“Туй отиде при Андрей Баташов, умря си. Никой не е виждал, не е чул. Слагайте го там в биологичните, ама го премерете - да не е повече.
Ами сега ще ни съдят за убийство, бе. Тая сутрин ми казват, че още вика и мърда...”
Това си говорили по телефона гинеколози от болницата в Горна Оряховица. Тези, които бяха арестувани за денонощие заради сигнал, че са умъртвили бебето на 17-годишната Боряна от Лясковец.
Бебето й се борило за живота си 25 часа, без лекарите да направят опит да го спасят, разкри вчера прокурорът по случая Светослав Калчев.
На пресконференция на търновската окръжна прокуратура бяха прочетени ужасяващи разпечатки от записи на разговори между болничния шеф д-р Миролюб Кожухаров и колегите му от АГ отделението, направени със специални разузнавателни средства.
От тях става ясно, че бебето е живяло повече от 24 часа, преди да издъхне. Екипът на АГ отделението и д-р Кожухаров са били в течение на целия случай и са изфабрикували версията, че младото момиче е родило абортиран плод.
В прихванатите 3 разговора цинично се обсъжда ситуацията с новороденото. В понеделник, малко след като детето е починало, в телефонен разговор от 16,10 ч дежурният д-р Михаил Милатович със смях коментира: “Туй умря, няма да го закачаме, я.”
От записите става ясно, че на роденото на 28 ноември към 15 ч дете не е оказана нужната медицинска помощ. Недоносеното бебе не е консултирано с неонатолог и не е извикан специализиран екип от Плевен, както се процедира в подобни случаи.
“Ами то живо се е родило. В такава кофти ситуация не сме изпадали”, “Какво да го правим, у кофа ли да го давим”, са само част от репликите в скандалните записи.
“Тези записи звучат потресаващо, защото са извадени от контекста. Оповестяват се само части. Така си говорят лекарите помежду си”, оправда се шефът на болницата д-р Кожухаров.
Той каза, че когато е разговарял с колегите си, не е знаел, че педиатърката д-р Божидарка Дончева е правила половин час опити да реанимира бебето.
Беше показано също заключение от видеозон, направен при постъпването на майката в отделението. В документа пише, че плодът е без сърдечни тонове.
“Разберете, не можем да убием мъртво бебе”, отново заяви Кожухаров вчера. “Лекарите ще ме разберат какво имам предвид. Като кажа живо ли е, значи дали има още потрепвания. За да го поставят в камерата, това е цялата работа. Тези СРС-та са 20 часа, след като бебето е умряло, бе. Убили ли сме някой, 20 часа след като той не е жив?”
Това е първият случай на изнасяне на информация със СРС преди приключване на разследване. Спазени са всички изисквания и записите са декласифицирани, уточниха от прокуратурата. “Изнасяме информацията, защото през последните дни имаше внушения за гестаповщина, които ни дойдоха в повече. Детето е родено живо и се е мъчило да живее денонощие под погледите на част от медицинския персонал”, каза прокурор Калчев.
ДИМА МАКСИМОВА
Депутати в шок от записа
Час след като в Търново обявиха записа на разговора между лекарите, вътрешният министър Цветан Цветанов изчете най-скандалното от него пред депутатите.
Залата замря, кулоарите се изпразниха, а камерите на мониторите показаха шокираните лица на депутати от всички групи. Здравният министър, който чакаше ред да отговаря на депутатски въпроси, пък не скри ужаса си и съвсем инстинктивно захлупи лицето си на банката. Дълго мълчание последва финала на цитатите.
Детето е било живо, от там нататък направете си изводите сами за всички тези обвинения, които бяха казани вчера към прокуратурата и към МВР, каза на финала министър Цветанов, чиято съпруга също е бременна и чака трето дете.
Стефан Константинов, здравен министър: Срам ме е, случаят не е медицински, а криминален
- Г-н министър, знаехте ли за този запис?
- С детайлите не, но имах уверението на министър Цветанов, че нещата са много сериозни. Мен ме е срам! Неприятно ми е, това е криминален случай!
