Проф. Габровски: Новите 3D технологии и невронавигацията увеличиха сигурността на операциите в неврохирургията на "Пирогов"

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/7517230 www.24chasa.bg

Реализира се наша отдавнашна мечта и разполагаме с апаратура, която ни позволява да лекуваме по нов, съвременен и много по-щадящ за пациентите начин. Тя позволява да се използва много по-малко облъчване, при по-ниски рискове за пациента и с по-сигурен резултат. Предимствата на новото оборудване проличават най-добре при тежките интервенции, каквато например е хирургията при сколиоза на гръбначния стълб. Тази патология представлява прогресиращо във времето изкривяване на гръбначния стълб, при което се нарушават опорните му възможности, създава се опасност от притискане и нарушено функциониране на нервни структури, включително и на гръбначния мозък, а в напреднали случаи – и на други жизненоважни органи като белите дробове. Това разказа проф. д-р Николай Габровски, дмн, зам.-директор на университетската болница по спешна медицина “Пирогов” и началник на Клиниката по неврохирургия.

- Какво включва високотехнологичното оборудване, проф. Габровски?

- Това е комбинация от апарати за диагностика и лечение, които през последната година станаха достъпни в “Пирогов” и които позволяват да провеждаме неврохирургично лечение на редица заболявания на качествено ново ниво. Сколиозата е много добър пример за това по колко различен и комплексен начин може да се подходи към едно тежко, предизвикателно за лечение заболяване. Става дума за няколко високотехнологични апарата, но ще започна с диагностика – имаме нов дигитален апарат, който позволява

да се снима

целият гръбнак,

а не както е

обичайно –

на части

Така много прецизно установяваме къде и какви кривини има гръбначният стълб, дали е балансиран, необходими ли са корекции и в каква степен. Има възможност за точно измерване и математическо моделиране.

Следва 3D принтирането с възможности да се направи реален модел на гръбначния стълб. Така може много прецизно да се огледа и планира операцията и тя буквално да се “проиграе”, преди да се влезе за реална интервенция. Част от интервенцията може да се подготви още на този етап, като предварително се персонализират част от медицинските изделия и се подготвят според индивидуалните кривини и нужди на конкретния пациент. Така се постига много по-висока прецизност и се съкращава оперативното време – важни фактори за успеха на лечението.

По време на интервенцията контролираме и насочваме движенията си със съвременна система за невронавигация. Тя използва 3-измерен модел на гръбначния стълб на пациента и проектира точното им положение спрямо пациента. Така можем предварително да преценим

точната

траектория

и позиция

на имплантите,

които ще използваме. Доскоро това ставаше с множество рентгенови снимки, които да удостоверят правилното планиране и позициониране.  Сега това облъчване е намалено в пъти, а същевременно прецизността и сигурността на процедурата е повишена многократно.

- Звучи като научно-фантастичен филм.

- За нас беше научно-фантастична мечта, но вече е работеща в ежедневието реалност. Доброто планиране и окомплектуване на оборудването позволи да се направи много ефективна, работеща и максимално полезна за пациента система, за което изказвам благодарност на ръководството на болницата, на екипите, работили по реализирането на тези проекти, и на принципала. 

- С какви други иновации в областта на неврохирургията разполагате?

- Бих продължил с новия тридименсионален интраоперативен рентгенов апарат. Той позволява много прецизен контрол по време на операцията и повишаване на сигурността и на системата за невронавигация. Така двата апарата работят в синергия за постигането на по-добър резултат. Тук трябва да спомена и апаратурата за интраоперативен мониторинг. Чрез нея се следи състоянието и провеждането на нервните импулси, докато пациентът е в анестезия.

Специално при сколиозата по този начин се

елиминира нуждата от

прилаганото в

миналото събуждане

на пациента

по време на операция,

за да се установи дали има засягане на гръбначния мозък, или не.

-Намира ли тази апаратура приложение и при други заболявания освен при сколиозата?

- Всеки от изброените апарати, както и новите микроскопи и инструментариум намират приложение в ежедневната ни работа при операции на мозъчни тумори, съдови малформации, травма, гръбначни интервенции.

Може да се каже, че новата апаратура осигури допълнителен слой на сигурност за всички неврохирургични интервенции при по-кратко оперативно време и повишена прецизност.

Примерът с лечението на сколиозата най-ясно онагледява качествената промяна, която е настъпила в нашите възможности – от по-прецизната диагноза през 3D моделирането и планирането до осъществяването на самата интервенция.

Съвсем не на последно място ще спомена огромното предимство, с което разполагаме в болница “Пирогов” – интердисциплинарните екипи.

Ние работим в отлична колаборация с колегите от ортопедия и травматология, със специалистите по коремна, съдова, гръдна хирургия. Голямо предимство и спокойствие при работа дава специализираната детска реанимация.

Тук е и мястото да благодаря на д-р Николай Тивчев, с когото имаме изградена дългогодишна колаборация при лечението на сколиозата, а и изобщо в областта на гръбначната хирургия.

Това за мен е чудесен пример, че независимо от индивидуалния професионален път и различните специалности интердисциплинарния подход в съвременната медицина е не просто необходим, а задължителен за осигуряване на най-добър резултат за нашите пациенти.

