Прагматичните американци са го измислили – всеки долар, вложен в това, връща 10 в хазната. В човешки план лечението е най-хуманният подход към тези хора, а едновременно защитава обществото от непредсказуемо поведение на стигналите до крайност. Новата дрога “друсана трева” носи риск за отключване на шизофрения, може да пристрасти от 1 цигара. Това казва д-р Лазар Узунов, водещ специалист по лечение на зависимостите, началник на отделението за лечение на болестни зависимости в Клиниката по психиатрия към ВМА.
- Д-р Узунов, последното национално проучване за психичното здраве на българина, проведено от екип на Националния център по обществено здраве и анализи, показва ръст на зависимостите. Вие ръководите отделение за лечение на такива хора, клиничната ви работа подкрепя ли извода?
- Ежедневният стрес, динамиката и несигурността на живота днес увеличават натиска върху съвременния човек и повечето хора реагират с тревожност. Изключително се увеличават всички видове панически разстройства и особено обсесивно-компулсивните кризи, масови са и леките психични разстройства.
Хората над 35-40 г. реагират на напрежението на съвременния ритъм предимно с депресия и тревожност. Най-често като отдушник посягат към алкохол, който се припознава като достъпно и евтино “лечение” на напрежението и стреса. При младежите между 15 и 25-30 г. се забелязва по-често прибягването към психо-активни вещества - основно марихуана и амфетамини, като сравнително евтини. Кокаинът като най-скъп поддържа почти постоянно разпространение. Цената от 100-120 лв. на доза обяснява зачестилите разходки с бинокъл по брега, след като морето изхвърли пакети с наркотика.
При най-масовата дрога – марихуаната, през последните 5 г. наблюдавам една нова и много опасна тенденция, която увеличава брутално риска от пристрастяване. “Иновация” при обработката на конопа го превръща в т. нар. друсана трева, която десетки пъти увеличава риска от развиване на зависимост.
- Какво представлява?
- Изсушената
марихуана се
държи над съд,
от който се
изпаряват
разтворени
амфетамини
и техните вещества се просмукват в листата. Пушенето на такава “трева” може да доведе моментално до страховита шизофренна картина само от една цигара - нещо, което се смята за мит при класическата марихуана.
Концепцията за канабиса като мека дрога, която не води до пристрастяване, беше в основата на холандския модел на узаконяване на кофишоповете, в които може да се пуши марихуана. Преди 2 г. обаче местният институт по наркотиците преоцени тази политика, която приемаше, че едва 1-2 процента от пушещите марихуана може да развият шизофрения. Новите доклади на световни форуми по психиатрия съобщават убедителни данни за
20-25%
пристрастени
и развиващи
шизофренни
отклонения
след пушенето
на друсана трева,
известна и като “Летящият холандец”, “Веселият дух” и други жаргонни имена на комбинираната дрога.
- Има ли такива случаи у нас?
- Да, приемаме такива пациенти и в нашето отделение. Дори вече трудно различавам истинската шизофрения от предизвиканата от дрогата, която и много по-трудно се лекува. Установи се, че въпреки че след време наркотичното вещество се неутрализира и изхвърля, параноята и всички други особености на шизофренията остават. Докато при съвременното лечение на ендогенната шизофрения и придържане към медикаментозната схема тя се лекува по-предвидимо и може да мине в ремисия. Има голям ефект от новите терапии.
- Пълно излекуване възможно ли е?
- Модерното лечение е с депо-препарати, които при редовно прилагане водят до контрол на заболяването. Вече използваме и много ефективни мускулни инжекции, които се поставят на 3 месеца и са превенция на следваща криза. Доказано е, че
всеки следващ
пристъп
унищожава
десетки хиляди
неврони и води
до деградация.
След 10-ата криза вече се говори за шизофренен дефект – обедняване на речника, загуба на памет, занемаряване на външния вид. С напредването на процеса тези хора се превръщат във вегетиращи. С навременна диагноза и лечение може да се избегне.