- Вие сте гинеколог - аборт ли е, или убийство?
- Преди това помислете, че това може да се случи на вас. Стандартите са категорични - над 600 г и над 22-а седмица е раждане. И след като се говори, че бебето е дишало, какво повече да коментираме. Статистиката казва, че тези деца живеят малко, но тук даже не говорим за медицинска етика, а за нормално човешко отношение.
Сутринта казах, че съм притеснен от действията на полицията, а сега не знам какво да кажа, след като чух всичко това. Мен ме е срам, разберете.
- Кога ще излезе съдебно-медицинската експертиза?
- Умишлено не исках да звъня на експертите, защото тяхното заключение е много важно. Не мога да си представя, че тези неща са говорени по телефона и експертизата да не ги потвърди.
- Черното чувство за хумор на медиците е известно, чували ли сте лекари да говорят така?
- Това ми напомни студентския ми стаж през 1985-1986 г. в кюстендилската болница. Като млади и ентусиазирани бъдещи лекари се вряхме навсякъде и един колега сигнализира, че в моргата има бебе. Тогава абортът се водеше до 28-а седмица, но се оказа, че бебето оживяло, върнаха го в кувьоз и оцеля.
Ставаше въпрос за лекарска грешка, не беше догледано, а и в момента може би пулсът му е бил силно забавен. И като свидетел на цялото това нещо ме викаха в милицията да давам показания.
На един от следователите казах: Аз искам да ставам гинеколог и за в бъдеще ще работя с тези хора. И той ми каза: Много хубаво, тъкмо да разбереш как не трябва да се случват нещата. Запомнил съм го от 25 години.
Но този случай е много по-тежък, това е криминален случай, а не медицински.
- Тези хора трябва ли да са лекари след това, което чухме?
- Попитайте лекарския съюз, те винаги са много хард, но има етична комисия, нека те да кажат сега какво правят след всичко, което чухме.
(Използвани са въпроси на други медии.)
ДИАНА КЪНЧЕВА
Проф. Милан Миланов, шеф на лекарската етична комисия: Ще накажем колегите по-строго от съда при вина
Ще накажем колегите нимного по-строго, отколкото съдът, ако се докаже, че има нарушаване на професионални стандарти или морална етика, заяви проф. Милан Миланов, председател на етичната комисия на Българския лекарски съюз (БЛС), във връзка със скандала в горнооряховската болница.
С решение на Управителния съвет на БЛС са създадени две комисии, които на място ще проверят медицинската ситуация. От съсловната организация отказват всякакви коментари на деянието, докато не се изясни с категоричност каква е медицинската истина. Проверките на лекарския съюз ще бъдат извършени, след като получат наличната документация и съдебномедицинската експертиза на трупа на детето. “Искаме да получим пълната документация и да сме наясно точно за какво става дума”, допълни проф. Миланов, като каза, че проверката им ще бъде точна и прецизна.
Ние не защитаваме колеги, които имат непрофесионални действия, правят лекарски грешки или са немарливи, каза д-р Георги Ставракев, зам.-шеф на БЛС. “Ние няма да толерираме лоши практики, защото компрометират всички нас. Нашата принципна позиция обаче е, че докато не приключат проверките на експертите и няма решение на съда, не бива да се вменява вина никому”, допълни той.
Часове преди да бъдат огласени разговорите на лекарите, на пресконференция проф. Миланов заяви, че БЛС ще заведе дела в Страсбург заради начина, по който бяха арестувани лекарите от болниците в Горна Оряховица и Благоевград. По думите му момичето от Лясковец не може да бъде наречено родилка, защото бременността е била в петия месец, когато е родило. “Това по всички европейски закони се води аборт, а не раждане”, заяви той.
Д-р Димитър Ленков пък упрекна медиите, че насъскват обществото срещу лекарите, и възкликна: “Кой нормален човек би оставил живо бебе във фризера? Що за филм на ужасите е това?” Журналистите произнасяли присъди, преди медицинските експертизи да са готови.