Д-р Николай Тивчев: Предизвикателството при сколиозата е максимално да се изправи кривината, но без риск за гръбначния мозък

- Д-р Тивчев, вие сте ортопед с опит в операциите на сколиоза в болница “Сердика”, а наскоро участвахте в интердисциплинарен екип в “Пирогов” – болницата, в която преминава сериозна част от професионалната ви реализация. Какво се променя в хирургията на сколиозата с използването на невронавигация?

- Сколиозата е много сложно изкривяване. Деформацията е 3-измерна – има изкривяване в предната равнина, изправяне на гръбната извивка, гледана отстрани, и ротация на прешлените около оста им.

Колкото по-голяма е кривината, толкова по-високостепенна е ротацията. Целта на лечението е гръбнакът да бъде изправен и ако е възможно, тази ротация да бъде коригирана.

Проблемът е, че при сколиозата едни прешлени са по-малки, отколкото трябва да бъдат, други по-големи и това създава технически трудности.

Същността

на операцията е

поставяне на

два винта във

всеки прешлен

в зоната на изкривяването и съединяването на винтовете с надлъжни импланти, подобни на пръчки, с които се изправя гръбнакът. Понякога каналчето, през което трябва да мине винтът, е по-тясно от самия винт и “раздуването” на този минитунел създава риск от излизане от правилната траектория. Ако отклонението е в посока на гръбначния мозък, тази толкова важна част от нервната система може да бъде увредена; ако е в посока навън – има риск за близките кръвоносни съдове; в други случаи може да бъде засегнат белият дроб.

Всичко това подсказва защо е важно траекторията да бъде суперпрецизна. Другото много важно условие е да се следи работата на гръбначния мозък по време на изправянето на гръбнака. При манипулацията скъсеният поради кривините гръбначен мозък се удължава - той на практика се изпъва и понякога може да настъпят увреждания, които се изразяват в пареза или парализа.

Двете най-важни неща са прецизно да се поставят винтовете – понякога и 30 на брой, и при изправянето на стълба да не се засегне гръбначният мозък.

В миналото, а и сега на повечето места в България поставянето на винтовете се извършваше с многократни рентгенови снимки за ориентир по време на операцията. А състоянието на нервите и гръбначния мозък се проверяваше с неприятна проба – тест на събуждане. При него пациентът се изважда от общата упойка на фона на продължаващо обезболяване, за да не усеща болка, но да може да изпълнява команди “размърдай пръстите на левия крак, сега на десния”. Когато ги движи, се доказва индиректно, че няма увреждане и фиксацията е правилна. Проблемът е, че от момента на събуждане до приключване на теста минават 10-20 минути и ако гръбначният мозък е бил увреден при разпъването му, може за това време да са настъпили необратими промени.

Модерният начин особено при тежки случаи е възможен с апаратура като тази, налична в “Пирогов”. При т.нар.невромониториране се използва апарат, чрез който към главния мозък се подават импулси от електроди, които са извън главата, и се поставят електроди в крайниците. Така се проверява бързо и сигурно при пълна упойка дали подадените импулси от мозъка стигат до краката и за колко време. Пак чрез системата може отвън да се влияе върху моторната зона в мозъка, за да се види дали се раздвижва една или друга област в тялото.

Освен това с апаратурата може да се провери позицията на всеки от винтовете – дали не се приближава прекалено до някой нерв. Всичко това дава по-голямо спокойствие на екипа и висока сигурност на пациента.

Второто нововъведение в “Пирогов” е невронавигационната система. За да се ориентират неспециалистите, може да се сравни с компютърна игра. При нея поставянето на винтовете става със специфични инструменти.

Хирургът

наблюдава

не толкова

оперативното

поле, колкото

един екран,

на който вижда точната траектория на действията си, триизмерно наблюдава точната позиция на винтовете. Второто предимство идва от по-особени рентгенови апарати, наречени 3-деменсионални. Предварително - подобна на компютърна томография, се скенира участъкът от гръбнака и образът се подава на апаратурата. Тя има грижата без допълнителни “снимки” да ни показва триизмерно и безопасно за пациента къде и какво се случва в оперативното поле.

Безопасността е в 3 направления – точно фиксиране на посоката на винтовете, избягва се забавяне от често използване на рентген по време на поставянето на елементите и не се генерира облъчване за пациента и за оперативния екип - от хирурга до санитаря.

Съкращава се и операцията – при една от тях поставихме 28-те винта за час и 15-20 минути, 2 пъти по-кратко време, отколкото преди. Така се намалява кръвозагубата, използването на упойки, времето на открита операция и рискът от инфекции.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Скулпторът Ставри Калинов бори вирусите с грозде, видяха папараците на "България Днес". Преди разгара на грипния сезон той реши да не залага на лекарства, а на природни методи. Творецът излезе от магазина, зареден със солидно количество от сочния плод, който е богат на много

Алекс Сърчаджиева е по-силна от всякога. След загубата на любимия си Иван Ласкин, тя продължава напред с усмихка и хъс. Преди ден, актрисата започна ново начинание, а именно да спортува активно. Заедно с приятелки Алекс облече спортен костюм и тренира канго джъмпс. През последните години, този вид тренировки са изключително популярни,

Истински аграрни умения притежава Васил Найденов. Култовият изпълнител деликатно наблюдава растенията си на терасата в апартамента в София. Загърнат в тъмна роба, Кеца не пропусна и ден без да полее и да се погрижи за цветята си. Докато го прави, съседката над него стриктно наблюдава действията на изпълнителя.