавица като малко по-големите частици. Като преминат безпрепятствено тези бариери, частиците, които не могат да ги уловят, навлизат в най-дълбоките отдели на дихателната система, където може да бъдат резорбирани и да увредят почти всички органи и системи.

Навлизането на фините частици се улеснява от

голямата площ на белите

дробове – около 100

квадратни метра, сравнимо

със средноголям дом

При тази инвазия на първо място, разбира се, страдат белите дробове, защото човек вдиша по 20-ина хиляди пъти на ден. Опитвайки се да изолира попадащите с въздуха фини частици, да ограничи достъпа до тях, тялото струпва клетки, които се стремят да елиминират чуждите тела. Често те не успяват и натрупвайки се, може да предизвикат фиброза - нефункционална тъкан, или точно обратното – емфизем, при който най-малките компоненти на системата, алвеолите, се разрушават и образуват по-големи от нормалните “балончета”.

Белите дробове са изключително деликатни органи. Алвеоларната мембрана, в които се обменя кислородът спрямо въгледвуокиса, има дебелина, сравнима с тази на сапунен мехур.

Но освен дробовете - входна врата за навлизане на фините прахови частици в организма, страдат и се увреждат и сърдечносъдовата система и мозъкът.

Сърцето се уврежда от 3 неща – от това, което слагаме в устата, това, което внасяме в белия дроб, и от физическа пасивност. Очевидно е, че

сърдечносъдовите

заболявания са резултат

на поведенчески грешки,

предотвратими са

Данни от по-нови проучвания обаче показват, че хората, които прекарват живота си в райони със замърсен въздух, са в по-голям риск за болестта на Алцхаймер.

- Как се обяснява това?

- Преминавайки кръвно-мозъчната бариера, тези най-фини прахови частици стигат до мозъка. Тялото ни е предвидливо създадено така, че да може да изчиства попадналите в него чужди агенти или да ги неутрализира. Затова при някои хора не се пораждат последици от проникването им. Но при част от чувствителните хора – а ние не знаем кои са те по отношение на конкретен дразнител, навлизането на тези частици през кръвно-мозъчната бариера, могат да доведат до свиване на кръвоносните съдове и да

минимизират храненето

на мозъка, а оттам –

до по-голяма честота на

паметови и познавателни

затруднения и

дори на алцхаймер

Организмът реагира, защото тези частици не трябва да са в кръвта, по кръвоносните съдове, в мозъка, той иска да ни защити и има физиологични механизми да го прави. Но те престават да са ефективни, когато замърсяването е голямо или се повтаря често за продължителни периоди от време.

- Стряскащо е, като имаме предвид, че въздухът в големите градове у нас е много мръсен.

- Целта не е хората да се плашат, а да са осведомени за рисковете и да ги намаляват, да имат информация за чистотата на въздуха. Най-малкото за да знаят дали да отворят прозореца, или да го направят в по-подходящ момент. Като не трябва да се забравя, че и въздухът в затворените помещения може да е замърсен, невинаги замърсяването идва отвън. Необходимо е и

правилно да използваме

климатиците, филтрите

да се почистват

според препоръките на производителя.

Много важно е също да не генерираме с дейността си замърсявания, които може да бъдат спестени - например да ползваме с приоритет градски транспорт или още по-добре - за придвижване на кратки разстояния при всяка възможност да ходим пеш или с велосипед. Ефектът ще е двоен, защото движението укрепва здравето. Разбира се, отговорност на институциите е да създават подходяща инфраструктура, която да поощрява хората за такова поведение.

За денонощие през дробовете ни минават средно 9 кубични метра въздух и е важно какъв е той, защото това се повтаря ден след ден през целия живот и ефектът от замърсяването кумулира, натрупва се. Когато говорим за замърсяване на въздуха, не става дума само за фините прахови частици, а и за

самоиндуцираното излагане

на риск чрез пушенето -

също толкова съществен

фактор, но с тази разлика,

че изборът зависи

единствено от нас

Хората уж сме много еднакви, но сме и много различни и на тази основа не сме идентични като реакция на замърсяванията, някои са по-чувствителни. Няма как да знаем точно кои са тези хора, но ако човек има родители или близки кръвни роднини с белодробни, сърдечни или съдови заболявания, трябва да има едно наум, че е възможно да имат генетично предразположение за по-лесно увреждане в резултат на замърсяването на въздуха и да го избягват.

- Защо лекарите говорите за увреждане на целия организъм от замърсяването на въздуха, за ефект върху органи извън дихателната система?

- Принципът за увреждане извън белите дробове може най-достъпно да се обясни така: попадналите в белите дробове фини частици се резорбират и част от тях се инактивират (обезвреждат), изхвърлят се чрез урината и фекалиите, процент от задържаните частици се изхвърлят от белия дроб чрез неговите естествени защитни механизми, но някаква част се свързва с белтъци и остават по-дълго в тялото. Механизмите за очистване са различни, но тъй като някои от частиците са биологично активни, могат да предизвикат по време на престоя си в организма неочаквани вреди.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

ЦСКА 1948 ще доиграе сезона във Втора лига и най-вероятно ще приключи съществуването си. Това разкри "Спортал". На проведеното събрание на клубните акционери е станало ясно, че перспективите пред "червените" не са добри. Футболистите ще завършат сезона. След това ще има нова сбирка, за да се реши окончателната съдба на клуба.

Димитър Бербатов не би се кандидатирал да управлява българския футбол, ако не е напълно готов за това. "Имам много амбиции, свързани с различни неща - каза той пред NOVA. - Да ръководиш целия футбол наистина трябва да си много готов. Да знаеш къде отиваш, как ще действаш, хората, с които ще работиш, защото не може да си сам. Да имаш съмишленици.

Жена е новият изпълнителен директор на Висшата лига. Сузана Динидж ще застане на поста от началото 2019-а. Тя ще замени Ричард Скъдамор, който бе начело на Премиършип 19 години. Динидж се превръща в първата жена, която заема толкова важен ръководен пост във футбола. Това на практика я превръща в най-могъщата жена във футбола и в британския спорт.