От много шум се оглупява, страда и сърцето

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/6915656 www.24chasa.bg
При над 80 децибела настъпва необратимо увреждане на слуховия анализатор, но проблемите започват много под този таван. СНИМКА: Pixabay

“Свръхзвуковите” 

коли и шумни

 купони 

въздействат на

вътрешното ухо

като 

аудиотероризъм, 

предупреждава 

отонeврологът 

от ИСУЛ

доц. Тодор Широв.

Силният шум е мъчение за ухото, което уврежда не само слуха. Той е свързан с раздразнение, стрес, нарушение на съня и влошен умствен потенциал, разговорно определян с лишената от деликатност дума оглупяване.

Черни точки се добавят от епидемиологични проучвания през последните години. Учени и клинични лекари установяват, че инквизиращият шум около нас е свързан с повишена честота на артериалната хипертония, инфарктите, инсултите.

Експертите откриха,

че особено нощем

прекомерният

шум доказано

увеличава нивата

на стресовите

хормони

и съдовия оксидативен стрес в кръвоносната система. Това поражда ендотелна дисфункция (нарушава нормалната работа на клетките в обвивката на кръвоносните съдове) и риск от високо кръвно.

Новите примери за това дава изследване на клетки от аорти на животни, изложени на шума от въздухоплавателни средства, което показа промени в изявата на гени, отговорни за регулирането на съдовата функция. Провокирани от увеличаващия се брой негативни данни, кардиолози от Медицинския център на университета в Майнц, Германия, и учени от Центъра за изследване на рака в Копенхаген, Дания, се фокусират върху механизмите и епидемиологията на предизвиканите от шум сърдечносъдови заболявания. Изводите им публикува изданието на Американския колеж по кардиология.

Анализът препотвърждава концепцията, че шумът допринася за увеличаването на риска от хипертония, коронарно артериално заболяване, сърдечна недостатъчност, инсулт. То добавя доказателства за връзката на шума с оксидативния стрес в клетките, съдовата дисфункция и метаболитните аномалии – увеличава рисковите фактори за сърдечносъдовата система и за развитие на захарен диабет.

Замърсяването на околната среда обикновено се асоциира с битовите боклуци, в които човек може и буквално да се спъне или помирише, но то има и коварни невидими страни. По данни на Световната здравна организация шумовото замърсяване днес отстъпва по мащаб само на ужасния въздух (праховите частици).

Звукът се мери в децибели (dB) и

за нула

се приема

най-ниският

звук, който човек

може да чуе

При над 80 децибела настъпва необратимо увреждане на слуховия анализатор, но проблемите започват много под този таван.

СЗО препоръчва шумът да не е повече от 40 dB средно за ден. Аргументът: след надхвърлянето на тази стойност започват проблеми с настроението и съня, расте раздразнителността.

Когато натоварването прескочи и 55 dB, то може да предизвика повишено кръвно налягане и да увеличи риска от исхемична болест на сърцето.

По официални данни излагането на шум в Европа допринася за около 910 000 случая на хипертония, 43 000 приемания в болница и най-малко 10 000 преждевременни смъртни случая годишно, свързани с коронарна болест на сърцето и инсулт. Тъй като това проучване се основава на частични данни за експозицията на шум, общите последици за здравето в целия Европейски съюз вероятно ще бъдат дори по-високи.

Около 40% от населението - около 125 милиона души, в страните от ЕС е изложено на шум от пътния трафик на нива над 55 dB – 20% прекарват деня си на фона на повече от 65 dB, а

над 30% спят -

или само се

опитват да спят!

- на над 55 dB през нощта.

Поне 1 милион години здравословен живот се губят всяка година от шума, свързан с шумния трафик само в Западна Европа. Той е сред водещите фактори за сърдечносъдови заболявания, когнитивни увреждания, нарушения на съня, проблеми със слуха и чуването на нереален шум в ушите, е заключението на експертите от офиса на организацията за Европа.