Новите терапии се прилагат през дълги периоди и освен че са удобни за пациента, те са и по-голяма гаранция срещу пропускане на доза – масов проблем при медикаментите, които трябва да се вземат често, особено ако това е поверено изцяло на човека в домашни условия.
Макар по-трудно различима и по-коварна от ендогенната, и придобитата от дрога шизофрения може да бъде повлияна.
- Откога има отделение по зависимости във ВМА?
- Работим от 23 г., когато още имаше редовна военна служба. Идеята първо срещна съпротива – като позорна се отхвърляше дори мисълта, че в армията може да има пристрастени хора. Но реалността показа, че като част от обществото и тази система придобива част от обществените проблеми и болести. Когато започнах все по-често да приемам за лечение войничета със зависимости, предложих да създадем самостоятелно отделение. Тогавашният директор на болницата одобри и след като преминах обучение в Националния център по наркомании и специализации в чужбина, създадохме новата лечебна структура във ВМА. За съжаление, не успяхме да реализираме проекта докрай и да я отделим в самостоятелна сграда. Това можеше лесно да стане с елементарно преустройство на вече нефункциониращата детска градина в парка на болницата, но политическата конюнктура реши друго. Градината беше съборена и се вдигна сграда за координационен център по бедствията и авариите. Така отделението остана на територията на Клиниката по психиатрия.
- Съжителството дава ли предимства?
- Световната практика е зависимите да се лекуват отделно.
- Защо?
- Не всеки, развил зависимост, понася мисълта, че трябва да споделя стаята с психично болни с тежките диагнози. Пристрастеността е по-особено състояние, при зависимостта конструктивното е, че има потенциал за отказване от веществото и възвръщане на здравето. В САЩ – прагматична държава, са изчислили, че всеки долар, вложен в лечение на зависимостите, се връща 10-кратно като обществен ресурс. Излекуваните хора са в обществото, полезни са за себе си и за държавата. У нас на зависимите от дрога и алкохол се гледа като на хора, които сами са си предизвикали заболяването едва ли не от каприз, и затова – да се оправят, както искат.
- Подтекстът на сравнението е, че не оправдавате такава политика?
- Най-малкото не е хуманно. Това са болни като всички други. Болни хора, на които трябва да се помогне. Но за да се случи, първо трябва да се помогне на здравите да го осъзнаят, още повече че всеки здрав днес може утре лично или чрез неговото дете, брат, сестра, приятел, да се окаже от другата страна. Грешка е да си затваряме очите пред алкохолизма и наркоманията, те са реално явление в обществото, за щастие, обратимо при адекватно отношение към него и лечение на зависимите. Имам чувството, че почти не сме мръднали в сравнение с преди 20-ина години, когато направих опит с помощта на финансиране от холандски организации
да създадем
първата
българска комуна
за лечение на зависимости в околностите на Сатовча. Но започна злонамерена пропаганда сред местните хора, че едни много опасни наркомани ще безчинстват наоколо и ще им въвлекат децата в порока. Както е модерно да се казва днес, това е фейк нюз, но насъска сатовчани и те се обединиха срещу идеята. Политически сили яхнаха напрежението, проблемът стигна до парламента, хората излязоха на улицата с живи вериги и трябваше да се откажем. Много е жалко случилото се, досега можеше да са спасени стотици деца, вместо да бъдат оставени сами на себе си да се справят, при което най-често губят битката с дрогата.
- Наистина ли са ефективни комуните?
- Фактът, че за света са реалност от 40-те години, говори в тяхна полза. Моделът на комуните предполага зависимите
първоначално
да преминат
изчистване и
стабилизиране
в клинични условия.
След това в малки общности на хора със сходен проблем чрез психо- и трудова терапия, за малките в училищна възраст и при продължаване на образованието, да преоткрият възможността да живеят без веществата, на които са робували.
За тези хора се мисли в обществото, че търсят дрогата или алкохола за забавление, всъщност искат да притъпят непоносими физически симптоми. Страхът от зависимите е като страха от психично болните, стигмата, която у нас е много силна.
