През 2030 г. се очаква търсенето да нарасне с 35% до 1168 млн. тона
Човешките същества не са създадени да усвояват животинско мляко, но много хора го правят. В наши дни обаче млякото от животни има конкуренция. Все по-популярни стават алтернативните “млека”, направени от растения като соя или бадеми, подходящи за вегани и хора, алергични към лактоза. Ръстът в популярността им е само последният обрат в сагата за връзката на човечеството с животинското мляко. Тя датира от хиляди години и има много възходи и падения.
Ако се замислим, млякото наистина е нещо доста странно за пиене. Това е течност, с която бозайниците хранят своите малки, а за да се сдобият с него, хората го изстискват от вимето на кравата.
В много култури това е почти нечувано. Още през 2000 г. Китай стартира национална кампания за насърчаване на хората да консумират повече мляко и млечни продукти по здравословни причини - кампания, която трябваше да преодолее дълбоките подозрения на много от по-възрастните китайци. От сиренето, в което основна съставка е млякото, обаче все още на много азиатци им прилошава.
Съпоставено със съществуването на човешкия вид,
пиенето на мляко
е съвсем нов навик
Преди около 10 000 години почти никой не го е правил, а първите хора, които редовно започнали да пият мляко, са ранните фермери и животновъди в Западна Европа. Днес това е обичайна практика в Европа, Северна Америка и на много други места.
Има биологична причина, поради която пиенето на животинско мляко е странно. То съдържа вид захар, наречена лактоза, която се отличава от съдържащите се в плодовете и други сладки храни захари. Когато сме бебета, телата ни произвеждат специален ензим, наречен лактаза. Благодарение на него усвояваме лактозата от млякото на майка ни. След като обаче кърменето спре, често приключва и производството на лактаза. Без ензима не можем да усвояваме правилно лактозата в млякото. В резултат на това, ако възрастен пие много мляко, може да получи газове, болезнени спазми и дори диария.
Нито един друг възрастен
бозайник не продължава
да произвежда лактаза,
нито кравите, нито пък котките или кучетата. Така че първите европейци, които започнали да пият мляко, вероятно са отделяли доста газове.
След това обаче започнала еволюцията. При някои индивиди активността на лактазните ензими продължила и в зряла възраст. Тази т.нар. лактазна перистентност им позволила да пият мляко без странични ефекти. Тя дошла в резултат от мутация в гена, който контролира активността на лактазния ген. “Първият път, когато ставаме свидетели на постоянно производство на ензима лактаза в Южна Европа, е преди около 5000 г., а в Централна Европа - преди 3000 г.”, казва пред Би Би Си Лора Сегурел, асистент в Музея на човечеството в Париж и съавтор на анализ на науката за лактазната персистентност от 2017 г.
Непрекъснатата способност за усвояване на лактоза е характеристика, на която еволюцията е отдала предпочитание, и сега тя е изключително разпространена в някои групи. В Северна Европа повече от 90% от хората имат лактазна персистентност. Същото се отнася и за няколко популации в Африка и Близкия изток. Има обаче и общества, в които устойчивостта на лактаза е много по-рядка - много африканци нямат тази черта, а в Азия и Южна Америка явлението е много рядко.
Трудно е да се разбере логиката на този модел, защото не може да се определи с точност защо пиенето на мляко и съответно лактазната персистентност се оказали нещо полезно от еволюционна гледна точка.
Очевидният отговор е, че млякото дало на хората нов източник на хранителни вещества и така намалило риска от гладуване. При по-близък анализ обаче хипотезата не издържа. “Има много различни източници на храна, затова е изненадващо точно един конкретен да се окаже толкова важен и различен от другите”, коментира Лора Сегурел.
