Скъпи читатели, добре дошли в семейната зона на “24 часа”. Имате запазено място за нея. Всеки вторник на страниците на любимия вестник, а по-късно и на www.24chasa.bg в интернет ще разискваме теми за семейните отношения. Готови сме да “влезем във вашите обувки” и очакваме да ни посочите посоката, в която искате да вървим заедно. Ще се стараем да намираме експерти и добри примери от цял свят по въпросите, които ви вълнуват. Целта ни е да ви измъкнем от тежките окови на битовите проблеми и да върнем отново блясъка в очите ви, когато говорите за любимите си хора.
Решихме да стартираме седмично приложение по въпросите на семейството, защото осъзнаваме, че голяма част от обществените проблеми се дължат основно на обтегнати или прекъснати връзки в него.
Данните на Националния статистически институт, че сключените бракове у нас се увеличават, а разводите намаляват, ни радват, но не ни успокояват. Защото положителната тенденция се дължи основно на икономическата стабилност, а не на променено обществено мнение за важността на семейните отношения.
На 28 593 сключени брака през миналата година се падат 10 411 развода. Средната продължителност на брачните отношения е около 16 години, което означава, че все повече двойки не могат да отгледат децата си и да доживеят заедно до дълбоки старини, както се е случвало при нашите родители, баби и дядовци.
Има и хиляди семейства, които просто съжителстват в името на своите наследници или пък защото не могат да си позволят раздяла по чисто битови причини. В повечето случаи те прикриват проблемите си. Представят се пред близките си като щастливо семейство, докато зад вратата на дома им се водят истински войни.
Нашите усилия ще бъдат да ги измъкнем оттам и чрез подходящи публикации да предпазим други от попадане в такава семейна клопка. С женска загриженост ще се отнасяме към въпросите, които ви вълнуват, и ще се борим мъжки да получат най-адекватните отговори. Можете да ни пишете за тях на имейл [email protected]
За нас ще е чест и голяма отговорност да бъдете наши читатели!
Здрав сън и по-малко светещи екрани могат да помогнат на детето по-бързо да се адаптира към учебния процес
Ура, родители! Оцеляхме! Първият учебен ден е зад гърба ни. Голямо напрежение падна за този важен за наследниците ни момент. Някои не се справихме съвсем добре, но както пише в дебелите книги за възпитание на деца, родителството всеки ден дава шанс да се поправиш, а и никой не е застрахован от грешки.
Ето миналата година самият британски престолонаследник принц Джордж започна училище с вид на човек, който иска да избяга, а всички очакваха да видят едно щастливо и ентусиазирано дете. Някак си положението му, възпитанието от професионални бавачки и елитното учебно заведение, което го очакваше, предполагаха това.
Но малкият престолонаследник
беше намусен
Баща му - принц Уилям, нервно го стискаше за ръка и на третата седмица чистосърдечно си призна, че синът му не иска да ходи на училище. Изглежда, че Джордж не е калпазанин, а поредната жертва на предучилищния стрес. Преди дни започна втори клас и бе съобщено, че редом с натоварената си учебна програма ще изучава френски език, балет и хорово пеене. Вероятно вече се е адаптирал към образователния процес и може да понесе и по-голямо натоварване. Кадрите от първия му учебен ден обаче много добре показват колко емоционално натоварващо е всъщност започването на училище.
Аз например също се провалих, въпреки че с моя съпруг бяхме планирали и подготвяли всичко цели четири месеца. Вероятно се питате какво пък толкова сме правили през това време. В Англия, където живеем, тръгването на училище е превърнато във висш пилотаж. Започва още през април, когато става ясно къде е прието да учи детето. Родителите получават подробно писмо и наръчник какво предстои до септември, за да е сигурно, че бъдещият ученик ще е щастлив. Следват няколко посещения в школото с мама, с татко, с любимата учителка от детската градина. След това пък учителите от училището идват на гости вкъщи, като преди това
изпращат балони
с училищното лого,
които да вържеш на входната врата в деня на визитата. Въобще прави се всичко възможно детето да разбере, че му предстои нещо ново, много по-сериозно, но също и толкова хубаво.
И така беше, докато часове преди първия учебен ден и двете ни деца - близнаци, не си разбиха носовете. Синът ни се удари в маса по време на детски рожден ден, а сестра му падна от катерушка. Крайният резулат обаче беше един - посинен нос, мрънкане и леко озадачени погледи от страна на учителите. Днес, като правя равносметка, оставам с убеждение, че няма как да се предвиди подобно стечение на обстоятелствата, въпреки че според някои психолози началото на всяка учебна година поставя и децата, и родителите в изключително стресово състояние и затова те грешат по-често.
На какво се дължи това?
На първо място, на твърде малкото време, което децата имат, за да превключат на работен режим, след като три месеца са били на ваканционна вълна. Обикновено до последно те са оставяни на свободна програма с мотив, че след това така или иначе ще трябва да се измъчват с ранно ставане и натоварен учебен график. Така обаче организмът им не успява да се пренастрои и при първото по-сериозно натоварване стават раздразнителни и способността им за правилна преценка намалява.
