Това са отказ от непознат маршрут и новости, съмнения за грешки и много проверки, избягване на оживени места. Често преди забравянето “какво обядвах” се появяват смущения в екзекутивната функция – тя е определяща за интелекта, обяснява неврологът Лъчезар Трайков - най-известният български специалист по деменциите, академик на БАН и професор към Медицински университет – София, ръководител на Катедрата по неврология, шеф на клиничния и на научноизследователския екип в Александровска болница, специализирани в диагностика и лечение на дегенеративни и съдови деменции, Паркинсонова болест, атипични паркинсонови синдроми и други заболявания на централната нервна система. Завършил е медицина през 1983 г. в университета, в който сега оглавява катедра. Специализирал е и е работил продължително във Франция. Ръководител на изследователски проекти и проучвания, член на редколегии и рецензент в авторитетни международни издания по неврология. Има и магистратура по специалност “Обществено здраве и здравен мениджмънт”. Носител е на множество професионални отличия на наши и чужди институции. Автор на над 680 научни труда с 2840 цитирания – повече от 330 публикации и 346 участия на конгреси. Един от постоянните членове на Лигата “Лекарите, на които вярваме”, поддържана от ежегодните номинации на читателите на в. “24 часа”.
- Академик Трайков, след интервюто в петъчната ни здравна рубрика “Докторе, кажи” за възможността алцхаймер да стане лечима болест, последваха въпроси от читатели за най-ранните предупреждения за заболяването. Кои са те?
- Доскоро науката смяташе, че болестта на Алцхаймер известява за своето начало само с пробиви в паметта. Че е започнала да променя мозъка на хората, които забравят скорошни събития. Това знание не е загубило актуалност, феноменът съществува, но вече знаем, че забравянето от типа “не помни какво е обядвал”, е най-първи белег на заболяването при сравнително малък дял от пациентите – между 25 и 30%. Също така е безспорно, че рано или късно симптомът се появява при всички болни, но много често е предшестван от други.
Част от тези по-ранни изпреварващи знаци са свързани с намалена способност на мозъка да обработва бързо постъпващата информация от околния свят в непозната среда и да подсказва веднага правилните решения. С този акт е свързана екзекутивната функция на мозъка – нова област, за която в медицинската практика се говори от 1994 г. Тази дейност е може би най-близо до смисъла на думата “интелект”.
В миналото дефинирахме интелекта като механичен сбор от различни функции – памет, реч и всичко останало, свързано с ума, за да получим като мярка някакъв коефициент на интелигентност. И не можехме да си отговорим защо
много хора
с висок
коефициент на
интелигентност
не се реализират
добре, не “оцеляват”, не заемат очакваното добро място в обществото, не стигат до висок социален и професионален статус. В крайна сметка се оказа, че фаворизираният коефициент на интелигентност не е мерило за интелекта. Това са екзекутивните функции, при които след бързото ориентиране в обстановката и обработката на постъпващата от всички сетива информация мозъкът намира правилното решение и набелязва, планира стъпките за неговото изпълнение. Смущенията в тази дейност са най-ранен червен сигнал за алцхаймер.
- Коя житейска ситуация го илюстрира?
- Класически пример са затрудненията човек да си представи маршрута и да планира откъде да мине или какви превозни средства да смени в голям град, за да достигне до място, на което не е ходил. В по-млада възраст и в по-добра когнитивна форма това е рутинно действие. Но когато човек във възрастта 65+ започне да се отказва от отиване до непознато място, когато пътуване до далечни адреси му създава тревожност и съмнение, че ще се справи, това е лош знак. Въпреки че съвсем в началото той сякаш сам себе си заблуждава, като го отдава на всевъзможни други причини:
лошо е времето
да обикалям;
болят ме ставите
да се качвам на
рейс; запъхтявам
се да бързам…
- Други сигнали?
- Ако не е черта на характера през целия живот, в седмата декада отказът от срещата с новото във всичките му форми е издайник на влошена когниция. Съветът ми към всички хора в късна възраст е: не се плашете от непознатото - от алтернативна посока за разходка, от отиване на почивка в далечен град, от технологиите, от новите функции на телефона, от неизпробвани до момента дейности, само защото сте на 65 и повече години. Мой шеф например си купи първия компютър на тази възраст и три месеца по-късно сам си правеше на него презентациите. Ако към любознателността във всяка форми добавите и
много четене,
креативни
нагласи,
хобита, имате
по-добър шанс
мозъкът ви да остарява с нормалните физиологични темпове.
- Какви други случки илюстрират скрито начало на алцхаймер?
- За хората в рисковата възраст, които обаче са още ангажирани професионално, е типична появата на несигурност, че са така перфектни и експедитивни в работата, каквито са били в предишните години, въпреки че реално натовареността им не се е променила. Започват по-често да се самопроверяват по няколко пъти, да се съмняват дали не са сгрешили, или пропуснали нещо. Това води до забавяне и хората казват: работата не ми е станала повече, а времето не ми стига.
Съвсем ранна проява на алцхаймер може да е избягването на многолюдни събития под предлог, че е много шумно например и едва ли не ги заболява глава от децибелите. Не! Те просто по-трудно следят постъпващата по много канали информация и
интуитивно
предпочитат
“седенки” с
няколко души
или семейството
Всяко ограничаване в познатото, в рутината, където нещата се случват автоматично, е бързата лента към загуба на когниция.
- Как я откривате?
- Разработили сме съвместно с колеги от Франция и други държави методики и тестове, с които можем да откриваме най-ранните сигнали на заболяването. Методите са валидирани за различни възрастови групи и интелектуални области. Ако човек има съмнение, че му се случват неща, които не са в рамките на естественото остаряване, вече
има методи да
проверим дали
страховете за
алцхаймер са
основателни
- Едва ли обаче неясните първи съмнения за загуба на свежестта на ума стават повод за среща с невролог, ако изобщо ги сподели, по-вероятно е да ги каже на личния си лекар. Общопрактикуващите специалисти имат ли чувствителност към проблема?
- Така е, общопрактикуващите лекари са първите, с които човек споделя съмненията и симптомите си. Затова започнахме обучения и даже имаме вече фенклуб сред работещите предимно с хора във възрастта 65+.
Разбира се, и невролозите са запознати с новостите, въпреки че не всички са тясно специализирани в тази област, тъй като нашата специалност има множество направления.