Хората, които нямат лактазна персистентност, все пак могат да консумират известно количество лактоза без негативни последици. Съществува също така и вариантът за преработка на млякото в масло, кисело мляко, сметана или сирене - все процеси, които ограничават нивата на лактоза. Твърдите сирена от типа на
чедър и маслото имат
под 10% от нивата
на лактоза в млякото
През септември 2018 г. археолози съобщиха за откриването на фрагменти от керамика в днешна Хърватия. Те били покрити с мастни киселини, което предполагало, че керамиката била използвана за отделяне на извара от суроватка - решаваща стъпка при производството на сирене. Интерпретацията бе поставена под върпрос, но ако все пак тя е вярна, значи хората в Южна Европа правили сирене още преди 7200 г. Подобни доказателства от малко по-нови времена, но пак отпреди повече от 6000 г., са откривани и на други места в Европа. Това е много преди лактазната персистентност да стане разпространена сред европейците.
Има видима тенденция зад това кои групи от населението на Земята са еволюирали с високи нива на лактазна персистентност и кои - не, коментира пред Би Би Си професорът по генетика Далас Суолоу от Юнивърсити Колидж в Лондон. Хората с тази характеристика били основно скотовъдци. Гените на ловците и събирачите, които не се грижат за животни, не стигнали до мутацията. Нито пък тя се проявила при земеделците, които култивирали диви растения, но не и животни.
Въпросът е защо някои скотовъдци придобили чертата, а други - не?
Източноазиатските животновъди например, като тези в Монголия, имат някои от най-ниските нива на лактазна персистентност, въпреки че разчитат основно на мляко от животните си за храна. Мутациите били разпространени в близки групи от населението в Европа и Западна Азия, така че би било възможно те да достигнат и до тези източноазиатски групи, но това не се е случило.
Друга причина, поради която еволюцията вероятно избира да даде предимство именно на тази мутация, е по-доброто здраве. Хората, които се грижели за добитък, били изложени на заболявания, сред които антракс и криптоспоридиоза. Пиенето на краве мляко може би е осигурявало антитела срещу някои от тези зарази.
И все пак някои от мистериозните случаи на отсъствие на лактазна персистентност може да се дължат на чиста случайност - на това дали някой в група животновъди е развил подходящата мутация. Доскоро имало много по-малко хора на Земята и местните общности били по-малки, така че
някои групи може да
са пропуснали мутацията
просто заради лош късмет
В случая с монголските пастири професорът по генетика изтъква, че те обикновено пият ферментирало мляко, което има ниско съдържание на лактоза. И точно леснотата, с която млякото може да бъде преработено в по-усвоими продукти, прави възхода на лактазната персистентност дори още по-учудващ.
Не е ясно дали устойчивостта на лактаза все още е активно подпомагана от еволюцията и дали ще стане по-широко разпространена. Анализите през последните няколко години създават точно обратното впечатление. През ноември 2018 г. в. “Гардиън” публикува материал със заглавие “Как разлюбихме млякото”, описващ стремителния възход на компаниите, продаващи зърнени и ядкови млека, в резултат на което традиционното мляко било изправено пред сериозна борба за оцеляване.
Но статистиката разказва различна история. Според доклада от 2018 г. на Мрежата за изследване на млечните продукти IFCN, глобалното производство на мляко се увеличава всяка година от 1998 г. насам в отговор на нарастващото търсене. През 2017 г. в световен мащаб са произведени 864 млн. тона мляко. Според анализа през 2030 г. се очаква търсенето на мляко да нарасне с 35% до 1168 милиона тона.
Тези глобални данни скриват някои локални тенденции. Изследване на консумацията на храни от 2010 г. констатира, че в САЩ употребата на мляко спаднала през последните няколко десетилетия, но пък то било заменено от газирани напитки, не от бадемово мляко. Този спад бил балансиран от нарастващото търсене в развиващите се страни, особено в Азия.
Засега изглежда слабо вероятно алтернативните млека да отхапят голям дял от нарастващия световен апетит за мляко, поне не и през следващото десетилетие. Най-малкото те далеч не са перфектен заместител на оригинала, тъй като много от тях нямат същите микронутриенти.
Междувременно Организацията по прехрана и земеделие на ООН оказва натиск хората в развиващите се страни да се насочат към отглеждане на по-нетрадициони млекодайни животни като лами, за да си набавят полезните свойства на млякото, ако кравето е недостъпно или твърде скъпо.
По всичко изглежда, че млякото няма намерение да залезе. То все така е във възход - дори и ако организмите ни в основната си част са спрели да еволюират в отговор на него.