Всеки милионер си има легенда за първия милион и доказани умения за всички след него.
Като изтъркания виц за Рокфелер и ябълките, който приключва щастливо със смъртта на богатата леля на легендарния американски богаташ. Или пък светкавичните успехи на дотком милиардерите. Основателите на "Майкрософт" Бил Гейтс и на "Фейсбук" Марк Зюкъбърг като че ли са най-легендарните от тях за възможностите, които дават новите технологии. Само дето последният май е окрал идеята на свой състудент.
Версии за “първата ябълка” имат и българските богаташи, поне тези, попаднали в списъка на 100-те най-богати българи на в. "Пари". Често пъти разказите им са... недоразказани. Занимавали са се почти с всичко - от продажбата на хранителни стоки като Рокфелер, през видеокасети под наем до посредничество едни метали да стигнат от Украйна до "Кремиковци" и оттам в Италия. Много рядко обаче тези първи стъпки, направени в бурните времена на прехода, се разбулват напълно.
Странно, но е факт, че за една част от родните милионери, които според критериите на класацията на в. "Пари" би трябвало да са напълно прозрачни, не казват дори къде са родени. За други пък тази информация се разкрива по бегли фрази, като например мотивация защо са фенове на "Локомотив" Сф. Така по-лесно, отколкото от биографичните справки се разбира, че собственикът на Дарик радио Радосвет Радев, който е оценен на 38 млн. лв., е роден в София.
Столицата води в класацията за "гнездо на милионери".
Поне сред тези, чийто родно място бе установено по категоричен начин. Около жълтите павета за първи път се е чул гласът на 14 от присъстващите в Топ 100, включително и на най-богатия - Цоло Вутов.
В първата десетка обаче има само още двама софиянци - бившият концесионер на чистотата в столицата Румен Гайтански-Вълка (6-о място с 280 млн. лв.) и собственикът на "Софарма" Огнян Донев (10-о място с 236 млн. лв.).
Забогатяването на Вълка е обвито в тайнственост и градски легенди. Те твърдят, че по време на комунизма е бил шофьор и сержант в милицията. През 80-те години на миналия век заминава за Западна Германия, откъдето се връща през 1991 г. и регистрира първата си фирма "Юнг". Станалите нарицателни "Волф" и др. , чрез които 10 години държеше боклука на София, започват да се появяват през 1994 г.
Какъв е по образование Гайтански, е ясно точно толкова, колкото и как е направил първите си хилядарки. Доста по-известни са фактите, че е баща на детето на Ивайла Бакалова, че има най-скъпата кола в България и т.н.
За разлика от него 53-годишният Огнян Донев никога не е крил биографията си преди навлизането в частния бизнес. Бащата, на икономиста от ВИИ "Карл Маркс" и доктора по икономика от Берлин, Иван Донев е бил високопоставен служител в няколко от външнотърговските дружества на комунистическа България.
Огнян Донев пък след завръщането си в България през 1987 г. става най-младият сътрудник на Стопанския съвет към Министерския съвет, минава през няколко асоциации и Министерството на икономиката. След 1989 г. се занимава с какво ли не, поне първите осем години. Продава дъвки и бонбони, опитва да внася от Германия детски игри, агент е при търговията с метали около "Кремиковци". Проблемите с комбината през 1997 г. обаче го отказват от този бизнес и чрез РМД успява да приватизира "Унифарм", като по спомените му трудно намира 60 хил. долара, за да плати сделката. Две години по-късно купува "Софарма" и в момента изнася лекарства в 32 държави по света.
Софиянец е и друг от богаташите, свързани с "Кремиковци". 61-годишният в момента Валентин Захариев (35-о място със 133,5 млн. лв.) купува комбината през 1999 г. срещу 1 долар. Завършил в София със специалност "черна металургия", бил е директор на производството в чугунолеярния завод в Ихтиман, шеф на цех в хладилния завод в София и главен проектант на "Машпроект", където го заварва 10 ноември. Още през 1990 г. започва бизнес с метали, а през 1992 г. с Атанас Тилев правят "Дару метал". През 2005 г. продава "Кремиковци" на Прамод Митал за 110 млн. долара, с които през 2006 г. става данъкоплатец на годината - дължи близо 30 млн. лв.
Софиянци са още Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев (49-о и 50-о място с по 90 млн. лв.), които са акционери в Първа инвестиционна банка, банкерката Цветелина Бориславова (13-а с 219,8 млн. лв.) и инвестиращият в земеделие и зелени енергийни източници Светослав Божилов (23-и със 175,5 млн. лв.).
