В сезона на алергиите е добре да сме по-добре информирани за механизма на тяхното действие. Добре е да знаем какво може да предизвика алергиите, какви са видовете алергии, как бихме могли макар и частично да се предпазим от тях.
Предлагаме ви откъс от книгата „Как да живеем с... алергия и астма”, благодарение на който ще си отговорите на тези и други въпроси.
Глава 11. Алергените като причинители и отключващи фактори
Алергията е преди всичко индивидуална реакция. Неизброими са веществата, към които човек може да придобие алергия или непоносимост. Ако реакцията е непосредствена или започне няколко минути след ядене на дадена храна, след приемане на лекарства или след разходка на открито през слънчев ден, твърде трудно ще може да се определи причината. В повечето случаи тя не е ясно проявена и е вероятно да е повече от една.
КАКВО МОЖЕ ДА ПРЕДИЗВИКА АЛЕРГИЯ ИЛИ НЕПОНОСИМОСТ
В алергологичната практика са обобщени три основни групи субстанции, които се наричат най-общо алергени.
Първата група се разпространява по въздушен път и се вдишва. Това са главно поленови алергени, домашен прах и съдържащите се в него микроакари и други битови алергени, плесени и т.н. Те се наричат респираторни или аероалергени.
Втората група са храните и подправките, които предизвикват алергични реакции, приети през устата или при контакт с кожата и рядко при вдишване.
Третата група са контактните алергени - тези, които при физически контакт с кожата предизвикват алергична реакция, например метали (никел), латекс и някои химикали.
Възможно е симптомите да се причиняват от специфичен (характерен) алерген и да имат логична връзка (така както алергия към вдишан полен предизвиква сенна хрема или поява на обрив при контакт на кожата с дадена дреха или бижу), но реакцията невинаги настъпва веднага. Хранителни алергии могат да се изявят с обрив или затруднено дишане, така че болният или родителите му трябва да бъдат много наблюдателни, за да открият веществото или веществата, отключващи алергичната реакция.
АЛЕРГИИ И НЕПОНОСИМОСТИ, ПРЕДИЗВИКАНИ ОТ ВДИШВАНИ АЛЕРГЕНИ
Те предизвикват много остри реакции и протичат с типични симптоми. Сенната хрема или ринитът са най-честите алергии, причинени при вдишване на алергени. Тъй като много от болните от атопична астма страдат също от ринит, вдишваните алергени са същите и за двете болести (схващани напоследък като една болест - респираторна алергия).
Най-често вдишвани причинители на алергия са тревни и дървесни поленови алергени; домашен прах и микроакари (дерматофагоидес); органични прахове (от дървен материал, брашно и др.); библиотечен прах, плесени и техните спори; животински косми и пърхот (предимно котки, кучета и други домашни животни); пера и пух от птици; атмосферни замърсители и др. Споменатите алергени спадат към т. нар. външни или екзоалергени.
Алергията или непоносимостта към вдишвани вещества се характеризират с това, че почти е невъзможно да се избегне поемането на малките частици (в бронхите навлизат частици с големина до 4 микрона) и да се елиминира веществото, към което страдащият е алергичен или проявява непоносимост. Днес много телевизии и радиостанции съобщават замърсителите на въздуха (полен и други замърсители в даден район), което помага на болните от астма да вземат предпазни мерки или да останат в домовете си.
КЛИНИЧНИ ПРОЯВИ НА РЕСПИРАТОРНАТА АЛЕРГИЯ - РИНИТ И АСТМА
Терминът "сенна хрема" (или "сенна треска") е неправилен, тъй като състоянието се предизвиква от тревните полени, а не от сеното, макар че се съдържат и в него. По-точно определение би било "сезонен алергичен ринит", тъй като полинозните ринити се проявяват през пролетния сезон при цъфтежа на ливадните треви. Когато хората страдат от алергичен ринит през цялата година, ринитът се нарича целогодишен или хроничен.