Над 70 процента от населението в ЕС живее в градовете и техните сателити. Това ги излага на повече шум от урбанизацията и особено от транспорта. Обикновено за високо се приема ниво на шум над 55 dB денем и над 50 нощем.

Насоките на СЗО за шума препоръчват звуците, които чуваме в спалнята си през нощта, да са в рамките на 30 dB и средно до 40 dB в дома вечер и нощем, ако очакваме пълноценна почивка. За жилищни зони ограничението е съответно 55, 50 и 45 dB. Най-високи са допустимите децибели за шума от самолетите. Граничната стойност на максималното ниво на шума при прелитане над определена територия е 85 dB.

“При по-продължително излагане на шум над 80 dB или краткотрайно, но

с екстремните

за ухото

100-110 децибела

може да

настъпят трайни

увреждания

дори за минути

Най-уязвими за въздействието на шума са децата, от години всеки месец имаме такива случаи и те се увеличават непрекъснато. На всяка възраст ухото може да пострада от силния или по-умерен, но постоянен шум. Особено раним е слуховият апарат на децата и подрастващите – пълното си развитие той достига към 20 години.” Това обясни доц. Тодор Широв, отоневролог с голям опит от Клиниката по УНГ болести на университетската многопрофилна болница “Царица Йоанна – ИСУЛ”.

“Ние,

специалистите,

отдавна вдигаме

шум за шумовото

замърсяване,

защото, от една страна, то се увеличава, а от друга, не само новите данни от науката, а и опитът ни показва, че страда цялостното здраве и менталните способности на човека, подложен на акустична агресия. Шумът в дискотеки, на концерти и купони, на които се слуша много силна музика, е направо звуков тероризъм, престъпно отношение, което нанася звукова травма, а често родители водят на такива места и съвсем малки деца. Нося винаги със себе си джобен шумомер и по време на празненства в заведения съм установявал 90-100-110 dB” обясни специалистът. Той разказва, че в клиниката по УНГ на ИСУЛ редовно търсят помощ деца със заглъхване на ушите, главоболие и неприятни усещания след нощ в дискотека. За щастие, повечето се възстановяват след време, но за някои последиците са трайни, допълва лекарят.

И ако това е изтезание по собствено желание, човек не може да влияе сериозно върху условията на градската среда.

Основният източник на акустично замърсяване е транспортът, на второ място се нареждат индустриалните шумове. Отделна тема са

надуваната

от празнуващи

съседи музика,

канонадите от

пиратки и друга

пиротехника

Кабинетът на доц. Широв в ИСУЛ е на метри от оживения столичен бул. “Генерал Данаил Николаев” и през деня джобният му уред редовно показва 80-85 dB. В час пик на оживените кръстовища в София стойностите стигат и повече. В тролея пък варират от 60 до 75 децибела, засякъл е лекарят. Силен е шумът и под трасетата на кацащите и излитащите от летище София самолети.

Нова мода, от която са обсебени не само младежи, но и мъже на уж зряла възраст, е да привличат внимание към колите и моторите си по един агресивен за слуха начин. “Те

“подобряват”

машините до

“свръхзвукови“

- изтезаващо

шумни, като

махат гърнето

Безпощадно е към околните, но най-увреждащо е за самите тях, защото са подложени на въздействието на ревящите мотори постоянно. Подобно е инсталирането на т.нар. туби – мощни музикални уредби, в колите, звукът от които пронизва ушите на хората в голям диаметър, предупреждава отоневрологът.

Специфичен риск са слушалките в ушите, почти задължителни елементи на стрийт културата. Почти няма младеж, който да не слуша музика в транспорта и по улиците.

За добро чуване звукът в ушите трябва да е към 40 dB над фоновите градски шумове, които са около 60, т.е. децибелите стигат опасните докъм 100, а младежите, често и техните родители, дори не подозират, казва лекарят. От опит твърди: не се знае и че

слушалките тип

тапичка, които се

пъхат директно

в ухото,

са по-вредни

Те затварят прохода и звукът с цялата си мощност въздейства върху вътрешното ухо. Това е начин да се движиш в бързата лента към намаляване на слуха.

