Как лекува имунотерапията

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/6915479 www.24chasa.bg
Пристъпването към избор на биологична терапия в началото изглежда като обработка на обикновени изследвания. Всъщност имунотерапиите ангажират висококвалифицирани онколози и апаратура. СНИМКА: РОЙТЕРС

Както ракът не е един вид, така и имунният отпор е различен.

Имунотерапията използва естествената сила на имунната система на човека за борба с болести, включително рак. През последните десетилетия тя се превърна в ключова част от лечението на много различни видове болести.

Имунотерапията е вид биологично лечение, при което се използват агенти, създадени от живи клетки. Това ги сближава, но не всички имунотерапии работят по един и същи начин.

Една от причините, поради които раковите клетки се умножават бързо и безпрепятствено, е, че те могат да се скрият от имунната система. Някои

иновативни терапии

играят роля на

джипиес,

насочващ към раковите клетки, за да е по-лесно за имунната система да ги открие и унищожи. Други имунотерапии засилват имунната система, за да работи по-добре срещу рака. Има механизми да се стимулира имунната система като цяло, докато други се опитват да я научат да атакува специфични видове клетки, открити в тумори.

Във всяка от категориите имунотерапии се разработват множество подвидове в зависимост от диагнозата и използваните техники. Освен това всяка има свои предимства и рискове и се използват при различни онкозаболявания.

Най-общо имунотерапиите може да бъдат разделени на активни и пасивни.

CAR-T клетъчната терапия

CAR-Т клетъчната терапия принадлежи км активните имунотерапии. Одобрена за лечение на два вида рак на кръвта, ако другите методи нямат ефект - остра лимфобластна левкемия при деца и младежи и при възрастни за някои видове големи B-клетъчни лимфоми, като например неходжкинов лимфом.

Т-клетките са вид бели кръвни клетки, които имунната система използва да се бори с болестите. Антигените са чужди вещества, чиято цел е имунната система. Когато имунната система установи антигени в тялото, тя

освобождава

Т-клетките

като самозащита

Названието Т-клетки или Т-лимфоцити е свързано с мястото на тяхното създаване – тимуса. Те са вид бели кръвни клетки с водеща роля за клетъчния имунитет. Различават се от B-лимфоцитите и NK-клетките, наричани клетки убийци, по специален рецептор по повърхността си. Открити са няколко групи Т-клетки с различни функции.

При терапията

клетките се

препрограмират

да атакуват раковите клетки. Първо пациентът се подлага на левкафереза – процес, при който известно количество кръв се изтегля, от него се отделят Т-клетки и кръвта се връща обратно в тялото.

Лабораторно към Т-клетките се добавят т.нар. химерни антигенни рецептори (chimeric antigen receptors - CAR), така че да могат да търсят и унищожат точно раковите клетки. Този етап отнема няколко седмици, защото трябва да се препрограмират голямо количество Т-левкоцити.

Преди променените Т-клетки да бъдат влети в кръвта, може да се наложи химиотерапия, за да намалят останалите типове имунни клетки в тялото. Това помага да се улесни пътят на Т-клетките към раковите клетки. В тялото CAR-Т клетки се размножават бързо и започват да търсят и унищожават раковите клетки.

При някои пациенти са възможни нежелани реакции от терапията като много висока температура, падане на кръвното, объркване, главоболие, гърчове, отслабена имунна система или тежки инфекции.

TCR терапии

Т-клетъчната рецепторна терапия (TCR) е друг вид имунна терапия, използван за борба с рака. Както при CAR-Т терапията лекарите отделят Т-клетки от кръвта на пациента, след което ги препрограмират, така че откриват раковите клетки по-лесно. Разликата е, че тези моделирани Т-лимфоцити са “обучени” да търсят малки парченца специфични антигени вътре в раковите клетки.

И при този метод може да се наложи химиотерапия, преди обработените Т-клетки да бъдат върнати обратно в тялото.

TCR терапии се тестват при хора с някои видове синовиален сарком (рак на меките тъкани) и метастазирал меланом. Досега показват нееднозначни резултати. Различно се проявяват и странични ефекти. При едни пациенти са леки до умерени степени на диария, умора, обриви и гадене, но други са имали по-сериозни реакции, включително висока температура, дехидратация и отхвърляне на модифицираните Т-клетки.

TIL терапия

Тумор-инфилтриращите лимфоцити (TIL) е друг вид имунна терапия. За разлика от CAR-Т клетките, или TCR, TIL не се препрограмират. Те са клетки, произведени от собствената имунна система.

Може да се прилага, когато се открие, че тези клетки са попаднали в туморните - знак, че тялото се опитва самостоятелно да се бори с рака.

Тогава каква е ролята на лечението? В увеличаване на броя на

силните клетки,

които са пробили

защитата на рака

Лекарят взема TIL от туморната тъкан и ги изпраща за лабораторно размножение. След това те се превръщат в способности за борба с рака чрез добавяне на протеини, наречени цитокини – белтъци, които помагат на TIL да открият и унищожат раковите клетки. След химиотерапия, за да се намали броят на другите Т-клетки, TIL се връщат в кръвта. Идеята е, че това вече огромно количество борбени бели кръвни клетки може да надделее и да убие тумора.

Те са тествани в проучвания на хора, които имат рак на дебелото черво, бъбреците, яйчниците и при меланом – най-смъртоносния тумор на кожата. Ранните резултати са обещаващи, смятат онколозите. Голямо предизвикателство е обаче, че при някои хора е трудно да се открият тумор-инфилтриращи лимфоцити.

Моноклонални антитела

Антитяло е молекула, която тялото изработва при среща с чужди нашественици. След това то мобилизира други части от имунната система, за да унищожи всички клетки, които съдържат тези протеини.

