l Общественото обсъждане
на промените в наредбата за
условията приключи в петък
l Все по-млади българки се
нуждаят от донорска яйцеклетка
Очаква се промяна в критериите за държавно финансиране на инвитро, която ще позволи на повече българи с репродуктивни проблеми да получат шанс за свое дете.
Сега едно от условията е стойността на антимюлеровия хормон, който дава данни за яйчниковия резерв на жената, да е поне 1 нанограм на милилитър.
Очаква се изискването да се смекчи и
възможност
за държавно
подпомагане да
имат и жените с
антимюлеров
хормон 0,5 нанограма на милилитър.
Това става ясно от проектонаредба на здравното министерство от 22 февруари. В петък задължителната процедура по обществено обсъждане приключи.
Според разписаното в наредбата промените трябва да влязат в сила от 1 април.
Тепърва обаче ще се обработват получените предложения и становища, преди проектонаредбата да мине за гласуване в Министерския съвет, което може да отнеме и месец.
Хората с репродуктивни проблеми предлагат и други промени, които обаче засега нямат ход. Сред тях е да се разреши донорство на яйцеклетки до по-късна възраст от фиксираната.
Според действащите в момента разпоредби донор може да бъде всяка жена от 18 до 34 години и с поне едно живородено дете.
При родствено даряване на яйцеклетки - от сестра или първа братовчедка по майчина линия, също има изискване жената да има дете, но може да дари яйцеклетка до 38-годишна възраст.
“Спрямо световната практика, която е доказала нееднократно, че жени на и над 35 години имат достатъчно яйчников резерв, смятам, че това изискване трябва да се прецени от лекари, а не от здравното министерство. И при нас има случаи, в които сестри даряват на 37-38 години и имат много добър яйчников резерв, затова не разбирам причините, поради които анонимният донор трябва да е до 34 години”, обяснява Виктория Димитрова, председател на фондация “Майки за донорство”. Неправителствената организация е ангажирана с каузата на донорството на яйцеклетки и сперматозоиди и съдейства да се финансират двойки с репродуктивни проблеми, нуждаещи се от донор.
При мъжете
донори
единственото
условие е да са
над 18-годишни
и да нямат
наследствени
заболявания
Расте броят на жените, при това все по-млади, които разчитат на донорски яйцеклетки поради различни заболявания.
Увеличават се и мъжете, които имат проблем със спермата.
Регистри няма, но се смята, че средно
около 50 000
двойки чакат
за донор
всяка година. Данни поотделно според своя опит имат единствено инвитро клиниките.
“Всеки ден в донорската програма влизат все повече хора и във все по-ранна възраст. Страшно много млади хора имат нужда от донорска яйцеклетка или сперматозоиди. След тях са и
жени,
преминали
онкологично
лечение, както
и с генетични
заболявания Преди ден в нашата програма влезе и момиче на 30 години, а има и по-млади - на 26-27 години.
В момента имаме момиче, излекувано от ходжкинов лимфом, което е само на 24 години, но заради терапията за заболяването на кръвта трябва да разчита на донорска яйцеклетка”, разказва Виктория Димитрова.
Основни причини за репродуктивните неблагополучия при жените са по-късната възраст и изчерпаният яйчников резерв. Други имат трудности във връзка с онкологични заболявания или фактори, свързани с негативно влияние на замърсяванията на околната среда.
Все по-честа причина е
ендометриозата
- абнормно
разрастване на
вътрешния слой
на матката,
при което тъканта се разпростира на места, на които не трябва да бъде. Според гинеколозите проблемът се установява в различна степен при всяка 3-5-а жена. Повечето от тях не знаят, че силните болки при цикъл се дължат на това. С времето се стига до сраствания и кисти, а нерядко и до репродуктивни проблеми.
“Заболяването е много коварно и е 50% виновно за жените, които влизат в донорската програма. При него момичета на 24-25 г. остават без яйцеклетки”, разказва Димитрова.
Често репродуктивни проблеми имат мъже с херкулесови мускули. На пръв поглед е нелогично, но точно свръхамбициите по фитнес фигура може да стоят в основата. Употребата на анаболи, стероиди и протеини уврежда спермогенезата, обясняват специалистите.