Различни световни проучвания показват, че всяко второ дете
отива уморено и
нервно на училище
след лятната почивка. Затова един от най-важните фактори е учениците да се наспиват добре, за да не се чувстват емоционално уязвими. “Родителите трябва да ги слагат да спят рано поне седмица преди учебните занятия, така че те да не тръгнат на училище с натрупано недоспиване”, казва терапевтът по детско поведение Ноел Джанис-Нортън пред британския в. “Дейли телеграф”. Добре е целият ден на детето да бъде препрограмиран. Освен умственото натоварване да му бъде осигурена и достатъчна физическа активност. Тя може да се състои в ходене или каране на колело до училище, а след това в игра на открито, докато се стъмни.
Огромно значение има и мястото, на което детето нощува. Това не може да е диванът в хола пред телевизора или спалнята на мама и тати. Добрите навици за спане започват в детската стая, обяснява Вики Силвърторм, специалист по детско обзавеждане. По думите ѝ различни проучвания безусловно показват, че обстановката влияе върху умението да заспиваме, да спим продължително и да имаме качествен сън. Затова на детето трябва да бъде създадена спокойна обстановка. Спалнята му да бъде боядисана в по-приглушени тонове, повечето играчки да бъдат изнесени от нея или добре прикрити, като останат само такива, които помагат за заспиване, като книги и пъзели.
Според Силвърторм нещото, което категорично трябва да бъде забранено в детската стая, са светещите екрани. Достъпът до тях да става по график и най-късно час преди заспиване. “Въздържайте се да слагате телевизор в детската стая колкото се може по-дълго, защото нашият сън се нарушава, ако се взираме в екрани, преди да заспим, като децата са податливи много повече от възрастните”, съветва тя. Ноел Джанис-Нортън също смята, че въвеждането на правила за телевизия, компютри и мобилни устройства е от ключово значение за преодоляване на стреса при учениците и даже е добре да има един ден в седмицата, в който да са напълно забранени.
Друг много стресиращ фактор са прекалените очаквания на родителите от училището. В повечето случаи те са претоварени с работа, нямат време да възпитават децата си и разчитат, че учителите ще попълнят пропуските. Те пък от своя страна не са в състояние да правят това, защото са заети да изпълняват учебни графици. В резултат ученикът усеща някакво напрежение и недостатъчно одобрение, но не може да прецени чия е вината и как нещата могат да се променят. Трупа негативни емоции и все повече затъва в тях.
Джанис-Нортън смята, че изход от тази ситуация може да се намери, ако се даде ясна и нова дефиниция на понятието успех, защото на твърде много деца им се казва вкъщи, че са много умни. Затова, ако не успеят веднага да вършат нещата в училище както трябва, те решават, че нещо не е наред. Това може да се избегне, ако им се обяснява, че ще стават все по-добри с времето и ако са съсредоточени върху това, което правят. Защото да си умен, не е достатъчно само по себе си.
Много важно е също те да не са единствен център на внимание у дома. “Не се чувствайте задължени да обръщате постоянно внимание на детето, когато сте с него. Оставете го насаме, да бъде независимо, да играе свободно и да прави колкото може повече неща само̀ Това е основата то да може да функционира независимо в училище, да изгради устойчивост и умения да решава проблеми, както и да бъде уверено”, обяснява британският терапевт. По думите му в днешно време родителите робуват на академичната страна на нещата и очакват твърде много от своите деца, особено ако са изпратени в частни училища.
Топ 5 на дразнителите, които могат да се избегнат
Стискащи обувки
Повечето родители решават, че трябва да изпратят детето си на училище с най-новите му обувки, за да направи добро впечатление. След цяло лято ходене с джапанки, сандали и кецове, това може да се превърне в голям кошмар за него. Получените мазоли ще му създават дискомфорт поне седмица.
Неподходяща прическа
Всички майки като по команда записват децата си на фризьор в навечерието на 15 септември. Резултатът е един - лоши прически и ревящи момиченца, които смятат, че отиват много грозни на училище.
Снимка за социалните медии
Последните години всички родители се чувстват задължени да публикуват кадри във фейсбук или инстаграм как наследниците им отиват на училище. Пред училищните врати се чуват крясъци “Стой мирен”, “Усмихни се”, “Гледай към тате” и в социалните медии се точат снимки на изкривени детски личица, които по традиция масово се лайкват.
Модерен телефон на съученик
След всяка лятна ваканция се появява поне един нов много скъп телефон в класа, което създава неимоверни тревоги у останалите ученици защо нямат такъв.
Задължителните книги
не са прочетени
Стресът по този въпрос започва още през последната седмица от ваканцията. Тогава родителите решават да проверят дали всички поставени задачи са изпълнени. Често установяват, че не са, и подлагат децата на целодневно четене, сякаш някой ще започне да ги проверява още на 15 септември.