Науката вече е в състояние да създава антитела в лабораторията. Те се наричат моноклонални и са различни видове според индивидуалните им механизми на действие.

“Чистите”

моноклонални

антитела 

“казват” на имунната система да атакува раковите клетки или да блокира протеините в туморите, които помагат на новообразуванието да расте.

Конюгираните

моноклонални

антитела

имат прикрепени към тях химиотерапевтично лекарство или радиоактивни частици. Такива антитела се прикрепват директно към раковите клетки и доставят лечебната субстанция прицелно - точно там, където е необходимо. Това намалява нежеланите странични реакции и помага за максимален ефект на химиотерапията и лъчелечението.

Биспецифичните

моноклонални

антитела

свързват по два различни протеина наведнъж. Някои се прикрепят както към раковата клетка, така и към клетка на имунната система, което ѝ помага да се бори срещу рака. Вливат се обикновено венозно.

При нужда методът се комбинира с химиотерапия или хормонално лечение.

В ход са множество изследвания дали моноклоналните антитела дават резултат при широк спектър от онкозаболявания.

Инхибитори

на имунните

контролни точки

За да сме здрави, имунна система трябва да открива бързо недобронамерените към организма бактерии и вируси. Също така трябва да разпознава собствените клетки, за да не ги атакува.

Знае се, че този баланс е от решаващо значение за здравето, макар все още да не е ясно защо и при какви обстоятелства организмът се “припознава” и атакува погрешно или не успява да засече “врага”.

За да държи положението под контрол,

имунната

система има

молекулни

спирачки,

наречени контролни пунктове. Раковите клетки понякога се възползват от тях, за да се скрият от имунните клетки съгледвачи.

Имунните инхибитори на контролни точки са лекарства, предназначени да освободят тези спирачки и да оставят имунната система да свърши своята работа. Например инхибитори на PD-1 или PD-L1 се насочват към контролни точки, наречени PD-1 или PD-L1, които се намират на Т-клетките. Инхибиторите на PD-1 се използват при меланом, недребноклетъчен рак на белия дроб, рак на бъбреците, рак на пикочния мехур, рак на главата и шията и лимфом на Ходжкин.

CTLA-4 инхибиторите изключват контролен пункт, наречен CTLA-4, който също се открива върху Т-клетки. Експериментират се основно при меланом, но има и изпитания при други видове агресивен рак.

Тъй като този тип лекарства дават тласък на имунната система, може да причинят различни нежелани реакции като умора, кашлица, гадене, загуба на апетит, обриви и проблеми с белите дробове, бъбреците, червата, черния дроб или други органи.

Онкологични

ваксини

В представите ни ваксината е нещо, което може да предотврати детските инфекции и грипа. Но ваксина може да бъде всяко съединение, което кара тялото да стартира имунна реакция.

Ваксините лекуват рака, като стимулират имунната система да атакува туморните клетки. Те може да бъдат направени от мъртви ракови клетки, протеини или части от протеини от ракови клетки или от клетки от имунната система.

Изследователите работят по няколко ваксини в момента, но само един е окончателно одобрен от Американската агенция по храните и лекарствата и това е ваксина за лечение на напреднал рак на простатата, при който пациентите не отговарят на другите терапии.

Неспецифични

имунотерапии

Други имунотерапии работят чрез повишаване на активността на имунната система като цяло, без да се насочват фокусирано към туморите. По-активната имунна система може по-добре да се бори с рака. Общите имунотерапии включват няколко различни класа лекарства.

Интерлевкини

Интерлевкините са вид цитокин, молекула, произведена от някои имунни клетки, за да контролира растежа и активността на други имунни клетки.

Създадената от науката версия на човешки интерлевкин, наречена IL-2, е одобрена за лечение на напреднал рак на бъбреците и метастазирал меланом, но вече се работи и за използване при други тумори.

Интерферони

Интерфероните са вид цитокин, който може да промени начина, по който функционира имунната система.

Интерферон, наречен IFN-алфа, се използва за лечение на някои видове левкемии и лимфоми, на рак на бъбреците, меланом, синдром на Капоши.

Стимулиращите фактори подсилват имунната система, като

ускоряват

производството

на бели кръвни

клетки в

костния мозък

Това може да помогне на имунната система да се върне към нормална активност след химиотерапия.

Има и медикаменти с фокусирано въздействие за точно определени диагнози.

Имунотерапията все още не се използва толкова широко като хирургията, химиотерапията и лъчелечението. Но според учените тя се утвърждава като много перспективен метод за лечение на онкологични заболявания и предстои в бъдещите няколко десетилетия да стане водещ метод в борбата с туморите.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Краят на традиционният есенния фестивал в Китай предизвика огромно задръстване от автомобили в близост до Тол-станция на магистралата в Женгжу, провинция Хенан, Китай. Снимка: REUTERS /

Бизнесменът Тодор Хаджижеков, станал известен с прякора си Тотко Поршето, който бе погнат за нелегална фабрика за цигари край Костинброд, е оправдан тихомълком! След шумната акция през декември 2012 г. по разбиване на тайния цех Хаджижеков е оневинен окончателно, а сега с юристи подготвя иск срещу прокуратурата за 100 хиляди лева,

Със здрав банкет и кючеци на Азис загря отборът на "Атлетик" (Куклен) за мача с "Левски". Днес храбрият аматьорски тим ще посрещне "сините" в двубой от турнира за Купата на България. За отбора от малкото градче, разположено в полите на Родопите, това ще бъде най-големият мач в цялата му история. Срещата ще се играе в Пловдив,