Има и много други причини, най-често комбинирани, за да расте броят на двойките, които се нуждаят от донорски яйцеклетки и сперматозоиди. В същото време обаче желаещите да дарят репродуктивен материал у нас са твърде малко. Реално
съотношението
между донорите
и търсещите
помощ е
1 към 50
По обясними причини много по-лесно се намират донори сред мъжете. Липсата на знания в обществото за проблема и необосновани страхове сред жените, че процедурата е страшна или може да им навреди, е пречка за включване в хуманните програми.
Сред неподозираните от ефекти от даряването е, че проявата на съпричастност може да се окаже животоспасяваща за жената.
Има много случаи, в които по време на задължителните за донорство прегледи и изследвания - гинекологични, мамологични, на кръвта, вирусологични, хормонални, генетични и др., се откриват неподозирани безсимптомни до момента заболявания.
“За съжаление, при много от жените, които идват да станат донори, така се откриват диагнози, за които те и не подозират.
Наскоро на момиче от нашата програма лекарите откриха хашимото, а преди това на друга жена се откри онкологично заболяване. Има и други жени, при които желанието да станат донори спаси техния живот”, разказва председателката на “Майки за донорство”.
В дискусии за донорство на яйцеклетки много жени обясняват, че се въздържат от страх, че така намаляват възможностите за себе си да имат още деца.
“Това няма как да се случи. Момичетата се раждат с около 800 000 яйцеклетки. С времето те намаляват, но дори след 34-годишна възраст, каквато се изисква по закон за даряване, няма риск да останат без деца.
Изключено е
даряването
да ги ощети
и да ограничи възможността им за следващи деца. Няма начин да се навреди и на останалите органи, свързани със забременяването и износването на бебе”, успокояват акушер-гинеколозите, специализирани в репродуктивната медицина.
Не почиват на факти и страховете на жените, че хормоналните препарати, които се използват за стимулиране на отделянето на яйцеклетки, ги подлагат на рискове. Преди години хормоните, които са се прилагали, можело да бъдат обвинявани за странични ефекти като напълняване, но новите субстанции били суперпречистени, нискомолекулни и доказано безвредни.
Самият процес по донорство на яйцеклетки отнема общо около 13 дни, но процедури не се правят всеки ден и не целодневно.
Това време е необходимо, за да могат да се осъществят всички нужни изследвания. Процедурите се извършват само в инвитро клиники. Те са 37 у нас, но не навсякъде имат такава програма.
Щом една жена или мъж заяви желание да стане донор, от клиниката правят справка в Изпълнителната агенция по трансплантации дали има право да се включи, или е надхвърлил личния си лимит за даряване. Причината -
един човек може
да е донор
максимум до
5 живородени
деца, като в
числото влизат
и собствените
Ако справката в агенцията покаже, че няма пречки по тази линия, се преминава към процедура по одобряване.
“Това не става за един ден. Дори само генетичното изследване отнема технологично време не по-малко от 20 дни”, разказва Димитрова.
При добри резултати от всички предварителни прегледи и изследвания се стартира същинската процедура.
При жените тя включва синхронизиране на месечния цикъл и стимулация на донорката с инжектиране на хормони, които подпомагат работата на яйчниците. Това продължава 10-12 дни. Накрая готовите яйцеклетки се изваждат в процедура под пълна упойка, която трае не повече от 10 минути.
При мъжете процедурата е доста по-опростена. Правят се изследвания за хепатит В и С, за сифилис, СПИН, микробиологично изследване на спермата. За да станат донори, трябва спермограмата им да е с нормални показатели, които да се запазят и след процедура по размразяване. До деня на донорството трябва да са спазвали
полово
въздържание
от 3 до 5 дни
Ако си представим карта на дарителството на яйцеклетки и сперматозоиди, тя няма да прилича на демографската. Подобно на органното донорство, и при това най-голямата част е съсредоточена в Пловдив, Бургас, Велико Търново. София остава по-назад.
Според последната известна годишна статистика, за 12-те месеца на 2017 г. са направени общо 300 дарения на яйцеклетки и 650 на сперматозоиди. С тяхно участие са извършени 1089 трансфера на ембриони и са се родили 348 бебета, показва справка на Изпълнителната агенция по трансплантации, изготвена по искане на “24 часа”. Това са най-новите данни, тъй като срокът за подаване на информация от инвитро клиниките за децата, родени от инвитро процедури през 2018 г., е до януари 2020 г.
