Освен белия дроб те увреждат сърцето, кръвоносните съдове, мозъка
По смъртност от замърсяване на въздуха сме на второ място в Европа и на трето в света – при кръгло 7 млн. население за година близо 15 200 умират
Д-р Александър Симидчиев е специалист по белодробни болести, началник на Отделението по неинвазивна диагностика в Медицинския институт на МВР.
Член е на Българското и на Европейското дружество по белодробни болести, един от създателите на сдружението “Въздух за здраве”.
В 17-ата годишна здравна конференция на фондация “МОСТ – Медии, общество, семейство, традиции” д-р Симидчиев говори за предизвикателството, което представляват за науката и обществото фините прахови частици. Продължаваме темата за замърсяванията във въздуха с медицинската страна на риска.
- Д-р Симидчиев, какви са последиците от замърсения въздух върху здравето на българина?
- Експертите по епидемиология на Световната здравна организация са изчислили, че 217 на 100 000 българи умират вследствие на замърсен въздух. Това ни нарежда на второ място след Босна и Херцеговина и на трето в света - след Южна Корея и Босна и Херцеговина. При кръгло 7 млн. население за година близо 15 200 умират
- Кои от замърсителите във въздуха са най-неблагоприятни за здравето?
- Здравните последици в много голяма степен се дължат на фините прахови частици. Причината за това е, че те като маса са най-много. Когато едно вещество е в газообразен вид, то е относително по-малко, когато се концентрира в твърд компонент, то става по-голямо количество като вещество и се увеличава потенциалът му да въздейства. При средностатистическа продължителност на живота за България 72 години през белия дроб преминават около 5 килограма фини прахови частици. Има и още нещо.
Частиците не са еднакви, някои
абсорбират върху
повърхността си
допълнително увреждащи
вещества като химикали,
летливи въглеводороди,
микробиални и
вирусни частици
Така фините прахови частици се превръщат в носител на допълнителни заплахи за здравето.
- Има ли белият дроб механизъм да се справи с това?
- Цялата ни дихателна система е така устроена, че да пази белия дроб от попадане на прах в него. Но най-малките частици, които и най-дълго може да се задържат във въздуха – с размер под 2,5 микрона, са толкова дребни, че минават транзит през носа, тъй като нито косъмчетата в него могат да ги спрат, нито полепват по влажната лигавица като малко по-големите частици. Като преминат безпрепятствено тези бариери, частиците, които не могат да ги уловят, навлизат в най-дълбоките отдели на дихателната система, където може да бъдат резорбирани и да увредят почти всички органи и системи.
Навлизането на фините частици се улеснява от
голямата площ на белите
дробове – около 100
квадратни метра, сравнимо
със средноголям дом
При тази инвазия на първо място, разбира се, страдат белите дробове, защото човек вдиша по 20-ина хиляди пъти на ден. Опитвайки се да изолира попадащите с въздуха фини частици, да ограничи достъпа до тях, тялото струпва клетки, които се стремят да елиминират чуждите тела. Често те не успяват и натрупвайки се, може да предизвикат фиброза - нефункционална тъкан, или точно обратното – емфизем, при който най-малките компоненти на системата, алвеолите, се разрушават и образуват по-големи от нормалните “балончета”.
Белите дробове са изключително деликатни органи. Алвеоларната мембрана, в които се обменя кислородът спрямо въгледвуокиса, има дебелина, сравнима с тази на сапунен мехур.
Но освен дробовете - входна врата за навлизане на фините прахови частици в организма, страдат и се увреждат и сърдечносъдовата система и мозъкът.
Сърцето се уврежда от 3 неща – от това, което слагаме в устата, това, което внасяме в белия дроб, и от физическа пасивност. Очевидно е, че
сърдечносъдовите
заболявания са резултат
на поведенчески грешки,
предотвратими са
Данни от по-нови проучвания обаче показват, че хората, които прекарват живота си в райони със замърсен въздух, са в по-голям риск за болестта на Алцхаймер.
- Как се обяснява това?
- Преминавайки кръвно-мозъчната бариера, тези най-фини прахови частици стигат до мозъка. Тялото ни е предвидливо създадено така, че да може да изчиства попадналите в него чужди агенти или да ги неутрализира. Затова при някои хора не се пораждат последици от проникването им. Но при част от чувствителните хора – а ние не знаем кои са те по отношение на конкретен дразнител, навлизането на тези частици през кръвно-мозъчната бариера, могат да доведат до свиване на кръвоносните съдове и да
минимизират храненето
на мозъка, а оттам –
до по-голяма честота на
паметови и познавателни
затруднения и
дори на алцхаймер
Организмът реагира, защото тези частици не трябва да са в кръвта, по кръвоносните съдове, в мозъка, той иска да ни защити и има физиологични механизми да го прави. Но те престават да са ефективни, когато замърсяването е голямо или се повтаря често за продължителни периоди от време.
- Стряскащо е, като имаме предвид, че въздухът в големите градове у нас е много мръсен.
- Целта не е хората да се плашат, а да са осведомени за рисковете и да ги намаляват, да имат информация за чистотата на въздуха. Най-малкото за да знаят дали да отворят прозореца, или да го направят в по-подходящ момент. Като не трябва да се забравя, че и въздухът в затворените помещения може да е замърсен, невинаги замърсяването идва отвън. Необходимо е и
правилно да използваме
климатиците, филтрите
да се почистват
според препоръките на производителя.
Много важно е също да не генерираме с дейността си замърсявания, които може да бъдат спестени - например да ползваме с приоритет градски транспорт или още по-добре - за придвижване на кратки разстояния при всяка възможност да ходим пеш или с велосипед. Ефектът ще е двоен, защото движението укрепва здравето. Разбира се, отговорност на институциите е да създават подходяща инфраструктура, която да поощрява хората за такова поведение.
За денонощие през дробовете ни минават средно 9 кубични метра въздух и е важно какъв е той, защото това се повтаря ден след ден през целия живот и ефектът от замърсяването кумулира, натрупва се. Когато говорим за замърсяване на въздуха, не става дума само за фините прахови частици, а и за
самоиндуцираното излагане
на риск чрез пушенето -
също толкова съществен
фактор, но с тази разлика,
че изборът зависи
единствено от нас
Хората уж сме много еднакви, но сме и много различни и на тази основа не сме идентични като реакция на замърсяванията, някои са по-чувствителни. Няма как да знаем точно кои са тези хора, но ако човек има родители или близки кръвни роднини с белодробни, сърдечни или съдови заболявания, трябва да има едно наум, че е възможно да имат генетично предразположение за по-лесно увреждане в резултат на замърсяването на въздуха и да го избягват.
- Защо лекарите говорите за увреждане на целия организъм от замърсяването на въздуха, за ефект върху органи извън дихателната система?
- Принципът за увреждане извън белите дробове може най-достъпно да се обясни така: попадналите в белите дробове фини частици се резорбират и част от тях се инактивират (обезвреждат), изхвърлят се чрез урината и фекалиите, процент от задържаните частици се изхвърлят от белия дроб чрез неговите естествени защитни механизми, но някаква част се свързва с белтъци и остават по-дълго в тялото. Механизмите за очистване са различни, но тъй като някои от частиците са биологично активни, могат да предизвикат по време на престоя си в организма неочаквани вреди.