Боледуващите от атопична астма са чувствителни към много респираторни алергени. Треви и други растения, отделящи фин полен, разпръснат от вятъра на големи разстояния, са главните виновници за ринит и астматични пристъпи.
Хора с алергия към полените реагират остро, когато поленът достигне определена концентрация (обикновено двадесет до тридесет зрънца на кубически метър въздух), но в някои дни през пролетта или лятото наситеността може да достигне 100-500! Растения с големи цветове и едри семена, носени от насекоми, не са толкова опасни, но някои чувствителни хора могат да получат реакция и от тях. Други растения, цъфтящи през есента, гъбички и плесенни спори могат също да причинят ринит през есента.
КАК ДА ОГРАНИЧИМ ИЗЛАГАНЕТО НА ПОЛЕНИ
В големите градове е трудно да се избегне излагането на алергени. Все пак могат да се предприемат превантивни мерки, за да се ограничи въздействието на различни полени. Ето няколко съвета:
- избягвайте престоя извън дома привечер, когато концентрацията на полени във въздуха е най-висока;
- не отваряйте прозорците в спалнята;
- носете слънчеви очила, за да предпазите отчасти попадане на полени в очите;
- поставете във вентилационната система на колата си поленов филтър;
- прекарвайте отпуска си край море, където бризът прогонва полените;
- взимайте душ и измивайте косата си преди лягане, за да се освободите от полепнали полени.
Най-честите растения, причиняващи сенна хрема, са:
- плевели;
- райграс;
- тръстика;
- ливадни треви;
- ръж;
- пшеница;
- бреза;
- топола;
- елша;
- леска;
- клен;
- бряст;
- върба;
- бук;
- билкови растения;
- глухарче;
- маргаритка;
- ела;
- киселец;
- коприва.
БИТОВИ АЛЕРГЕНИ
Трудно можем да избегнем опасността от вдишване на алергени, намиращи се в дома. Битовите алергени влага, прах, косми и пърхот от домашни любимци - всичко допринася за развитие на алергия. Изпарения от сушене на дрехи в затворени помещения също могат да имат подобен ефект.
Модерните жилища крият и други опасности, например излъчвания от строителни материали, бои и мебелни покрития. Централно отопление (особено с газ), лошо поддържани газови уреди и електрически печки отделят азотен двуокис, който може да причини астма.
Домовете ни са пълни с вътрешни замърсители, които разпръскват дребни частици във вдишвания въздух. Най-често това са различни освежители на въздух, аерозоли и почистващи препарати със силна миризма, които могат да предизвикат реакция при чувствителни хора. Важно е домът да се проветрява основно, изпаренията да излизат навън, но не бива да се забравя, че, от друга страна, широко отворените прозорци позволяват полени и други алергени да влизат отвън.
Домашен прах
Прахът в домовете ни е честа причина за респираторна (дихателна) алергия. Дори и в най-чистото жилище има прах. Почистването с прахосмукачка и парцал често е много мъчително за боледуващите от астма, а за някои от тях е невъзможно.
Домашният прах доста се различава от уличния, който е просто един дразнител, макар че през пролетта и есента се смесва със спори от мухъл и други алергени.
Прахът, който се разпространява свободно из атмосферата, е главна причина за появата на астматична болест, защото е най-честият и силен алерген. Установено е, че 80 на сто от хората с форма на алергия и 90 на сто от астматиците са чувствителни към домашния прах. Малките, невидими с просто око, пълзящи насекоми с големина около 0,3 мм и по-малки (като Dermatophagoides pteronyssimus и Dermatophagoides farinae; терминът dermatophagoides означава "кожояди") са особено опасни алергени, причиняващи повечето проблеми. Те живеят скрити във влажния прах на килими, одеяла, матраци, завеси и мека мебел, но не обичат изделия от пластмаса. Модерните жилища с централно отопление представляват идеална среда за развитието на подобни микроорганизми. Основният проблем с тези микроскопични животинки е, че те произвеждат изпражнения с големина на частичките 5 микрона и по-малки, които се вдишват и попадат дълбоко в белите дробове. Именно те съдържат алергена и когато полепнат по лигавицата на бронхите, той се освобождава за около тридесет секунди. Миниатюрните организми се размножават бързо в обитавани от много хора помещения и влажна среда. Значително по-малко се срещат в планинските области.
