Непрекъснато се появяват нови хапчета, но ползата от тях все още не е доказана
Вероятно ви се е случвало да се чувствате като компютър с препълнен харддиск. Да се опитвате да стартирате някаква мисъл в главата си, но да блокирате и да не може да продължите. Или пък да тръгвате да шофирате късно вечер и да надувате радиото в колата, но въпреки това да усещате, че заспивате. Всичко това се дължи на преумора на ума, за която най-ефективният лек е почивката, но, за съжаление, невинаги тя е възможна. Даже напоследък заради забързания начин на живот тя започва да се превръща в лукс.
Преди месеци се разрази скандал с изказване на френската евродепутатка Кристин Рево д' Алон Бонфоа, че
българските
тираджии
вземат дрога,
за да са будни и да издържат по-дълго зад волана. Думите ѝ бяха посрещнати с възмущение и опровержения от автомобилните организации у нас, въпреки че тя не казва нищо различно от това, което и родното МВР констатира през последните години. При акциите му по линия на Европейската мрежа на службите за пътна полиция бе установено, че се увеличават нарушенията, свързани с управление на товарни автомобили след употреба на наркотици у нас. Освен това 10% от всички дрогирани зад волана в Европа са българи и на глава от населението сме на първо място по този показател.
Разбира се, дрогирането с цел работа не е някакъв български феномен. Масово хората, които трябва да се трудят дълго или през нощта, търсят начин да държат ума си в кондиция. Някои го правят с кафе и енергийни напитки, други с наркотици, а през последните години масово навлизат и така наречените хапчета за ума. Става въпрос за лекарства, за които се твърди, че увеличават умствените способности на хората и ги правят по-конкурентоспособни. Направени изследвания в САЩ показват, че през миналата година 30 на сто от американците са прибягвали до такива медикаменти, въпреки че ползата им не е 100 процента доказана.
Първото хапче за ума е открито през 1964 година от румънския учен Корнелиу Джурджа. Той търсел химическо вещество, което да помага на хората да заспят, и създал съединение, което било безопасно, без нежелани реакции, но по време на тестовете се установило, че то не върши работа. Вземащите го в продължение на месец хора не само не заспивали, но паметта им значително се подобрила. Ученият бързо осъзнал важността на своето откритие и нарекъл новооткритите вещества ноотропни. Така се родило лекарството пирацетам, което днес е любимо на много студенти и служители с натоварен график, въпреки че продължава да има малко доказателства, че подобрява мозъчната функция на здрав човек.
“Все повече интелектуални работници в Силициевата долина и на Уолстрийт приемат ноотропни средства. Те са като професионални, интелектуални спортисти, участващи в състезания, чиито залози са високи и съперниците са безмилостни”, казва Джефри Ву, основател на компания за хранителни добавки, пред Би Би Си. В САЩ са много популярни и хранителните добавки на основата на креатин монохидрат, които у нас се вземат предимно от културисти, и така наречените психостимуланти като амфетамини и метилфенидат.
В Европа сред почитателите им са били известният унгарски математик Пал Ердьош, който ги използвал по време на 19-часовите си научни запои, и ангийският писател Греъм Грийн, за да пише по два романа едновременно. Направено през 2015 г. проучване обаче е установило, че въздействието на амфетамините върху интелигентността е скромно. Въпреки това популярността им расте, тъй като хората ги вземат не толкова да подобрят умствените си способности, а
да повишат своята
жизненост и
мотивация на
работното място
Амфетамините обаче водят до пристрастяване. При употребата им съществуват и нежелани реакции като нервност, тревожност, безсъние, болки в корема и дори загуба на коса.
“Има и още един труден въпрос – как се чувствате на следващия ден след приемането на наркотика. Възможно е вашата концентрация да е била на свръхвисоко ниво за 4 или даже за 12 часа. А след това какво? Какво ще стане с вас на следващия ден”, пита Андрю Хубермен, невролог в Станфордския университет.