Бориславова е един от малкото хора в класацията на 100-те най-богати българи, който има хуманитарно образование. Като дете на дипломати тя изкарва детството си в чужбина, след това завършва английска и испанска филология в Софийския университет. След това и икономика в УНСС.
Стара Загора се оказва най-благодатният за милионери град.
Тук са родени 13 от списъка на 100-те. Най-богатият представител на старозагорци е банкерката от Инвестбанк и собственичка на хотелите "Феста" Петя Славова (14-о място, 218 млн. лв.). Тя придобива бизнеса си след развода си с втория в класацията - варненеца Митко Събев (414,6 млн. лв.) През 2000 г. двамата окончателно разделят бизнеса, като за Славова остават първата им фирма "Феста" и банката.
Старозагорци са и двама от по-младите представители на богатите, собствениците на веригата "Технополис" Божидар Колев и Тодор Белчев (20-о и 21-о място с по 184,7 млн. лв.) Двамата са и едни от инженерите - завършили са Техническия университет в София. Приятелите от детинство започват бизнеса си през 1993 г., когато през фирмата си "Видеолукс" започват да внасят битова електроника. През 2001 г. пък откриват първия си хипермаркет в бизнес парка в столичния жк Младост.
Стара Загора е роден град и на тримата съсобственици на доставчика на сателитна телевизия "Булсатком" - Пламен Генчев, Максим Заяков и Татяна Сотирова.
Старозагорец е и собственикът на "Трейс" - една от най-успешните строителни фирми в последните години - Николай Михайлов (40-о място със 101,6 млн. лв.). 55-годишният строителен инженер е и един от малкото в топ 100, който се занимава с наука. Той е доцент и преподавател в катедра "Пътища" на софийския Университет по архитектура, строителство и градоустройство.
Пловдив дава 8 богаташи в тази класация. Най-заможен от тях е 57-годишният акционер в "Синергон" Бедо Доганян (15-а позиция с 216,4 млн. лв.). По образование е икономист, като е завършил свищовската стопанска академия. В големия бизнес навлиза през масовата приватизация, когато основава приватизационен фонд "Петрол Фонд" със 150 хил. акционери. Тогава е изпълнителен директор на държавното дружество "Петрол". След като през 1999 г. обаче не успява да приватизира фирмата, преименува холдинга и купува "Топливо".
Роден в Пловдив е и Любомир Павлов (37-о място със 122,6 млн. лв.), който по образование е медик. Започва да учи финанси през 90-те, когато е депутат от СДС. От юли 1996 г. пък оглавява столичната Общинска банка. Сега държи 16,85% във Соффарма", акционер в продуцентска къща "Оупън фрейм" и съдружник във фирма за луксозна аудиовизуална техника.
Морската столица Варна е родно място на едва петима от 100-те най-богати българи. Дори единият от собствениците на най-голямата българска компания "Химимпорт", Иво Каменов (3-о място с 296 млн. лв.) не е от този град, а от Кричим. Варненец обаче е съдружникът му, с когото основават легендарната групировка "ТИМ", Марин Митев (4-о място, 296 млн. лв.). Твърди се, че са бивши офицери от десантното поделение на флота, известно като "Тихина".
От Варна е и вторият най-богат българин - съсобственикът в "Петрол" Митко Събев (414 млн. лв.)
Изненадващо много от легалните богати българи са родом и от сравнително малък град като Силистра - 4 на брой. Толкова има и от Русе. Трима са от Перник, а двама са родени в Добрич. Толкова има и от Шумен и от Свети Влас. Богаташи са родили и във видинския градец Кула, и в монтанското село Расово.
Морското във Варна - училище за богати
Неочаквана люпилня за богаташи се оказва морското училище във Варна. Доста от най-богатите българи са завършили именно него.
Най-успелият му възпитаник е втори в класацията с 414 млн. лв. Това е собственикът на "Петрол" Митко Събев. Той е роден в морската столица, а след завършване на "Никола Вапцаров" работи като помощник-капитан в Български морски флот. Още през 1991 г. създава първата си фирма "Феста" заедно с бившата си съпруга Петя Славова.
Морски офицери са и собствениците на "Химимпорт" Иво Каменов и Марит Митев, които заемат трето и четвърто място в класацията на в. "Пари".
Възпитаник на морското училище е и собственикът на "Интерсервиз Узунови" Красимир Узунов, той обаче е завършил педагогика там.
Заедно с неговите 248,9 млн. лв. морското училище е дало над 1,2 млрд. лв. от богатството в страната. Това е 1/10 част от парите на 100-те най-богати българи.