Веднъж вгнездили се в дома, произвеждат ново поколение на всеки три седмици и е много трудно да се изтребят напълно. Женският екземпляр снася по 25-50 яйца наведнъж.
Хлебарката е един от основните причинители на астматични реакции, особено в затворени места. Алергенът се намира в тялото, слюнката и фекалиите. Много домове, ресторанти, складове за храни гъмжат от хлебарки, което позволява алергенът да се разпространява в хранителните продукти.
Домашни любимци и други животни
Атопични индивиди често реагират и спрямо животни. Понякога алергията (особено към котки) е придружена от остри и болезнени реакции. Противно на общоприетото мнение, не точно козината е алергенът. Както при сенната хрема, опасността идва от микроскопичните частици от кожата (пърхот) и изпражненията на животните, които отключват алергичната реакция. Тя започва с усещането за стягане в гърдите, затруднено дишане, сълзене от очите и носа, понякога и обрив. Болните могат да реагират към животните дори когато са извън стаята, а понякога реакцията протича до дни и седмица.
Птици (особено гълъби и папагали) и гризачи (като хамстери, морски свинчета) също като котките и кучетата могат да бъдат източник на неприятни моменти при чувствителни хора и дори да причинят сериозни белодробни болести.
Tютюнопушене
Връзката между пушенето и белодробните болести е безспорна. Необходимо е обаче да се напомня, че болните от астма не бива да пушат.
Пасивното пушене също е сериозен проблем за всички атопични болести. Ако майката пуши през бременността, вероятността бебето да развие алергична склонност е голяма. Деца, чиито родители пушат у дома, също са застрашени от астма или други белодробни болести. Пушачи и хора, вдишващи дима, също има вероятност да развият астма и алергия към цигарен дим. Димът от автомобилите може да причини дихателни смущения, а силно замърсени индустриални райони често са предпоставка за предразполагането към астма.
Плесени
Плесените са примитивни растения, подразделение на фамилията гъби. При определени условия образуват мъхнат разноцветен мицел върху органични вещества - отпадъци, храна, дървесина, плодове - и в живи растения и животински тъкани. Плесените живеят без хлорофил, хранят се от други органични материи, като ги разлагат в присъствие на кислород. Има хиляди видове, сред които черната плесен, антибиотични и множество паразитиращи по растенията. Предпочитат влажни помещения (бани, мазета), разпространяват се по всяко време на годината.
Cladosporium herbarum е най-честият плесенен алерген с най-голяма концентрация на спори от май до октомври (до петнадесет хиляди на кубически метър въздух). Причинява сенна треска през лятото, когато се коси тревата.
Alternaria аlternata e друга често срещана плесен. Вирее в почви, наторени с компост и гнила дървесина. Причинява ринит и астма през есента, по време на жътва.
В страни с умерен климат хора, чувствителни към плесен, засилват симптомите си след застудяване, защото студът убива всички растения, но щади плесените. Спорите им се носят от вятъра и така проникват в домовете и се установяват във влажни места и домашни растения. Трудно е да се отървем от тях, ако не намалим влагата. Могат да предизвикват алергия - от лек ринит до астма.
Някои плесени, например Stachybotrus, са токсични и могат да причинят сериозни заболявания, протичащи със симптоми на главоболие, мускулни болки, отпадналост, сърцебиене и обриви. При деца и млади хора могат да предизвикат кръвохрачене и дори да имат летален (смъртен) изход. (През 1997 г. една библиотека в Ню Йорк трябвало да бъде затворена поради нахлуване на плесента Stachybotrus през вентилационната система.)
Из „Как да живеем с... алергия и астма”
Книгата може да поръчате тук!