Доц. Сотир Марчев: По-важно от избора летен - зимен часовник е как менажираш времето си

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/7110772 www.24chasa.bg

Природата ни е разделила нарочно на чучулиги и сови, това обяснява защо двете мнения какво да изберем като държава се конкурират, казва доц.д-р Сотир Марчев, дмн. Той е директор на Българския кардиологичен институт. Републикански консултант по кардиология. Има две специалности - по кардиология и по вътрешни болести. Акредитиран ехокардиографист на Европейското кардиологично дружество. Специализирал е в университетски болници в Осака, Виена, Белград. Автор е на над 100 научни публикации и 14 книги в областта на кардиологията, вътрешните болести и общата медицина. Многократно включван в лигата “Лекарите, на които вярваме”, излъчвана чрез номинациите на читателите на в. “24 часа”.

- Доц. Марчев, българите сме почти поравно разделени за/против лятно или зимно часово време, каква е вашата прогноза за решението на държавата?

- В медицината при обсъждане на възможностите за лечение - например дали да се оперира един пациент, е въведен принципът на информираното съгласие. Този принцип предполага да съобщиш плюсовете и минусите при съгласие и при отказ от интервенция, но и

да дадеш време

на човека

да помисли

Ако нашето общество трябва да вземе решение за времето, е разумно да се подходи по същия начин – лекари, психолози, икономисти да обяснят последиците от решението в единия и в другия случай, и да се даде достатъчно време хората да помислят и да решат. Времевата отсрочка е необходима – познавам хора, които в първия момент бяха на едно мнение по въпроса, а след това го преосмислиха. Без да се изживявам като последна инстанция или че се мисля за непогрешим, мога да кажа само това, до което аз съм достигнал като изводи.

Астрономическото време е понятие, което фиксира времето на едно конкретно географско място според положението на слънцето и времето в миналото.

В Средновековието 12 часът в един град е било, когато слънцето е най-високо на небето над този град. Така всеки град си е имал свое време и обикновено часовникова кула, съобразена с него. При появата на железопътния транспорт се е наложило различното часово време в различните места да се синхронизира. Така за удобство светът е разделен на часови пояси.

България попада в часова зона с център Истанбул. Затова астрономическото време в София не отговаря на така нареченото зимно часово време. У нас зимното време не е синоним на астрономическото време, тъй като България се намира в западната периферия на зоната. Или още по-нагледно – когато метрологическите уреди у нас отброят 12 часа, това е същинското пладне в Истанбул, там слънцето е в най-високата си точка, а не в София.

По зимно време в Западна България и София става истинско пладне в 12,35, а при лятното време – около 13,35 часа. Така че българското зимно часово време е отчасти лятно. Излиза, че когато ние избираме между зимно и лятно часово време,

не сме изправени

пред истинска

алтернатива

зимно-лятно, а

по-малко лятно,

което е зимното,

и по-лятно,

което е лятното часово време. Избор на астрономическо време всъщност няма да направим, независимо какво решим. Извън тази уговорка, решаваме измежду 3 опции – постоянно зимно часово време, както е например сега в Русия, постоянно лятно часово време като в настоящия момент в Турция или да продължим досегашната смяна на времето. Има и екзотични примери – да речем, Венецуела избра часово време с разлика от половин час от съседните държави, но подобен странен ход едва ли някой би обсъждал.

- Какви са плюсовете и минусите на трите варианта от медицинска гледна точка?

- Слънцето е най-мощният източник на светлина за нашата планета - въпреки милиардите осветителни тела те не могат да го конкурират. На тази основа нашите тела са и нашите биологични часовници, синхронизирани със слънцето.

Всяка наша

клетка има

свой биологичен

часовник

и контролът да “цъкат” в синхрон е поверен на мозъка. А той от своя страна сверява ритъма според възприятията в очите. Режимът светло – тъмно, наложен от слънцето, е генералният мениджър на нашия биологичен часовник. Но вътрешният ни часовник не работи еднакво при всички хора. Природата ни е разделила приблизително на две групи.

На едни хора

биологичният

часовник

избързва,

това са така нареченитe чучулиги. Те се будят без принуда рано сутрин и са по-работоспособни в първата половина на деня, а вечер вече са уморени, апатични, искат да си лягат рано, дори не им се яде. На тяхната противоположност – совите, биологичният часовник изостава по отношение на слънцето. Сутрин трудно се будят, не им се става, преди 10 часа и няколко кафета името не могат да си кажат, но вечер са в отлична форма за работа и са готови да изядат целия хладилник. Този ход на природата да ни инсталира различен тип биологични часовници вероятно е съвсем целенасочен. Има безспорни доказателства, че

семействата,

в които единият

от партньорите

е чучулига,

а другият – сова,

са по-устойчивите

житейски двойки.

Противоположностите създават база за по-успешно семейство.

- Защо мислите така?

- Най-логична изглежда хипотезата, че в древността при сурови условия за оцеляване сред дивата природа е било много важно през цялото време на денонощието да има някой, който е в състояние да охранява племето от хищници и врагове, да поддържа огъня.

Първобитният човек е оцелял, защото е имал нужда и от двата вида хора – ранобудни и бодри вечер. Това залага и различното отношение към часовото време. Совите по-често са за зимно време, чучулигите обикновено са за лятно, защото техният часовник е забързан. По тази причина каквито и анкети да се правят, се вижда приблизително равенство на гласовете. И това е диктувано от различната им биологична същност и съответстващи на нея потребности.