По-мек вариант за стимулиране на ума е кофеинът. За ползата от него пише още преди два века Оноре дьо Балзак. Френският писател е изпивал по 50 кафета на ден, и то без мляко и захар. Всяка вечер отивал в едно парижко кафене, което не затваря след полунощ, и пишел там до сутринта. Понякога направо дъвчел кафе на гладно и казвал, че този метод за концентрация работи най-добре. “Кафето превръща най-красивите стени на стомаха в препускащ състезателен кон. Те се разпалват. Искри преминават през цялото тяло до мозъка. И в този момент всичко става вълнуващо.
Идеите започват
да се движат и
започват да
маршируват като
батальон
на велика армия в голяма война”, описва Балзак.
Друг популярен стимулант е никотинът. Има вече редица изследвания, които показват, че той подобрява паметта и помага за съсредоточаване, но са доказани и рискове за здравето от него.
“Струва ми се, че хората смятат, че тези лекарства са същите като стероидите за спортистите, но тази аналогия е погрешна. Стероидите помагат за изграждане на мускули, а препаратите за ума не подобряват мозъка, те просто го привеждат в оптимално химическо състояние. Те не могат да направят Айнщайн от неандерталец”, казва Ейми Арнстен, професор по неврология в Йейлския универисет. Тя предупреждава, че мозъкът е сложен орган и опитвайки се да го подобрим, рискуваме да пречупим баланса му. Въпросът не е да се стигне до възможно най-много, а да се получи толкова, колкото е необходимо за момента, а това е най-трудното”, обяснява Арнстен. Професорът от медицинския факултет на Калифорнийския университет Гари Линч обаче е по-голям оптимист за бъдещето на умствените стимуланти. По думите му последните постижения на неврологията са открили път към “интелектуалното” разработване на лекарства, насочени към специфични мозъчни функции, и решаването на проблема за подобряване на паметта не е далеч. Много е трудно обаче да се предскажат перспективите за подобряване на други типове умствена дейност.
Странни, но доказани
способи за съсредоточаване
Ако не можете да се концентирате върху важна работа, най-добре е да позволите на мозъка да се изключи и да го оставите да се скита безцелно, съветват психолози. Според различни изследвания човек прекарва половината от времето си в мечти и безцелни фантазии. Затова те смятат, че скитащият ум не е злоупотреба с мозъка, а важна част от системата, която му помага да функционира нормално. Концентрацията изисква съгласувани действия от различни области на мозъка. За това е необходима енергия, много повече от тази, когато човек мисли без посока. Следователно в даден момент от работния ден неизбежно забавяме темпото и умът ни започва да се разхожда. Пол Сели, психолог в Харвардския университет, твърди, че има разлика между умишлено и случайно спиране на мозъка и второто не е продуктивно в такива ситуации. „За да се изключите съзнателно, просто помислете за нещо друго и след известно време се върнете към задачата си”, казва той пред Би Би Си.
Гледане на смешни клипове също помага. Например филмчета с играещи котета, които на пръв поглед изглеждат разсейващи, могат да подобрят умственото състояние. Според психолози важното е да се намери повод за сърдечен смях.
Съществува и теория на натоварването, според която колкото повече разсейващи фактори се натрупват, толкова повече мозъкът фокусира цялата енергия върху най-важната задача. Причината е, че има ограничение колко информация той може да обработи в даден момент. Проучвания по този въпрос са правени още през 1955 г. в Англия и са показали, че се работи по-ефективно не на празни маси и в тишина, а когато цари безпорядък и хаос.
Когато бързате да свършите дадено нещо и то не се получава, просто спрете. Според редица изследвания пълно съсредоточаване може да има най-много 90 минути, а след това трябват поне 15 минути почивка. Физически упражнения, медитация или просто чаша кафе биха свършили работа.
Стресът е враг на концентрацията, затова не се напрягайте много. Ако трябва дълго да сте концентрирани, правете чести почивки. Според проучване на университета в Бостън хората, които се опитват да са съсредоточени през целия работен ден, правят повече грешки.