Поради всекидневните срещи с хора, пострадали от остри или хронично повтарящи се звукови травми, отоневролозите при всеки повод се опитват да повишават информираността за рисковете. Който е разумен, ще се вслуша и ще търси начин да си ги спестява, когато зависи от него, казва лекарят.

Какво може да се направи за лична защита? Не много, но например може да се избягва слушане на силна музика със слушалки, продължително говорене по телефона на шумни места, при невъзможност да се избегнат другояче агресивните децибели - слагане на тапи за уши за притъпяване на силата. Важно е по всички начини да се опитваме да намалим експозицията си на шум – уврежда се вътрешното ухо, доказано страдат и когнитивните възможности, казва отоневрологът. Мощните звуци

активират

центрове, които

водят до спазъм

на кръвоносните

съдове и

мозъкът не се

храни добре,

започва да се затруднява и да прави “пропуски”. Отразява се и на психическото състояние, най-често под формата на депресия, обяснява експертът.

Личната защита е усилие на парче обаче. Намаляването на шумовото замърсяване зависи много повече от регламентите на държавата и градските власти. Както и от контрола нормите да се спазване. В препоръките на европейския офис на СЗО се подчертава, че е необходима особена загриженост по отношение на подрастващите.

Децата,

изложени на

наднормен шум

влошават

умственото

си развитие,

уроците ги

затрудняват,

трудно се концентрират, по-често страдат от раздразнителност, агресия и лош успех в училище.

Всичко това не отминава като детска шарка, а може да стане причина за лошо здраве в по-късни години, както и да попречи за придобиване на добро образование и успешна кариера.

Звуковата агресия на града е изтощителна и за хората в напреднала възраст, хронично болните и работещите на смени. Те имат нужда от тишина за почивка и сън през по-продължителни или нетипични часове.

Експертите на СЗО изтъкват, че към момента има последователни доказателства как експозицията на наднормен шум вреди на когнитивните резултати и че се установява връзка с влошаване на общото благосъстояние и в малко по-ниска степен – на мотивацията. Ефектите върху кръвното налягане и

отделянето на

катехоламини –

хормони с роля

за диабета

и метаболизма като цяло, се окачествяват като умерено доказани. Т.е. в достатъчна степен обезпокоителни, за да се вземат под внимание.

Един от факторите, които

притъпяват

вроденото

чувство за

непоносимо

силен шум,

е особеност на слуха, заложена от еволюцията. Природата е предвидила като резервен шанс за оцеляване на вида механизъм за адаптация на сетивата ни към средата. Малко по малко губим представа за нормалното, което не означава обаче, че избягваме увреждането от тормоза над слуховия анализатор.

Образно казано, постепенното алармата ни за звуков терор спира да сигнализира за опасностите и разбираме, че сме ги пропуснали, чак в УНГ кабинета.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Целият свят е свикнал с разголените снимки на бившата съпруга на Макси Лопес - Уанда Нара. Но настоящата му половинка Даниела Кристиансон определено изненада със секси кадъра, който си пусна. Гаджето на футболиста припомни почивката им на Малдивите. И показа на всички с какво е спечелила Макси Лопес.

Поетесата Надежда Захариева търси стихове на улицата. Топпапараците на "България Днес" изловиха вдовицата на великия Дамян Дамянов да дири вдъхновение в най-острия студ, оглеждайки минувачи и сгради с напрегнато изражение. Въпреки че вече е в добро здраве, поетесата нито веднъж не се усмихна на някого,

Вратарят на "Евертън" и Англия Джордан Пикфорд може да премине в "Манчестър Юнайтед" през зимата. Ръководството на "червените дяволи" гласи 24-годишния страж за заместник на Давид де Хеа. Договорът на испанеца с клуба е до лятото на 2020 година. В момента преговорите за продължаването му са преустановени.