Д-р Георги Ставракев допусна, че показните полицейски акции срещу лекари са свързани с лекарските протести наскоро. Той не изключи и неговият телефон да се подслушва. Ако някой разчита по този начин да промени позицията ни, трябва да знае, че няма да успее, каза д-р Ставракев. Всеки практикуващ лекар бездруго бил с единия крак в затвора, защото винаги отговаря за действията си.
ИЛИЯНА АНГЕЛОВА
Д-р Божидарка Дончева, от болницата в Г. Оряховица: Роди се мъртво, половин час се опитвах да го съживя
- Д-р Дончева, след оповестените СРС още ли твърдите, че сте присъствали на раждането?
- Да, категорично. Дори сега (вчера - б.а.) ме викат в 17 ч в полицията, за да давам показания. Ще ми пратят кола да ме вземе.
- Живо ли беше това бебе?
- Не, роди се без сърдечна и дихателна дейност. Беше синьо, а кожата му разязвена. Половин час се опитвах да го реанимирам, но тялото остана отпуснато. Не порозовя и аз го оставих.
- Защо тогава колегите ви коментират по телефона, че няма ваш подпис под документите и не сте го виждали това бебе?
- Няма подпис, защото става дума за аборт. Тогава ние не пишем. Правим го само ако има мъртво раждане.
- Как си обяснявате, че 24 часа по-късно лекарите си говорят как да се отърват от живо бебе?
- Не мога да си го обясня. Аз го видях последно към 16 ч предишния ден. Тръгнах си към 19,30 ч. Никой не ме е викал, че бебето е живо. (24часа)
Доктори: Туй отиде при Баташов
Записи от СРС между шефа на болницата д-р Миролюб Кожухаров и колегите му от АГ отделението в Горна Оряховица
29 ноември 14,44 ч
Миролюб Кожухаров: Ало?
Мъж: Ами извинявай, че те безпокоя. Ей сега Лазаров ми звъни за бебето.
М. К.: Тъй.
М.: И аз се чудя защо той не ти се обади на теб, че чрез мен трябва да ти се обажда. Значи притеснен, защото трябвало да го решим въпроса.
Да й кажем на майката, че е живо, да я прехвърлим в родилното и тъй нататък. И викам, добре, как ще стане? Ний шъ... не може да го гледаме туй бебе. Ами ще си го гледаме ей тъй...
М.К.: Абе те, той като толкоз е мислил вчера, кат се е родило в 3 часа, защо не са извикали... 600 г ( фраза, която не се разбира) Защо не са извикали неонатолози и...
Мъж: Аз туй му казах, че ние сме атакуеми.
М.К.: Ми разбира се.
М.: Защо, защо толкоз късно ще търсим Плевен? Кво сме прайли. Тогаз там да го напрайм нещо. Викам, шъ го напрайм, ама никой не иска да го напрай и нещо.
М.К.: Ахъ, ами той цяла нощ кво прави?Що не го направи това нещо?
М.: А, дет викаш, що не го напрай.
М.К.: То вчера в 3 часа се е родило. той е бил и дневен и нощен. Той що не е извикал неонатолог.
М.: Щот вика шъ стане голям проблем, голям скандал.
М.К.: Ами що да стане голям проблем? Да стане бе, поне ние сме си свършили работата и сме (Не се разбира.) Сега вече днеска сутринта сме се забавили цели ъъъ... около колко часа. Край вече.
М.: Е, той трябва да ти се обади и кат (Не се разбира.)получи разрешението да викаш, да вика. Не заради плащането, не за друго и да се вика.
М.К: Ами плащане, плащане, ама щяхме да избегнем, а сега кво да го прайм. Аз даже си мислех да вземат да му дадат да яде ли нещо, да пие. То тъй го оставяме да умре сега.
М.: То грехота да ти кажа.
М.К.: Ами, грехота е. Ми ти, какво правиш ти?
М.:
Толкоз жизнено,
иска да живее
М.К.: Е па ние, ние, ние не му даваме никакъв шанс. Кво да ти кажа. Наникъде, не знам кво да правя сега. Сега обадим ли се, край!Ще ни направят на маймуни отвсякъде вестниците, ама пък и другата страна пък.
