Нужно ли е доплащане за лечение? Работи ли профилактиката?

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/6915536 www.24chasa.bg

В традиционната за вестника годишна инициатива “Лекарите, на които вярваме” отново се включиха стотици пациенти.

От свое име те номинират най-достойните според тях лекари и стоматолози за приза за най-уязвимата вяра - в добрия специалист и отзивчив човек, на когото спокойно поверяват здравето и живота си.

Отличените с това доверие отново

ще съберем в

книга справочник

- старателни и

квалифицирани

лекари

в различните специалности.

Към професионалното им представяне в сборника ще предоставим и информация къде приемат пациенти и как може да се свържете с тях - на адрес на болницата или практиката, по телефон, с имейл.

Проектът се роди през 2011 г. като

прехвърлен от

вестника мост

над пропастта

от недоверие

между пациенти

и лекари

по това време. В резултат на него болните хора подозираха лекуващите ги в недобронамереност и некомпетентност, специалистите отговориха с масово напускане на страната.

С годините стъпка по стъпка настръхналото обществено мнение постепенно се върна към здравите си корени.

Резонансът от каузата ни да покажем достиженията на медицината у нас и добрите примери показа, че

част от приноса е

на инициативата

“Лекарите, на

които вярваме”

Във всяко следващо нейно издание читателите отличават все повече имена и разширяват обхвата на доверието си в различните области на здравеопазването. Така сред специалистите и общопрактикуващите лекари се наредиха зъболекарите, а тази година за първи път са номинирани и фармацевти.

Едновременно с това читателите поставят и много въпроси в темите, в които очакват промени.

Задаваме от тяхно име въпросите на утвърдени експерти.

Ето мнението на доц. д-р Христо Хинков е директор на Националния център по обществено здраве и анализи. Специалист с опит в здравното осигуряване – зам.-директор на НЗОК от 1997 до 2001 г., в здравната политика – бил е началник на отдел “Проекти” в Министерството на здравеопазването, и в ръководството на лекарския съюз:

Проблемът с високия процент доплащане от джоба на пациента за лечение – около 40%, е другото лице на недофинансирането на системата. Казано съвсем просто: разходите изпреварват вложенията - от държавата и от осигуровки. Системата по никакъв начин не може да функционира от приходите в здравноосигурителната каса. У нас вноските са много ниски, но това е политически въпрос и още дълго вдигането им няма да е по силите на никое правителство, още повече че и политиката по доходите е несъвършена.

Това предполага да се търсят алтернативи.

Една от тях е да се инвестира в извънболничната помощ - в общественото здравеопазване и профилактиката. При преместване на акцента от медицина на болестите към медицина на здравето на популационно ниво разходите като цяло намаляват - вложенията в профилактика за цялото население се “изплащат” чрез икономии в пъти от избегнато болнично лечение.

Друга възможност - в условия на замразяване на вноската на сегашния ѝ размер, е доплащането от пациентите, което и в момента е факт, да се регламентира. Но след като се изчислят реалните разходи и влаган труд от страна на болниците и се повиши ефективността на здравната система. Сега едни клинични пътеки са недофинансирани, други са необосновано надценени. Отделен въпрос е, че не е честно да се иска от хората да доплащат за нещо, което в някои случаи и не получават. У нас няма система за оценка на качеството, изпълнителят на здравни услуги си прибира парите на брой пътеки, без значение какъв е бил резултатът от лечението, без проследяване на пациента, без информационна система.

Доц. Костадин Ангелов е хирург и директор на Александровска болница. От 2014 г. е член на УС на Асоциацията на университетските болници:

Проблемът с доплащането на медицинските изделия има най-малко две гледни точки. Тази на пациентите е, че всеки гражданин, който внася своите здравни осигуровки, не разбира защо трябва да доплаща нещо, за което вече е платил. Особено ако досега не се е налагало да доплаща.

Гледната точка на останалите участници не е толкова хомогенна, защото изходната ситуация на доставчици, здравната каса и болниците е доста различна. Ако касата определи една цена, защото такива са възможностите ѝ, но доставчиците не искат или не могат да променят своите цени, пак заради възможностите, излиза, че болниците са единствените, които могат да проявят “гъвкавост”, като избират дали да откажат лечение, да накарат пациента да си доплати или болницата да поеме за своя сметка загубата от разликата. Нито едно от решенията не е приемливо.

За нас като лекари най-лесен и разумен начин е разговорите за възможностите на всички страни да се водят от всички заедно в края на годината. Тогава се залагат параметрите на бюджета на касата за следващата година и доставчиците правят своите планове. Така няма да има изненадани през април. Ако НЗОК и доставчиците се договорят за разумни параметри, болниците лесно ще постигнат предоговаряне на цените на медицинските изделия в рамките на своите договори.

По отношение на профилактиката, смятам, че в България трябва да се постави силен акцент върху нея. Практиката в редица държави, в които е превърната в норма, доказват че води до намаляване на разходите за здравеопазване. Колкото и големи разходи да се правят за предварителни прегледи, те винаги са значително по-малко от разходите за лечението му, ако се поддава на такова, когато се открие.

Това, което нашата болница прави в тази посока е периодично голяма част от клиниките да обявяват свободен прием за профилактични прегледи. Така даваме възможност на всеки, който прецени да се прегледа при специалист. Наред с това през последните 5 г. различни наши специалисти са прегледали над 5600 възрастни и над 8000 деца в отдалечени райони.