Доц. Сираков лекува мозъка през крака

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/7505841 www.24chasa.bg
СНИМКА: Любомира Николаева

Доц. Станимир Сираков е един от само 36-има лекари в света с европейска диплома по неврорентгенология.

Когато майка ти е майстор на спорта в ски бягането и те е възпитала от дете, че отговори Не мога и Не искам не се броят, няма ги, вероятно можеш да се реализираш в която си поискаш професия.

 За щастие на хората с най-тежки патологии на кръвоносните съдове в мозъка, доц. Станимир Сираков избира за мисия на живота си неврорентгенологията. “Виновен” за посвещаването точно в помощ на болните хора е личният пример на баща му - лекар.

Доц. Сираков завършва медицина през 2009 г., специализира в чужбина и само 10 г. по-късно вече е доцент и част от елитния отбор на лекарите, които допринасят за доброто име на Университетската болница за активно лечение “Св. Иван Рилски” в София. Младият лекар е един от само от 36-имата специалисти в света с европейска диплома по неврорентгенология. Сертификатът му се присъжда от новосформирания Европейски борд по невроинтервенции, който обединява усилията на трите водещи специалности в лечението на мозъчносъдовите болести. Дипломата потвърждава опита и квалификацията на българския специалист да извършва

щадящото

ендоваскуларно

лечение

на най-сложните и комплексни мозъчносъдови заболявания.

Казано достъпно, лекарят лекува мозъчните минимално инвазивно и с отдалечен достъп, най-често през артерия на крака. Със специални устройства, които се вкарват в кръвоносния съд през малък разрез на бедрото, се достига до мозъка и започва същинското лечение.

Новата диплома на доц. Сираков е ключ за вратите на който и да е от големите центрове за ендоваскуларни процедури в Европа. Само че човекът, възпитан да дава всичко от себе си за хората, които му вярват, избира по-трудния път. Екипът му кандидатства за статут на акредитиран център за обучение за невроендоваскуларни процедури към Европейския борд по невроинтервенции.

Ако успеем, ще сме единствени в Източноевропейския регион. Ще е голямо постижение и за българската медицина, и за нашите пациенти, казва доц. Сираков.

Точното название на дейността, която той извършва – интервенционална неврорентгенология, звучи разбираемо за света, но у нас не е достатъчно популярно.

Причината е в различния подход към дефинирането на специалностите. В България лечението се извършва от медици по образна диагностика, които имат допълнителна квалификация в ендоваскуларното лечение, навън моделът е друг.

“Откакто съществува, медицината се стреми към по-малка травматичност и минимална инвазивност. В мозъчносъдовото лечение прогресът е неимоверен. При прохождането на неврохирургичното лечение на съдовете в мозъка смъртността е била много висока, а най-сложните аневризми просто не са били третирани. С развитието на ендоваскуларното лечение все повече мозъчносъдови заболявания може да се лекуват с щадящите методи и при несравнимо по-малък риск. От първия път, в който при специализацията си в чужбина видях възможностите за по-нискорисковото лечение на сериозни мозъчносъдови заболявания, бях спечелен завинаги за тези методи. Те спестяват отворената операция на главата, а до уязвимото място се стига по съдов път и с техники, които са алтернативни на класическите. Методите са развити от интервенционалните рентгенолози и днес вече

работим отдалечени

на 1-1,5 метра

от полето

на действие

В Европа около 98% от дейността в тази сфера се поемат от интервенционални рентгенолози, които имат допълнителна квалификация по интервенционална неврорентгенология, за да работят насочено в мозъчносъдовите заболявания. 

У нас не е така - вземаме специалност по образна диагностика, а след това трябва да се придобие допълнителна 2-годишна квалификация по интервенционална рентгенология, за да правим терапевтични процедури под рентгенов, скенеров или ехографски контрол. Това дава възможност да се извършват интервенции по цялото тяло, но в нашата болница сме избрали за фокус неврохирургичните пациенти”, обяснява лекарят.

За сравнение той дава пример с лечението на мозъчните аневризми. Те представляват балонообразни разширения на кръвоносен съд, които са рискови да се разкъсат поради изтъняването на стената им в зоната на раздуването. Често това става без “предизвестие”, а нерядко се откриват при липса на каквито и да е симптоми случайно, преди да са прокървили.

През 2012-2013 г. към 95% от пациентите с мозъчни аневризми в “Св. Иван Рилски” са третирани с класическа неврохирургия.

Тази година

от около

90 лекувани

пациенти на 88

е помогнато

ендоваскуларно

- без отваряне

на главата,

и по европейски стандарти.

“Към момента за такава дейност българските лекари се обучаваме навън кой както успее. Ако проектът ни за център за обучение у нас се реализира и той бъде акредитиран от европейския борд, ще се гарантира, че се работи по единни утвърдени стандарти. Предлагаме организацията да бъде по немски и френски модел - поне 2-годишен курс, в който ще се квалифицират невролози, неврохирурзи, рентгенолози. След покриване на определени критерии и явяване на изпит

завършилите

ще бъдат

сертифицирани

и ще могат

да работят

навсякъде

в Европа,

уточни доц. Сираков.