Най-много от 100-те всъщност по образование са не икономисти, а инженери.
С техническо образование от Техническия университет и УАСГ са 27 от топ 100, докато икономистите са едва 17.
Инженери са най-богатият Цоло Вутов, както и повечето от милионерите натрупали богатството си чрез приватизация на големи заводи, построени по времето на комунизма. С инженерно образование са акционерите в пловдивския Комплекс за цветни метали (КЦМ). Най-богат от тях е 68-годишният Никола Добрев, който държи 17,23% от акциите и е изпълнителен директор. Той е на 46-о място и има 94,8 млн. лв. Заводът бе приватизиран през 2000 г. от РМД-то КЦМ 2000.
Не липсват и инженери, тръгнали в бизнеса без приватизация - съсобствениците на "Технополис" Божидар Колев и Тодор Белчев, собственикът на "Риск инженеринг" Богомил Манчев (30-о място със 150,6 млн. лв.). Той е състудент с бившия енергиен министър в кабинета на Симеон Сакскобургготски Милко Ковачев. При това правителство Манчев печели и конкурса за консултант на строителството на АЕЦ "Белене", смятан е за един от идеолозите за построяване на втората атомна централа.
Строителен инженер е пък петият в класацията - 73-годишният Васил Златев. По времето на Тодор Живков той е пет пълни мандата кмет на родния си град Правец. В момента богатството му се изчислява на 286,7 млн. лв.
Газов инженер е и роденият в Ямбол съсобственик в "Овергаз" Сашо Дончев. Той е на 25-а позиция с богатство от 168,8 млн. лв. Дончев е завършил в СССР университета за нефт и газ "И. М. Губкин" и до 1991 г. работи в "Газстроймонтаж". Той е един от малкото в класацията на 100-те най-богати, които посочват откъде е финансирането за старт на собствен бизнес. През 1993 г. Дончев взема 19 млн. лв. заем от Кредитна банка на Илия Павлов, а "Мултигруп" става акционер в компанията му. Павлов е изместен от "Овергаз" след включването на руския газов монополист "Газпром" като акционер.
С техническо образование е и един от най-екстравагантните български богаташи, собственикът на аптеки Веселин Марешки от Варна. Той има 203 млн. лв., следвал е в Москва, но не е завършил образованието си. Има диплома от Техническия университет в родния си град.
Най-предната позиция, която заема икономист по образование в класацията е десетата. Тя е на собственика на "Софарма" Огнян Донев.
"Счетоводство и контрол" във ВИИ "Карл Маркс" (сега УНСС) пък е завършил единадесетият в класацията Гриша Ганчев, който има 235,6 млн. лв. Роденият в с. Микре 48-годишен бизнесмен е бил в спортното училище в Ловеч, профилът му е борба. През 1990 г. обаче изкарва школа по мениджмънт в Сейнт Луис, САЩ.
Икономист с чуждо образование е роденият в Габрово собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Оцененият в класацията на 173,2 млн. лв. 51-годишен банкер е завършил "Външна търговия" в университета в полския град Лодз. След това е учил и мечтаната по времето на социализма специалност "Международни икономически отношения" във ВИИ "Карл Маркс".
Общо икономистите в класацията са 17 и са на косъм да бъдат изместени от хората с военно образование. Прави впечатление обаче, че много малко от българските богаташи са учили извън страната.
Едва 15 са изкласили в чужбина, най-много 6-има са в европейски школи и университети. 5-има пък са образовани в бившия СССР.
Сред богатите българи, естествено, не липсват и професии, по-непривични за хора правещи бизнес.
Соченият дълги години за най-богат българин Васил Божков например е завършил математическата гимназия в София и математика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Едва след това учи икономика на труда в УНСС. 54-годишният велинградчанин е поставен под номер 12 в класацията със състояние от 220,8 млн. лв. Той е започнал бизнеса си още през 1990 г. с обмяна на валута и финансови операции.
В класацията не липсват и филолози като Цветелина Бориславова, прависти като Радосвет Радев, шофьори като Румен Гайтански и актьори като Дарина Павлова.
Светослав Божилов (един от основателите на СИБАНК), чиято бизнес кариера изцяло е преминала като финансист и инвеститор, всъщност е завършил физика в СУ "Св. Климент Охридски". Въпреки това първите данни за участието му в икономиката на България са като съдружник на покойния Емил Кюлев в Туристспорт банк. Има и хора, за чието образование няма достатъчно сигурни данни.
