5 от 10 реализирани донорски ситуации у нас за 2019 г. са от великотърновската болница
Списъкът на хората, за които трансплантацията на орган е единствен шанс за живот у нас, нараства. По последни данни чакащите са 1139. От началото на 2019 година успешно реализираните донорски ситуации в България са 10, като 5 от тях са от великотърновската болница, която за поредна година е водеща донорска база в страната.
Според координатора по донорство в старата столица д-р Сибила Маринова обществото ни вече е достатъчно добре подготвено по темата и все по-рядко се случва близките на пациент, изпаднал в мозъчна смърт, да откажат да дарят органите му, ако това е възможно.
“Отговорността за това, че не се случват нещата, не е на обществото, а е на всички нас, които трябва да си свършим работата. Когато задам въпрос дали знаят и разбират какво е мозъчната смърт, получавам отговор – да, знаем, ние сме чели и сме чували”, категорична е тя.
През август Министерството на здравеопазването обяви новата Национална програма за насърчаване на донорството. По думите на д-р Сибила Маринова основните точки, заложени в нея, имат потенциал в действителност да подобрят работата по организация на донорските ситуации.
“Начертани са някакви основни рамки и според мен има много работа, която да се свърши по тази програма. Точките, заложени в програмата, са основните проблеми. Това са неща, които са реални за изпълнение, даже мога да кажа, че изпълнението им е належащо”, коментира началникът на великотърновската реанимация.
В програмата е заложено сформирането на национален координационен съвет, което според д-р Маринова е от изключително значение, тъй като е важно работата на координаторите по места да подлежи на контрол.
“Изключително важно е да има някой, който да може да прецени къде, какви са проблемите от страна на координаторите. Дали причината да не се получават нещата е в човека, който е назначен за координатор и който не е подходящ, или координаторът среща различни пречки в работата си и затова не може да се справи със задълженията си. Важно е да имат инструментите тези, които ще са на ръководните длъжности, за да могат да разрешават такива проблеми”, обяснява тя.
В момента координацията между малките и големите болници е трудна, допълва още д-р Маринова. По думите ѝ в тази насока има още много работа, като едно от основните неща е тежкото мозъчно увреждане да бъде разпознавано още от спешните медици.
“До момента на практика няма такъв трансфер между по-малките болници към големите. Тук отново става въпрос за подготовка на кадрите и за обучение на кадрите в по-малките болници, за да разпознават случаите на тежко мозъчно увреждане.
В момента това нещо не се случва точно заради тази липса на подготовка. Никога не е съществувала такава организация на работа между болниците. Всички по веригата трябва да бъдат обучени - от спешните медици до реаниматорите. В нашата болница направихме преди няколко години една среща с всички специалисти в болницата, обяснихме какво представлява мозъчната смърт, обяснихме законовата уредба, какво се прави в такива случаи, какви са възможностите и всъщност нашите колеги в спешно отделение знаят, че когато там попадне пациент с масивен инсулт, с масивна мозъчна хеморагия, с тежка черепно-мозъчна травма, той трябва да бъде консултиран с реаниматор”, разказва д-р Сибила Маринова.
За първи път у нас се обсъжда и разрешаването на кръстосаното донорство, което по думите на координатора по донорство за Велико Търново ще облекчи най-вече бъбречните трансплантации от жив донор.