Как да подхождаме, ако детето е хиперактивно?

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/7281185 www.24chasa.bg

Какви са симптомите на синдрома на хиперактивност, с какъв специалист трябва да се направи консултация, как се установява дали детето има такъв проблем, може ли да се преодолее той и болест ли е, пита читателка от София.

“24 часа” предоставя мнението на популярни специалисти. Ще откликнем и на вашите въпроси на тел. 02 942 25 62 и чрез имейл Lnikolaeva@24chasa.bg

Съветите и позициите на специалистите, които четете, се предоставят само за образователни цели. Не трябва да се използват за медицинска помощ, диагностика или лечение.

Ето как доц. д-р Димитър Терзиев отговаря на въпроса за хиперактивността: Немалка част от децата демонстрират с поведението си импулсивност (прибързаност, неизчакване), хиперактивност (непрекъснато движение, незастояване, несвъртане на едно място, повече шаване при по-големите), трудно задържане на вниманието особено върху не дотам интересни стимули и занимания. Тези отклонения проличават по различен начин в отделните възрасти (предучилищна, ранна училищна, предюношеска, юношеска, младежка и т.н.).

Важно е да се уточни дали тези характеристики на поведението са временни, или постоянни, дали са налице в една ситуация (в дома, детската градина или съответно в училището, изпъкват ли особено някъде другаде) или се наблюдават почти навсякъде. Свързани ли са с нещо, или са по-скоро присъщи на детето?

Пречат ли му

да се адаптира

към реалността

извън семейството,

такава, каквато е, и още повече – създават ли проблеми и в домашния кръг?

Изключвайки по този начин ситуационната, временна или дължаща се например на тревога хиперактивност/импулсивност достигаме до така нареченото разстройство с дефицит на вниманието и/или хиперактивност (означавано с абревиатурата РДВХ или ADHD по термина на английски).

Хиперкинетичното

разстройство е

по-изразен вариант

на разстройството с дефицит на вниманието и/или хиперактивност. Макар и невинаги да се демонстрира от 2-3-годишна възраст на детето, РДВХ е по-скоро вродено или рано придобито, постоянно и независещо (толкова) от ситуацията разстройство. Все пак то проличава най-вече в групова ситуация, когато детето трябва да прави нещо зададено отвън, обвързано с правила.

Детето с разстройството с дефицит на вниманието и/или хиперактивност

по-трудно се сдържа

да не направи веднага

това, което му

доставя удоволствие, затруднява се първо да изпълни исканото отвън (в училище, детската градина, у дома). Ако трябва да избере между малък шоколад веднага или голям шоколад след час, ще настоява за двата, а ако все пак му бъде отказано, ще поиска малкия.

Зъдържането понякога е трудно и в социални ситуации (например да се вземе желаното от магазина). Много от децата с такъв проблем са

шумни, активни, по-лесно

сбиващи се - момчетата,

или много приказливи

– момичетата, повече

падащи и удрящи се

от прибързаност,

непреценяване, невнимание.

Не съществуват лабораторни, изобразяващи мозъка или други медицински изследвания, които да послужат за диагнозата. Освен в редки случаи, когато трябва да се търси наличието на друго заболяване, диагностициращо се по този начин.

За разстройството с дефицит на вниманието и/или хиперактивност не е наложително да се прави (особено като първа стъпка) и психологично изследване.

Диагностицирането

се осъществява на базата

на казаното от родителите

и от други източници

- например учителите,

и на наблюдението

и/или клиничното

интервюиране на детето

В нашите условия най-сигурно е такава диагноза да се постави от детски психиатър.

Разстройството с дефицит на вниманието и/или хиперактивност е невроразвитийно разстройство, разстройство на психичното развитие. В дефицит са мозъчни системи за контрол – на вниманието, импулсите, активността, често дефицитна е емоционалната регулация.

Тези деца може да

изглеждат психично

по-незрели,

да понасят много трудно отказ и по-лесно да изпадат в гневни кризи, да имат нужда от непрекъснато себестимулиране в по-големи количества от останалите. Например чрез телефон, компютърни игри, бонбони, чипс, цигари...

В този случай импулсивността и хиперактивността - от вариант на нормата и характеристики на вид темперамент, се преливат плавно към разстройството (формират континуум).

Разделителната черта

е неадаптерането в

редица сфери на живот,

което се проявява в резултат на тези особености или отклонения.

Понеже адаптирането зависи от конкретната индивидуалност, от една страна, и от характеристиките на средата (училището например), от друга, несъмнено съществуват импулсивни деца и възрастни, които биха се адаптирали в една среда и не биха успели – в друга. Вероятно при някакви условия тези деца биха били диагностицирани с лека и “чиста” форма на разстройството с дефицит на вниманието и/или хиперактивност, а в други биха били приети като прибързани и буйни деца, но вариант на нормата.

С възрастта проблемната изява на разстройството с дефицит на вниманието и/или хиперактивност се модифицира, но нараства рискът от задълбочаващи се различност, неадаптиране, отхвърляне от училище. По-вероятно става себеоценката да страда все повече и повече.

Поради липсата на

задръжки и сремежа

за себедоказване е

възможно клоунско

и рисково поведение

Инцидентите, сблъсъците с полицията, злоупотребите с вещества и в крайна сметка социалният провал и маргинализация са по-чести в групата на хората с хиперактивност. Сериозно недооценявано у нас, както и проблемите, свързани с психичното здраве изобщо, разстройството с дефицит на вниманието и/или хиперактивност носи и невидими на пръв поглед сериозни икономически последици. Много често то е свързано със съпътстващи проблеми на психичното развитие – социо-комуникативни затруднения, характеристики от аутистичния спектър, интелектуален дефицит, нарушения в езиковото развитие, специфични обучителни затруднения. Тези изброени разстройства на развитието по-често са в различни комбинации, отколкото изолирани.

“Чистото” разстройство с дефицит на вниманието и/или хиперактивност е по-редкият и като цяло - по-добрият вариант.

Професионалната помощ и интервенции при РДВХ са комплексни и включват: подробно информиране на родителите, съветване, родителско обучение (родителите да усвоят допълнителни умения и поведения, които родителите на типичните деца не е необходимо да знаят и да прилагат), медикаментозна терапия (у нас е налице само един препарат), индивидуализирани очаквания, подход, форма и допълнителна помощ в училище.

Негативните

последици

може да се избегнат

Това е постижима цел при добър потенциал на детето, достатъчни - най-вече емоционални, ресурси на родителите му, ранно разпознаване на разстройството и комплексни грижи и интервенции.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

На свобода е пуснат 20-годишният компютърен специалист Кристиян Бойков, обвинен за хакването на данни от системата на НАП. Ден след ареста му Софийската градска прокуратура реши да пусне младежа срещу подписка и да го освободи незабавно от следствения арест на "Г.М. Димитров". Разследващите са събрали допълнителни доказателства по делото,

Министерски съвет е най-доброто място за вдъхновение за карикатуриста Чавдар Николов. Майсторът на рисуваната сатира бе изловен от топпапараците на "България Днес" да обикаля около властовите сгради на бул. "Дондуков", нарамил торбичка с най-ценното си - материали за шаржове. Николов очевидно е готов, щом види някой управник,

Мая Манолова дъх не може да си поеме от работа. Омбудсманът проведе сериозен разговор по телефона, след което забърза крачка явно за важна делова среща. Макар динамичното си всекидневие, Мановола поддържа стилен външен вид, като се започне от фризурата й, минава през бутикова чанта и завършва с обувките й.