На практика третата опция – със смяна на часовника 2 пъти в годината, донякъде е компромис между желанията на двете групи хора, но

проблемът е

с биологичната

реакция към

промяната,

особено през

пролетта

Днес всички живеем като недоспало общество и когато допълнително загубим 1 час сън, това безспорно повишава сърдечносъдовата смъртност. Но тя се повишава не от лятното време, а от промяната, от отнемането на час сън. Но и двете промени - през пролетта и есента, увеличават броя на катастрофите съответно рано сутрин или по-късно вечерта, тъй като сетивата ни не са се адаптирали към новия часовник и промяната в “разписанието” на светлите и тъмните часове.

- Това е медицинската информация, какво казват икономистите?

- Безспорно е, че

лятното часово

време води до

повече приходи

от морски

туризъм

Точно поради възможностите за морски туризъм Турция избра летния “часовник”. В Австралия, където не си сменят времето, районите с морски туризъм живеят по лятно време, а останалите – по зимно. Когато очакваш приходи от морски туризъм, имаш интерес да събудиш гостите на хотелите рано, за да потребяват стоки и услуги повече часове, осигурени от продължителния ден.

Вечер от лятното часово време печелят всички ресторантьори – светло е много часове, след като хората са приключили работа и са склонни да се хранят навън, да се събират с приятели в заведение.

Очевидно лятно часове време е удобно и за тези, които търгуват с Турция.

- А кой губи от удължения ден?

- Ако Западна и Централна Европа останат на зимно време, а ние минем на постоянно лятно, ще се създадат известни трудности.

Сега разликата например между София и Берлин и София и Виена е 1 час, който много не се усеща, но тогава ще стане 2 часа. Естествено

при бизнеси с

търговия онлайн

работата им

ще се затрудни

Ще се намали и комфортът на българите, които контактуват с децата си в държави с различен от нашия избор.

По-неудобно ще бъде и да се следят спортни състезания и игри, когато се провеждат в държави, с които ни се е отворила голяма часова разлика.

- Какъвто и избор да се направи, все ще има плюсове и минуси, разбира се.

- Да, затова е важно да се остави достатъчно време за обмисляне. Нали знаете, при игра на карти по-умният сваля картите по-късно.

Не е логично като държава да излизаме с решение, преди да знаем какво ще направят Германия, Австрия, Франция, Испания,

какво ще решат

големите

държави и

нашите съседи

В случая от бързане полза няма, трябва да забавим максимално произнасянето си по въпроса – да помислим, да се ориентираме какво печелим и какво губим при различните конфигурации. Хубавото в ситуацията е, че каквото и да е, всъщност решението не е съдбоносно.

Ще припомня притчата за одеялото и стария индианец. Когато САЩ започват да живеят по лятно и зимно часово време, коментарът на мъдреца е: глупав е белият човек, ако мисли, че като отреже парче от единия край на одеялото и го зашие към другия, ще го направиш по-голямо. Преведено към живота на днешния човек, това изразява факта, че

нашата

производителност

не зависи по

никакъв начин

от часовника

Тя е функция на умението да менажираме собственото си време – единствения ограничен ресурс на този свят.

Бедняци и милиардери разполагат с равен брой часове в денонощието и те са съвсем същите и за мен, и за вас.

Управлението

на времето е

по-важно от

управлението

на парите

и не зависи от въртенето на стрелките на часовника.

Основните стълбове на менажирането на времето са: набележи си от вечерта най-важните две задачи за следващия ден, и то в порядък първо важната, а след това -спешната; като станеш сутрин,

ако ти предстои

за деня

гадна работа,

започни с нея

– ако я оставиш за накрая, цял ден ще ти бъде неприятно от това, че ти предстои нещо гадно; при ден, в който имаш поредица от досадни и интересни дейности, си определи, да речем, да ги редуваш през 25 минути – така е по-лесно да се отметнат отегчителните ангажименти.

При добро управление на личното време няма голямо значение какъв ще е генералният избор за часово време.

Например, ако сте чучулига и обществото избере лятно часово време, това ще отговаря на вашия биологичен часовник.

Ако обществото избере постоянно зимно часово време, сутрин, когато сте най-работоспособен, ще имате един час лично време преди работа, през което можете да работите по своите си проекти, а не по служебните задачи.

Аналогичното важи и за совите вечер след работа.

Производителността ни зависи от менажирането на времето, а не дали живеем по лятно, или по зимно време.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Бизнесмен и приятелката му оковани с железа и изхвърлени живи в река Камчия заради дълг към Краля на скрапа Невърнат дълг от едва 30 хиляди лева става причина за отвличане и последвало жестоко убийство в стила на италианската мафия на бизнесмена Венцислав Евтимов и неговата секретарка и интимна приятелка Димитринка Пекова.

Убитите нямат роднинска връзка Откритите дрехи в бидоните са евтини, произведени са преди 4-5 години Шивашки цехове и пазари са на мушката на криминалисти, разследващи двата разчленени трупа край Негован, научи "България Днес". Вече седмица от полицията не могат да разкрият самоличността на телата, намерени натъпкани в бидони край водоема на

Тирове със стоки минавали границата само на хартия заради схеми с ДДС Дело за митнически далавери през ГКПП "Кардам" от 2009 г. изискано от спецобвинението Далавери с фиктивен износ на зърно и брашно през ГКПП "Кардам" отпреди 10 години се нищят по делото срещу Миню Стайков! Към разследването срещу алкохолния бос за данъчни престъпления е изискан