350 операции годишно извършват
в отделението по съдова хирургия
на областната болница във Велико Търново
10-годишен юбилей отбеляза отделението по съдова хирургия в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов” във Велико Търново. С II ниво на компетентност и 12 легла средно годишно в него се лекуват между 650 и 700 болни. Лекарите са четирима, всички с придобита специалност по профила на отделението, като трима имат сертификат за доплерова сонография.
Началникът д-р Красимир Георгиев е с близо 30-годишен медицински стаж и с придобити специалности по обща и съдова хирургия, както и сертификат за ендоваскуларни процедури в съдовата хирургия. Отделението е щатно осигурено с шест медицински сестри със стаж и опит. Старшата медицинска сестра Марина Савова е магистър по управление на здравните грижи с професионална квалификация и правоспособност “Ръководител на здравните грижи и преподавател по практика”. В помощ са ѝ четирима санитари.
След цяло десетилетие история медицинската статистика за отделението по съдова хирургия отчита дейност над изискванията за минимален обем по медицински стандарт. Изискванията на стандарта са 200 операции годишно, а отделението осъществява дейност с близо 130-150 операции повече.
Лекуват се пациенти с различни заболявания на артериалната и венозната система - съдов травматизъм, възпалителни заболявания на венозната система, варикофлебити и флеботромбози, хронична венозна недостатъчност във всичките ѝ стадии, остра съдова непроходимост на артериалната система (емболии и тромбози). Осъществяват се диагностика, консервативно и оперативно лечение на хронична артериална недостатъчност на крайниците (ХАНК), реконструктивни операции, аорто-феморален и феморо-поплитеални сегменти, диабетно ходило, посочва началникът д-р Красимир Георгиев.
Най-често се извършват емболектомии, тромбектомии (много от които завършват с реконструкция “байпас” или ПАЧ пластика); стрипинг и ликвидиране на перфоранти - супрафасциално и субфасциално по Линтон; AVF за нуждите на отделението по нефрология и диализно лечение.
“През последните три години след закупуване от болницата на ангиограф в отделението се правят ендоваскуларни процедури - балонни дилатации и стентиране. Това значително подобри работата на съдовите хирурзи, намали болничния престой на пациентите и увеличи оперативната дейност”, обяснява д-р Георгиев.
“През лятото много често болнична помощ е необходима за пациенти с дълбока венозна тромбоза. В този сезон пациентите се натоварват повече и са склонни да неглижират появата на оток на крайника. В такива случаи винаги трябва да се мисли за венозна тромбоза - образуване на тромб във венозната система на крайника. Друго характерно е, че крайникът е по-топъл от другия, променя цвета си и става синкаво-цианотичен. Може да бъде по-зачервен, както и да запази нормалния си цвят, защото близо 25% от случаите на венозна тромбоза протичат безсимптомно. Тогава само преглед от съдов хирург и изследване с доплер могат да открият увредените венозни клапи, което е белег за преживяна тромбоза. Пациентите често дори не разбират, че са имали такова заболяване. Понякога това може да е резултат от следоперативна интервенция или след травма, на която не са отдали значение.
“Инвазивните методи за лечение на дълбока венозна тромбоза са най-иновативни и успешно се прилагат в търновската болница, но профилактиката и контролът върху рисковите фактори за болестта са от първостепенно значение”, категоричен е д-р Георгиев.
На първо място е контролът на телесното тегло, защото пълните хора са много по-застрашени. Трябва много движение. Необходимо е да се приемат и повече течности, особено през лятото, когато повече се потим. Шофьорите на 2-3 часа трябва да спират и да се разхождат, защото краката им страдат. Ако имат разширени вени или са преживели някакъв епизод на венозен тромбоемболизъм, задължително трябва да пътуват с компресивни ластични чорапи. Те се препоръчват и при полети със самолет, които също крият повече рискове. Хората, които са преживели венозна тромбоза, редовно трябва да се консултират със съдов хирург.