Такъв например е роденият в Троян Светослав Дичевски. Той е смятан за най-богатия земеделец в България, собственик е на "Октопод инвест холдинг". През 2009 г. само една от неговите фирми е получила 3,4 млн. европейски субсидии за единица обработваема площ. Дичевски е поставен под номер 27 в класацията и е оценен от проучването на 152 млн. лв.(24часа)
Цоло Вутов: Всички банки ми отказаха кредит
През 1976 г., когато в кв. Бенто Риберо на Рио де Женейро се ражда нападателят Роналдо, а в Китай умира "великият кормчия" Мао Дзедун, 27-годишният българин Цоло Вутов се изкачва на един ветровит връх в Стара планина, който 34 години по-късно ще го изстреля на първо място в класацията на най-богатите българи.
Днес възвишението в Етрополския Балкан е с 640 метра по-ниско. То осигурява тонове ценни метали годишно и влияе пряко на брутния вътрешен продукт на страната. Известно е като мина "Елаците", с която съдбата свързва завинаги Цоло Вутов.
В неговата история няма нищо изключително и тревожно - липсват куфарчета с "червени" милиони, лоши банкови кредити, скандални приватизационни сделки за 1 левче.
Ако не бе попаднал в класацията на богаташите, днес повечето българи нямаше и да са чули за групата от фирми "Геотехмин" с позиции не само в минния бизнес, но и в строителството, градското осветление., изграждането на вецове.
Цоло Вутов се ражда през 1949 г. и израства в софийския кв. Слатина. Там от дълги години живеят предците от рода на майка му.
Дядо му е земевладелец и животновъд, а родителите му - обикновени работници.
Вутов завършва 31-а гимназия до румънското посолство, повече известна като Бастилията, а казармата изкарва като свързочник в поделението в Горна Малина.
На 22 години е, когато го приемат в Минно-геоложкия университет в София. Завършва го през септември 1976 г. и социалистическата държава го разпределя веднага в мина "Елаците" край Етрополе.
Цоло Вутов тогава е редови маркшайдер - това е професия, известна още от Древен Египет и в най-общи линии означава човек, който показва как да се добиват и използват минералните ресурси.
А иначе само един маркшайдер знае какво е в главата на маркшадера, който трябва да разбира от кадастър, инженерна геодезия, фотограметрия, минни техники и технологии, картография.
"Когато ме разпределиха там, Елаците беше още само една гола поляна - спомня си Вутов. - Беше много сурово място - ветрове, през зимата температурата падаше под минус 20 градуса. Живеехме в едно общежитие 4-5-ма души в стая, а бойлерът в банята беше на дърва. Може да се каже, че 8 години там не свалих ушанката и ботушите."
Още на следващата година Цоло Вутов се жени за Снежанка - негова колежка от Минно-геоложкия институт, а през 1978 г. се ражда и първият им син - Владимир.
Година по-късно маркшайдерът става главен инженер, а през 1981 г. и зам.-директор на рудника. Точно тогава семейството се увеличава за втори път - ражда се и Иван.
"Живеехме в Етрополе, в един апартамент без парно с двете малки деца - разказва Вутов. - Горе в "Елаците" пък работехме в един фургон.
В рудника беше толкова студено, че никога няма да забравя как през 1978 г. от вятъра и отрицателните температури се бяха буквално огънали 16 решетъчни метални стълба за високо напрежение."
През 1982 г. Вутов кандидатства за работа в "Нипроруда", печели конкурс и се завръща в столицата.
В държавната фирма работи по подобряване на технологиите на открития добив за кариерите в Девня, "Асарел Медет" и, разбира се, "Елаците".
През 1989 г. случайно чува по радиото, че българо-френският център "Марком" набира кандидати за специалностите мениджмънт и маркетинг и успява да подаде документите си в последния възможен ден.
"За три месеца изкарах 19 изпита по търговско право, счетоводство, договорни отношения, френски език - спомня си Вутов. - След 6 месеца завърших и втория модул и получих диплома за второ висше образование. Между другото точно там в час по мениджмънт ме завари новината за свалянето на Тодор Живков."
Веднага след промените Вутов, който вече е научен сътрудник трета степен, напуска държавната фирма и създава частната "Геотехмин" с професорите Димитър Субашки и Величко Стоянов.
И първата задача, която тримата изпълняват, е свързана с мина "Елаците".
