Д-р Цонка Луканова: Редките тумори на панкреаса се откриват по-често, но са лечими

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/7286904 www.24chasa.bg
Д-р Цонка Луканова

l Не се предават по наследство

Прицелна терапия потиска растежния хормон, който подхранва тумора

Развитието на медицината дава надежда на все повече пациенти с доскоро “екзотични” диагнози да надвият болестта. Едни от тях са хората с редки тумори на панкреаса.

За тях разказва д-р Цонка Луканова - опитен специалист от Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология на Военномедицинската академия. Тя е част от екипа на болницата от 2009 г. Преди това е била клиничен ординатор във Втора хирургия на Александровска болница. Има специалност “Обща хирургия” и е сертифицирана за извършване на лапароскопска хирургия.

През 2018 г. тя бе част от мултидисциплинарния екип на ВМА от хирурзи, гастроентеролози, онколози и патолози, които преминаха обучение във водещия европейски център за лечение на невроендокринни тумори в Упсала, Швеция.

 

- Д-р Луканова, колко чести са редките тумори на панкреаса?

- Около 80-85% от всички тумори на панкреаса са аденокарциноми - злокачествени тумори, които се развиват от жлезисти структури на тъканите, останалите са така наречените редки тумори.

Делят се на две основни групи – солидни и кистични. В първата група най-чести са невроендокринните тумори (НЕТ), произхождащи от клетките на невроендокринната система. Те са “кръстоска” между ендокринни и нервни клетки, откриват се в цялото тяло и изпълняват специфични функции. В белите дробове например контролират потока на кръвта, а в стомаха и червата - моториката им и преминаването на храната през тях. Такива са около 1-2% от всички новообразувания на панкреаса.

Кистичните тумори са над 20 вида.

- Кои хора са предразположени към развитието им?

- Няма категорично дефинирани рискови групи. В голяма част от случаите те са спорадични, рядко появата им е обвързана с предаване по наследствен път.

Невроендокринните тумори са малко по-често срещани при мъжете, а кистичните - при жените.

- Колко българи се сблъскват с тази диагноза?

- За жалост, липсват прецизни епидемиологични данни. Счита се, че честотата на невроендокринните тумори на панкреаса е 3-4 на 100 000 души с тенденция за нарастване през последното десетилетие. По данни на Националния раков регистър заболеваемостта от рак на панкреаса е 3,8 на 100 000.

В клиниката ни, която е високоспециализиран център за панкреатична хирургия, близо всеки шести пациент с тумор на панкреаса се диагностицира с рядка форма. Това дава основание да заключим, че вероятно заболеваемостта за България е под 1 на 100 000.

- Да, но казвате, че в последното десетилетие случаите се увеличават.

- Причината е, че все по-достъпното и широко приложение на високотехнологични образни методики доведе до постепенно нарастване на “случайно” установени туморни лезии на редица органи, в това число и на панкреаса.

се откриват по-често,

но са лечими

Голяма част от тях са и редки тумори. Тяхната разнородност и относителна “непопулярност” в ежедневната клинична практика поставят редица въпроси – злокачествени ли са, трябва ли да се оперират на всяка цена, или може да се проследят в динамика, необходима ли е допълнителна диагностика и каква, съществува ли протокол за проследяването им.

- Има ли иновативно лечение на редките тумори на панкреаса? В каква степен е успешно?

- Немалка част от редките тумори са с по-добра прогноза от аденокарцинома на панкреаса. Успешното им излекуване зависи както от характеристиките на самия тумор, така и от диагностицирането им в ранен стадий, правилното поведение и оперативно лечение.

Когато са налице благоприятни туморни характеристики, ранна диагностика и адекватна терапевтична намеса, можем да кажем, че са успешно лечими. Повечето НЕТ са с бавен растеж и сравнително добра прогноза, но имат злокачествен потенциал, като при над 50% се откриват метастази в черния дорб още при поставянето на диагнозата.

Въпреки това за разлика от аденокарцинома на панкреаса “агресивното” хирургично лечение (с извършване и на чернодробна резекция) в определени случаи може да е от полза за пациентите.

По отношение на иновативното лечение пептид-рецепторната радионуклидна терапия е една от новостите. Тя се прилага при локално авансирали, разпространяващи се в околните тъкани, и/или далечно метастазирали тумори, които не подлежат на хирургично лечение. Представлява системна прицелна терапия, използваща аналози на хормона соматостатин. Това са медикаменти, свързващи се със соматостатиновите рецептори в тумора, които потискат секрецията на растежен хормон и съответно нарастване на тумора.

Терапията е пример за специфична диагностика и прицелна терапия,

актуалната в

съвременната

медицина

тераностика

- терапия и

диагностика 

- Какви са предизвикателствата при лечението на тези тумори?

- Проблемите са свързани основно с липсата на ясно дефинирани протоколи, които да стандартизират диагностиката и терапевтичното поведение при откриване на тумор на панкреаса, различен от аденокарцином. Това обаче е обяснимо, защото те са редки и сравнително непознати. Оттук произтича необходимостта пациентите, при които се подозира подобна диагноза, да бъдат насочвани към високоспециализирани центрове, какъвто е ВМА, където има мултидисциплинарен екип специалисти с опит в цялостното лечение на панкреасната патология. В центровете се прилагат европейските и световните консенсусни препоръки, които гарантират най-доброто диагностично и терапевтично поведение.

- В България трансплантации на панкреас все още не се правят. Възможно ли е в скоро време това да се случи?

- С навлизането на съвременните терапии и инсулиновите помпи в лечението на захарния диабет

постепенно

намалява и

нуждата от

трансплантации

на панкреас

В световен мащаб голям процент от тези операции се извършват едновременно с присаждането на бъбрек или след това. В технически аспект за България трансплантацията на панкреас е постижима за високоспециализиран екип в панкреатичната хирургия, но е въпрос на цялостна стратегия в националната здравна и в частност трансплантационна политика.

- Какво е нужно, за да се разреши проблемът с донорството у нас?

- Хубаво е, че се забелязва все по-позитивна и зряла обществена нагласа по отношение на донорството у нас. Това е свързано с по-голямата информираност и осъзнатост на хуманната същност на процеса, както и с прозрачната му реализация.

Вероятно са необходими повече усилия в организационен и ресурсен план – предимно в областта на установяване на потенциалните донори по бази. Това би довело до реализиране на по-голям брой донорски ситуации и съответно осъществяване на повече трансплантации.

За ефективността на трансплантационния процес от изключителна важност е и работата в екип – от включването на пациента в листата на чакащите през самото присаждане до стриктното проследяване на вече оперирания пациент.

Това е и основната предпоставка за добрите резултати от прилагането на трансплантационната програма във ВМА вече 11 години.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Божигол чуква 33 г. с баджанака, Лозанова също идва на празника на бившия, татуира си името на вратаря 33 години празнува днес новата звезда на "Левски" Валери Божинов. "България Днес" научи от отлично запознати източници, че нападателят няма да прави шумен купон. Божигол ще посрещне Христовата възраст у дома.

Националите по риболов девети сред гръмотевици и мълнии Точно 734,51 килограма шарани улови България по време на традиционния шампионат на планетата в тази дисциплина. Това стигна на нашите риболовци да влязат в престижната десетката на най-добрите. Националите завършиха на девето място от 24 участващи държави. Шампион е ЮАР.

Млади влюбени в България открито демонстрираха чувствата си по случай днешния международен ден на любовта Св.