Съдовият хирург д-р Ангел Григоров: До 70% е съдовата патология у нас
МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов” във Велико Търново и съдовият хирург д-р Ангел Григоров се включват в националната информационна кампания “Вземи краката си в ръце”. Тя е организирана от Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия. Целта е профилактика, тъй като през лятото венозната патология се увеличава.
“Обострянето на хроничната венозна болест се дължи на факта, че горещините водят до разширяване на кръвоносните съдове. Това води до един порочен кръг с венозния застой, дилатира се допълнително и венозната система. Клапите на дълбоките венозни съдове, на повърхностната венозна система не се затварят добре и застоят е още по-голям. Пациенти, които са имали варикофлебит или флеботромбози, може да развият някакъв вид усложнения”, коментира д-р Ангел Григоров.
Той безплатно ще преглежда пациенти в рамките на кампанията. Профилактичните прегледи са на 26 юни в ДКЦ към МОБАЛ.
“У нас процентът на хората, които страдат от хронична венозна болест, е значително по-висок в сравнение с други европейски държави. Това се дължи на факта, че българите масово обръщат внимание на проблема твърде късно.
През 2009 г. 40% от населението на България е страдало от разширени вени, а в момента венозната патология е над 60-70%. Едва 2-3% от пациентите следят и лекуват заболяването. В момента се наблюдава спад на възрастовата граница на цялата патология - венозна и артериална.
Имам пациент, който е на 12 години. Обикновено при жените възрастовата граница е по-ниска, между 40 и 50 години. За мъжете е малко по-висока, но това е относително”, казва д-р Ангел Григоров.
Генетичната обвързаност е една от сериозните и най-често срещани предпоставки за появата на хронична венозна болест. Доказано е, че ако двама родители страдат от разширени вени, 90% същия проблем ще има и детето им. Сред основните рискови фактори са и наднорменото тегло, заседналият начин на живот, ендокринологичните заболявания.
“Хроничната венозна болест най-често се среща при пациенти, които са много дълго на път - шофьори, пилоти. Друга рискова група са стругари, шивачи. При готвачите почти няма такъв, който да има здрави крака, тъй като работят в горещи помещения и стоят прави. Това са предпоставките за развитие на рефлукс”, обяснява великотърновският съдов хирург.
Етапите на заболяването са от нулева до шеста степен. При нулевата степен пациентът няма никакви видими симптоми, а само тежест, оток. Първият и вторият стадий са свързани с разширяване на малките капиляри. При третия пациентите вече имат добре оформена разширена вена, около 3 и повече милиметра, а при четвърта степен проблемите засягат самата кожа на крайниците.
“При пета степен има цикатриевси от зарастване на рани. Шеста степен е най-тежката - с активна язва на крака. Тогава заболяването вече се смята за социално значимо, защото пациентът е неработоспособен. Зависи от това до каква степен е увредена вената и има ли предхождащи заболявания, лечението може да отнеме месеци”, обяснява д-р Григоров.
Със съвременните методи на лечение - лазерна аблация или радиофлегвентна аблация на основния ствол на вената, а след това и с обработка на малките клончета със склерозация, раните се затварят за около месец. Ако обаче не се приложи това лечение, възстановяването става в пъти по-бавно.
“Дори да успеем да затворим тази рана и пациентът да се върне към нормалния си начин на живот, той винаги е в риск отново да получи активна язва”, казва д-р Григоров.
За лечението на хроничната венозна болест най-важна е превенцията, подчертава съдовият хирург. Той съветва при всяко съмнение пациентите да се обръщат към специалисти. Има и физически упражнения за намаляване на рисковете и усложненията от разширените вени.