В източния свят и особено в ислямските държави на психично болните се гледа като на погален от Всевишния и за тези болни се полагат големи грижи. Психиатриите в Турция, в Саудитска Арабия са модерни комфортни лечебни заведения. Докато Западът продължава да носи следите в мисленето от мрачните векове, в които различният, странният, душевно болният е бил обявяван за обсебен от дявола, изгарян на клада. В най-добрия случай, за да не го виждаме - затварян в затънтени места, каквито са и големите психиатрии у нас. Навремето нашият опит с комуната имаше за цел да промени закостенялото мислене, да счупи стигмата, но срещна политически отпор. Грешката ни беше, че не подготвихме общественото мнение. Страхът от непознатото е заложен у човека. Ако всичко се обясни на хората предварително, се ограничава шансът да бъдат манипулирани с предразсъдъци. След тъжния ни опит да променим нещата направих проучване и видях, че сме там, където например Германия, Великобритания, Франция и другите западноевропейски държави са били след войната. През 50-те и там е имало съпротива от местните общности да се създават центрове за лечение на зависимости в градовете, но постепенно стават нещо нормално и днес са във всички големи градове. Тези хора се подпомагат, за да се излекуват и да се върнат в обществото и да допринасят за него. Докато у нас дори няма клинична пътека за тези хора. Както впрочем
за срам на
държавата няма
клинична пътека
и за тежките
психични
разстройства
- биполярното разстройство и шизофренията, въпреки че от всяко от двете боледуват по 80-100 хиляди българи. Всяко семейство по някакъв начин е засегнато от някоя от тежките или от честите психични болести като депресията, паническото разстройство, тревожността. Всеки втори-трети българин в определен момент има нужда от психиатрична консултация, а всеки пети - и от лечение.
- Колко са зависимите по последни данни?
- Епидемиологично всеобхватно проучване няма, статистиката също не може да хване всички случаи, съдим по косвени данни.
Около 500 000 са
зависимите у нас
Преобладават пристрастените към алкохола - приблизително 300 000.
На конгрес в Хелзинки бяхме цитирани като народ в първата тройка на рекордьорите в ЕС по стил на пиене – пие се често, по много и с вкус към концентратите.
- Лечението - особено с иновативни терапии, вероятно е скъпо, как се лекуват зависимите, щом няма клинична пътека? Или няма редовна служба – няма и зависими в армията?
- При откриването през 1981 г. болницата е с 1100 легла – за 150 000-на армия, а днес тя е към 20 000. Когато отпадна задължението за военна служба и численият състав драстично се намали, тогавашният директор ген. Стоян Тонев отвори болницата за цивилни. По клинични пътеки постъпват за лечение пациенти с всички проблеми, единственото изключение се оказаха психичните болести и зависимостите. С наредба проблемът се реши за служещите в армията, безспорно те имат право на безвъзмездно лечение, но останалите пациенти трябва да си го заплащат.
- Каква е цената на лечението?
- С новите терапии лечението е все по-ефективно, но едновременно с това растат и разходите за него.
От 30 лв. на ден в началото вече
лечението
е 100 лв.
на ден,
а престоят трябва да е поне 10-20 дни, понякога 30 дни. Това пречи да сме по-гостоприемни към всички български граждани. Имаме свободни легла, но цената е непосилна за повечето хора. Това ги поставя в неравностойно положение. Има лечение, може да се върнат хората в обществото, да работят и да са полезни и предвидими като социално поведение, а няма държавна политика всеки вложен лев в профилактика да се върне в хазната като 10 лв. Щом прагматичните американци го правят, със сигурност има и икономически смисъл. Изглежда толкова просто и логично, че няма обяснение защо не се прави и у нас.
- Всяка промяна изисква усилия срещу инерцията. Защо не внесете официално предложение с обосновка до здравната каса и парламента, който одобрява бюджета й, в министерството, което по дефиниция има основната роля в здравната политика?
- Опитвахме да го обсъдим с предишни ръководства, но без особен резултат. Не сме се отказали обаче. Надяваме се да сме говорители не само на съсловието, а и на пациентските организации, на неправителствени организации. Не на последно място е да имаме и подкрепата на обществото.