"Трябваше да направим икономическа оценка за работата на рудника в пазарни условия - разказва Вутов. - Спомням си как им обяснявах, че ще спечелят допълнително от вдигането на долара, обаче всички ми се смееха. Тогава долар към лев беше 1 към 1 и никой не вярваше, че това ще се промени. От тази наша първа задача спечелихме първите си 100 хиляди лева.
Първоначално фирмата ни беше регистрирана на адреса на апартамента на жена ми в бл. 354 в кв. Илинден. С парите от първата задача открихме офис на тавана на една къща на ул. "Люлин планина", на чието място днес сме построили нова сграда.
Тогава обаче само ремонтирахме три стаи на тавана в къщата, купихме стари бюра, две пишещи машини, факс и ксерокс Иначе този период беше тежък."
През 1996 г. фирмата на минните специалисти влиза и в строителния бизнес. Вдигат две сгради - в кв. Младост и на бул. "Цар Борис III". Съвместно с австрийската фирма "Омиа" работят по търсене и проучване на бял мрамор и варовик.
През 1995 г. създават фирмата с държавно участие "Хеликс" за минно-геоложки проучвания, а година по-късно и "Експлозив прогрес" за взривни работи в рудниците.
"В края на 90-те може да се каже, че беше най-тежкият период в живота ми - разказва Цоло Вутов. - На 2 май 1999 г. проф. Стоянов почина от инфаркт. Скоро след това и проф. Субашки.
Изключително съм благодарен на двамата за всичко в професията, на което са ме научили."
През 1999 г. за фирмите от "Геотехмин" вече работят около 250 души. И точно тогава правителството на Иван Костов обявява за приватизация мина "Елаците".
Към този момент животът на Вутов е свързан вече от 23 години с рудника.
Предприятието е задлъжняло - от две години не е плащало на доставчици, има необслужвани банкови кредити.
"Това беше и причината абсолютно никой да не проявява интерес към мината - спомня си Цоло Вутов. - Заводът за преработка на руда "Юнион миниер", който вече беше белгийска собственост, направи икономическа експертиза на "Елаците" и изпрати оферти към купувачи буквално на всичките пет континента. Никой обаче не прояви интерес. И ние решихме да подадем документи през пролетта на 1999 г."
Първоначално държавата иска 38 милиона германски марки за рудника, но след направена икономическа оценка цената на предприятието пада на 10 милиона. "Геотехмин" обаче не разполага с такава сума.
"Всички банки, в които кандидатствахме, ни отказаха кредит, защото "Елаците" беше в много тежко финансово състояние. Беше във фалит - разяснява детайлите по сделката Вутов. - И тогава на помощ ни се притекоха партньорите от "Юнион миниер".
Срещу договор, че в следващите 10 години ще им доставяме за преработка руда на пазарна цена, те ни отпуснаха първоначално 2 милиона долара, с които платихме първите 10 процента, а по-късно ни дадоха на кредит и останалите пари, с които купихме компенсаторни записи и с тях доплатихме остатъка.
"Юнион миниер" имаха нужда от руда, защото внасяха от Чили, Индонезия, Бразилия.
Знаете, че тогава се правеха работническо-мениджърски дружества. Така че акции в "Елаците" имаха и 1600 служители във фирмата. В следващите години "Геотехмин" заплати голяма част от техните дялове. Обединяването на акционерното участие даде възможност за по-ефективно управление. След това изтеглихме дългосрочни кредити и направихме стратегически инвестиции в оборудване."
В следващите години фирмата успява да изплати не само дълговете си. Докато през 1999 г. в "Елаците" се добиват 23 милиона тона минна маса годишно, през 2008 г. те
се увеличават на 58 милиона.
Животът на рудника, който е трябвало да бъде затворен през 2007 г., е удължен до 2022-а.
Междувременно в "Геотехмин" вече работят над 4000 души. Фирмата се включва и в пътния бизнес. Заедно с италианско дружество изграждат вецове в Искърското дефиле, с араби строят новата писта на аерогара София. Партньори на българите са "Хитачи", "Тайсей", "Мицубиши", "Круп", "Тисен", "Юнион миниер".
Днес, когато прочита във вестниците, че е най-богатият българин, Цоло Вутов не вярва в класацията и твърди, че не се е изменил и на йота: "Всичко при нас е прозрачно. Поехме огромен риск, купувайки "Елаците" с кредит, но успяхме благодарение на екипа от специалисти, който повярва в идеята.
Ние работим с мисъл и предвидимост на събитията. Обмисляме какво ще правим и през 2022 г.
За да постигне нещо и да остави следа след себе си, човек трябва да върви бавно - стъпка по стъпка."
СЛАВИ АНГЕЛОВ