М.: Е, дали, дали, пък нали ако говорим с тях, който дойде .... защо пък да..., какъв интерес има да ни... с недомлъвки.
М.К.: Абе, боже! Кво да говориш с тях бе, те са идиоти! Де да знам, де да знам какво да прайме.
М.: Е в такваз ситуация не сме изпадали!
М.К.: То си е живо, живо и здраво, тъй ли?
М.: Да бе, (псувня - бах мама му).
М.К:То си е, ощеси е живо, тъй ли?
М.: Ами сега не знам в момента дали още е живо, трябва да звъннем. Ама той сега ми позвъни. "Какво става с туй бебе?" и тъй нататък почна.
М.К.: Какво ти звъни той, бе? Той защо е стоял 15 часа и не е извикал и ... ни поставя, и ни поставя пред...Кого да викаме сега? То шъ стане голяма разправия. Колко време мина, това са 24 часа, точно 24 часа ние не сме съ...
М.: Ами туй то не е необходимо и да го тълкуват. Щъ кажат (Не се разбира.) те са го оставили да умре. То понеже не умира и сега ни викат.(Вероятно имат предвид намесата на плевенски неонатолози, коментира прокурор Румяна Ирманова.)
М.К.: Ами да! Майката знае, че е умряло. Всичко, на всички са казали, че е умряло. Той си е виновен Лазаров. Отде-накъде ще кажеш на майката, че е умряло, като то не е умряло.
Той даже не е извикал неонатолог. Неонатолог няма, бе. Не, никой не се е подписал, никой не е ли гледал, бе? Дончева не знае, бе!
М.: И ... (Следващата реплика не се разбира.)поне с нея да си е вързал малко.
М. К.: Ах, той ако я е извикал, тя шъ си извика... Тя няма къде, тя няма да такова...
М.: Ей сега попаднахме в капан.
М.К.: Абсолютно!
М.: Туй съ казва цугцванг, когато всеки ход е грешен вече.
М.К.: Да, бе. Каквото и да направим оттука, питам вече, ние още от сутринта нищо не можем да напрайме. Той трябвало още вчера в 3 часа. За кво е чакал 15 часа до сутринта, докат дойдохме ний? Той не се е обадил на никой. Хвърлено бебето у някакъв парцал. Абе, разчуе ли се, става вече страшно
М.: Става много.
М. К.: Гецова каза и тя, ако сега се обадим, и ония шъ кажат: "Чакай бе, кога съ е родила? Вие защо... не можете ли..." Трябва да търсят станции... Оффф. Какво да ти кажа. Ебах мама му! Е, аз поне отзарана, що съ таковам и аз на Богдан по щуротиите и на Гецова.
М.: Абе, да ти кажа, ние да си бяхме извикали. Забавено, какво сега. Не сме го забавили ние. Забавил го е, нощния го е забавил в крайна сметка.
М.К.: Ма не! Щото, ако стане сега да ни разследват, какво шъ излезе. Всички вкупом сме уморили бебето нарочно! Това, това си е умишлено престъпление и убийство. Хъм, знаеш ли кво може да се случи. То,то,то...
М.: Ха, знам, знам, как да не знам.
М.К.: Ами, кво да ти кажа... и той..., и той сега още в болницата, той нагнетява. Той, той шъ земе да се издъни, какъвто е прост.
М.: Да сме кажели на майката, че бебето е оживяло, бебето живо. Да я местим в родилно.
М. К.: Ние да й кажем, ами той, бе!
М.: Ми ние шъ я пренесем, шъ й кажем, ави нататък? Тя, вика, и без това не го иска. Хе, тя може да не го иска, ама ...
М.К.: То живо съ родило.
М.: Начи, всичко иде оттам, че са й казали предварително, че е умряло. И на сутринта, и пак. И след туй са го гледали. И го виждат, че продължава да живее. Знам, такваз ситуация кофти не сме имали.
М.К.: Да, бе, много бе, то, то, то... А той си дигна чуковете отзарана, замина си и каза "Айде, чао". Отиде да става началник, ама иначе не!
М.: Не знам.
М.К.: Е, ти не му ли каза цялата работа? Защо?