До втори курс в университета той бил убеден, че ще става хирург. След това до четвърти курс се виждал като бъдещ анестезиолог или офталмолог. В пети и шести обаче баща му го насърчава да посещава големи медицински форуми и там открива възможностите на неврорентгенологията. Омагьосан е от потенциала й, а методът не се прилага в България.

Това е! - казва си тогавашният студент. Мисли (както и сега си представят повечето българи), че за да работи в тази област, трябва да специализира неврохирургия. Всъщност се оказва, че пътят към ендоваскуларното лечение в мозъка минава през образната диагностика/рентгенология.

“Рентгенологията и физиотерапията бяха специалностите, за които никога не съм мислел, че може да ме привлекат. Сега се шегувам, че ако в бъдеще взема втора специалност, нищо чудно да е физиотерапия”, усмихва се лекарят.

Достъпно ли е за пациентите в България модерното “безкръвно” лечение на мозъчните съдове, което екипът на доц. Сираков извършва?

“В началото най-тежката част от разговора с пациентите беше не да обясня всички възможности за лечение и рисковете, а че трябва да се плати голяма сума за консумативите. С аргументи и изчисления, както и с подкрепа от нуждаещите се пациенти успяхме да се преборим и да убедим здравната каса, че щадящото лечение е оправдано от всяка гледна точка. То връща повечето пациенти в обичайния за тях живот, в състояние са да възобновят работата си и да са полезни за себе си и за обществото. Докато

върху по-малките суми

в началото

за класическата

неврохирургия

се натрупват 

последващи

разходи

за по-продължителното възстановяване и болничен престой. В крайна сметка отворената операция е не само по-тежка за пациента, но става и по-скъпа за държавата”, напомня неврорентгенологът.

След като здравната каса приема аргументите на прагматичността,

вече не се налага

пациентите

да си купуват

от джоба

консумативите

за иновативното лечение.

Остава обаче парадоксът в заплащането на лекарския труд, който продължава да е неостойностен. “Ние не получаваме почти нищо за нашите операции, защото стойността на клиничната пътека остава в клиниката по неврохирургия, а ние извършваме самата интервенция. Дейността е нова и в НЗОК все още не е променен начинът на заплащане за лекарския труд при ендоваскуларното лечение. За последните години се преборихме да се поемат скъпите консумативи, за да не ги плащат пациентите, но не успяхме да постигнем реално финансиране за извършената от нас дейност”, пояснява доц. Сираков.

Той е от генерацията на милениумите, донесла от световноизвестни школи и центрове модерни терапии и организация на лечението. Нагласата да не се отказва, докато не направи всичко възможно за даване на шанс на живота, му носи заслужено признание и професионални отличия.

Заедно с това доц. Сираков е еталон за емпатия и етично отношение към пациентите и колегите си. Половината му ден е посветен да обяснява на страдащите хора всички възможности за лечение с плюсовете и рисковете, за да могат да вземат решение как да продължат. С благородството на силния учи специализантите си на всичко, което може и знае, изпраща ги на курсове навън, за да остава екипът в крак с най-новото.

На този фон ще има ли изненадани от справката в деловодството на болницата, че неврорентгенологът е

натрупал

над 140 дни

неизползвана

почивка,

а за последните 20 дни, в които има право на отпуск по бащинство след раждането на малкия му син, е направил 20-ина операции и продължава да се грижи всекидневно за пациентите си?

Коментарът на доц. Сираков е прост: “Звънят ми в 7 сутринта от Пловдив: “Майка ми прокърви”. И аз – какво? Да кажа: “Имам новородено бебе вкъщи, търси си друг начин”?! След няколко часа вече я оперирахме.”

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Аверът на сина на Йоско Костинбродския - Иван Йосифов, влиза в пандиза, научи "България Днес"! Петко Стоянов-Пендака е спряган като един от тарторите на банда за наркоразпространение и опити за покушения над магистрати заедно с Малък Йоско. Преди броени дни Пендака призна вината си и сключи сделка със спецпрокуратурата да лежи 4 години в панделата.

Световният и олимпийски шампион по вдигане на тежести Гълъбин Боевски изплува от нелегалност, за да даде показания по делото за бардака в столичния хотел "Шератон", научи "България Днес"! Процесът се точи на втора инстанция, след като на първа аверите на Боевски бяха оправдани. Неясно защо спецпрокуратурата нито обвини Боевски за вертепа,

Зрелищна възстановка на въоръжени комити, които слизат от планината, за да обявят свободата на Банско, а банскалии ги посрещат с народно веселие и цветя, беше акцентът на третия фестивален ден на Национален фестивал за народно творчество „Фолкорна магия“. Впечатляващата демонстрация беше дело на самодейците към НЧ „Никола Вапцаров 1894“ и