М.: Казах му я, бе.
М.К. (Реплика, която не се разбира.)... сега.
М.: Казах му я!
М. К.: 15 часа! Бил е дежурен, това бебето стои живо, той го е израждал. Те шъ кажат:"Добре, вий сутринта кат дойдохте на работа, айде тоз (Не се разбира.) Вие като дойдохте на работа и го видяхте, че е живо това бебе, кво напрайхте?"
М.: Ами аз (Не се разбира.)
М. К.: Щото то в края на краищата шъ умре, разбираш ли?
М.: Да бе, то шъ умре, ама...
М.К. Ама, ама те шъ кажат:"Ами вие сте го забавили, затова е умряло".
М.: Щото аз си мислех, нали, да ти кажа, че там колкото и да е - и 900, и 1000 лева, ама си гарантираме спокойствието, и толкова.
М.К.: Абе, не, бе. Не е 900-1000. Няма, ние...(Не се разбира.) Горе-долу съ разбрахме там колко шъ и плащаме по-малко. Тя навита на тия, таквоз... Вече не я знаеш. Тя оттука-натам шъ вземе да се обади у прокуратурата и шъ стане страшно.
М.: Освен да..., де да знам, да проверим горе как ли е, какво е.
М.К.: Ти къде си, къде си?
М.: Аз съм тука, в кабинета.
М.К.: А в кой кабинет?
М.: В моя.
М.К.: В частния?
М.: Да.
М.К.: Аха, ами кой е дежурен след обяд, бе?
М.: Мишо.
М.К.: Ааа, ама той Мишо, бе. Чакай, сега шъ му звънна да го питам какво става с бебето.
М.: Я му звънни, да.
М.К.: Ще му звънна.
(Разговорът приключва.)
29 ноември, 15, 24 ч
Директорът Миролюб Кожухаров разговаря с втори колега
Мъж: Да?
М.К.: Ало, що не се обаждаш, бе?
Мъж: Е, чи сега дигам, бе. Кой да ме е търсил друг, никой.
М.К.: Абе как, бе, на другия телефон преди 15-ина минути.
М.: А, чи не съм го чул. Ей тука до мене е. Гледам един филм даже, кажи де.
М.К: Ааа, а че какво става с онова бебе, бе?
М.: Живо
М.К.: Айде, бе.
М.: Да. Ами допреди половин час беше, щот ходих.
М.К.: Уффф, оня звъни, пукал.
М.: Кой?
М.К.: Шефът на Търново.
М.: Ааа, и?
М.К.: Той сега гузен, щот е...
Той си е виновен за всичко, ама...
М.: Да.
М.К.: (Не се разбира.) Вече и ние сме съучастници. Туй, ако се разчуе, могат да ни съдят за предумишлено убийство, бе човек. Ти знаеш ли въобще за какво става въпрос?
М.: Аз знам за какво става въпрос, ама той що го е направил туй нещо? Ний вече сме вътре, бе.
М.К.: Ний сме бая вътре вече и на, оттука нищо не мое. Вече сме вътре, ама все.
М.: А? Абе кво да праим тогаз, да го мятам?
М.К.: Къде да го мяташ?
М.:Ами че то, кат се пише аборт, то не се праща никъде.
М.К.: Е, то не се праща никъде, да (Не се разбира.)
М.: Еми, как да го убие човек, бе? То не мой да го убиеш, как да го убиеш. Ами ще накарам Снежана, ха.
М.К.: Кво да го напрай?
М.: Ами че тя го била сложила у фризера, пък Гинка го извадила ха-ха-ха. (Смях.)
М.К.: Кой го е извадил?
М.: Гинка. Ха-ха.
М.К.: Ха-ха-ха. Да еба и шушумигите му, да еба.
М.: Амчи, ам кво да правя сега?
М.К.: Гинка го извадила, оная и тя..., кво да праим? Какво да праим, като каза, че ще ни таковат ... тооо. Да еба и...
М.: Ахъ.
М.К:Не, ний просто... аз не виждам. То по-добре да... наистина да го... у кофа ли да го давим, или какво да правя, ха-ха-ха?
М.: Ам чи... Ма то трябва да го... Абе аз се надявам, докато ми свърши смяната, да си замине.
М.К.: Да си замине то.
М.: (Не се разбира.)
М.К.: Ох, ох, ох, нищо абсолютно. Аз значи 9 часа сутринта съм минал и...
М.: Много. Ами от вчера.
М.К: Ами да де, от вчера. Откато се е родило в 3 часа.
М.: Следобед. Да, през нощта прай 12 и сега прай 24 часа.
М.К.: И сега в три часа прай 24, ама ний кога го гледаме, беше вече на ... Ъххх то на никъде.
М.: Ам чи...
М.К.: Това е трябвало.
М.: Нали вчера след обяд каза той?
М.К.: Да, вчера у 3 часа се е родило.
М.:Ами днеска сега след обед, три и половина е сега.
М.К.: Ъъъ
М.: Хубаво, като има развитие аз ще ти се обадя, ха-ха-ха.
М.К.: Недей се смей, недей се смей, щъ си ебе майката туй! Ти остави тая работа.
М.: Е, добре де, какво да направя сега? Сега нищо, досега...
М.К.: Чи единственото нещо, чи пфууу ... то си е аборт, не е живо раждане примерно, нали тва?
М.: Е за кво ти звъни глупакът, ти каза ли му.
М.К.: Той звънял на..., звънял, защото го е страх. Звънял на Тотю.
М.: Е?
М.К.: Тотю ми пък звъни на мене.
М.: Ей го, ей го, сега Сотиров ми звъни пък, ей сега.
М.К.: Е ми...
М.: Ейго, чакай, ще говоря. Айде.
М.К.: Айде
29 ноември, 16,10 ч
М.К.:Ало?
М.: Ало.
М.К.: Оу.
М.: Туй отиде при Андрей Баташов, ама кво шъ го праим сега? Къде шъ го изгарят туй?
М.К. Ами ко му стана?
М.: Е, умря си.
М.К.: Само си умря?
М.: Е само, няма да го закачаме я!
М.К.: Еее.
М.: (Не се разбира, говорят едновременно.) Туй ти викам малко му е хладно тука, ама... (Не се разбира.)
М.К.: Еми как къде бе. В биологичните отпадъци, във фризера.
М.: В билогичните?
М.К.: (Не се разбира.)
М.: Добре де, ние сега ще го сложим у фризера, ама после как? Опаковат ли се, ак ги горят, ебеш ли му мамата.
М.К.: Къде бе, не бе. То си има биологични отпадъци. Идва си специална фирма, която ги кара чак у София и там ги горят, бе.
М.: Ама добре, бе. Значи при биологичните... Да не е при плацентите, щот да го грабнат нещо.
М.К.: Еми то и плаценти и всичко там се...
М.: Я чакай, чакай. Ей ти Снежка. (Разговорът продължава между Миролюб Кожухаров и жена.)
Ж.: Да, ало?
М.К.: Ало, къде кажи. Така.
Мъж: Да.
М.К.: Какво се чудите, бе?
М.: Не, не, викам щот после къде шъ го слагам при...
М.К. Ами в билогичните отпадъци, бе. Те нали идват (не се разбира). Премерете го колко е. Трябва да е под 500 грама.
М.: Да, да.
М.К.: Все едно си е умряло още при...
М.:Да бе, да.
М.К.: Аборт е и толкоз!
М.: Аха, аха, добре, добре.
М.К.: И ако е умряло при аборта, така са и казали, така е казано и на майката, и на всички
М.: Да бе, да.
М.К.: Просто няма такова, че е живяло. Никой не е виждал, не е чул.
М.: Естествено.
М.К.: Умряло си е, при това още при раждането.
М.: Аха ,аха.
М.К.: Айде добре.
М.: Айде.
М.К.: Слагайте го в биологичните, ама го премерете първо, да не е повече... некой там да види и да...
М.:Аха.
М.К.: Вземи да го мери нещо.
М.: Добре. Айде, айде.
(Текстът се публикува без редакторска намеса.)
