Побесняваме, ако до 16 секунди не се отвори страницата на компютъра
Ако твърде често поставяш на изпитание търпението, то се превръща в гняв, казва един афоризъм.
Мексиканският поет, писател и дипломат Амадо Нерво (1870-1919) е дори още по-ефикасен в обясненията си. Защо очакваш нещата с нетърпение? Ако са ненужни за живота ти, е ненужно да ги чакаш. Ако пък са необходими, ще дойдат, и то в точния момент.
Полският писател и поет сатирик Станислав Йежи Лец обобщава –
иска се търпение
да се научиш
на търпение
Колко време е необходимо, за да се изчерпа търпението ви, ако чакате на светофар, на опашка или пък пред компютър, който не отваря желаната страница в интернет?
Според проучване, цитирано от италианското издание “Блиц куотидиано”, прагът на търпението на изнервения от ежедневието съвременник е доста нисък. Ако например сме пред компютъра и до 16 секунди не се отвори желаната от нас страница в интернет, сме на ръба на силно изнервяне. Много рискови за нервите ни ситуации се разиграват непрекъснато и на светофара. Там капката на търпението ни прелива на 25-ата секунда.
Доста нерви ни струва дори една обикновена операция като поставянето на канче с вода на котлона или в чайника.
Ако водата не
заври до 28-ата
секунда, сме
готови да се
саморазправим
със законите на физиката.
Представете си, че чакате на опашка от коли, но не на граничния пункт Маказа, където българинът вече е обръгнал да виси с часове в името на малко разтуха по гръцките плажове. Социолозите са изчислили, че на западния шофьор са му необходими 30 секунди в задръстване на магистралата, за да бъде докаран до ръба на истерия, виждайки, че съседната колона коли се движи по-бързо.
Сядането на масата в ресторанта също крие много опасности за нервите ни. Ако келнерът не дойде до осмата минута, сме готови да избухнем или да си тръгнем. Ако пък след това не ни донесе нещо за слагане в устата до 14-ата минута, сме готови за скандал.
Висенето пред лентата за багаж на летището в очакване на куфара също си има своите граници. Ако не видим до 13-ата минута как куфарите започват да излизат един по един, търпението ни е на прага си.
Колко от нас са готови да изслушат внимателно лектора или събеседника си, който чете или обяснява нещо, което трябва да бъде записано и осмислено? Оказва се, че
едва 38 на сто
от хората са
в състояние
да изслушват
внимателно
Търпението е нещо, което почти липсва и в ситуации, когато трябва да се чака пристигането на “Бърза помощ”или на пожарникарите. Колкото и да бързат, винаги ни се струва, че пристигат бавно, затова сме готови да се разкрещим и протестираме, когато видим най-после, че идват.
А какво да кажем за любовната сфера? Търпението е добродетел, но колко от нас са готови да чакат днес, утре, другиден, за да се случи нещо с човека, с когото се надяваме да се случи? Според социолозите в много случаи връзката с любимия човек приключва
не защото
свършва
любовта, а
търпението ни
Много често просто нямаме повече нерви да чакаме, надявайки се, че нещата ще се променят, и прекъсваме връзката с обичания човек.
Понякога реалността се стоварва върху нас с всичката си тежест и отваря очите ни изведнъж. Разбира се, сърцето не може да изтрие за един ден чувствата, но когато капката на търпението прелее, пада превръзката от очите ни, която ни е пречела да видим ситуацията такава, каквато е в действителност.
Защо другата лента
е винаги по-бърза?
Това е една от големите загадки за шофьора, попаднал в задръстване на магистралата. Няма човек, на когото да не му се струва, че съседната лента с коли винаги се придвижва по-бързо. Но дали това наистина е така? На този въпрос се опита да отговори в “Ню Йорк таймс” дори американският икономист Пол Кругман, нобелов лауреат за икономика през 2008 г.
Нека си представим, че сме на опашка на шосе с две ленти, дълго 4 км, където за половината разстояние се придвижваме с 10 км в час, а за останалото – с 30 км/ч. Става въпрос за общо разстояние, което се изминава на интервали. Редуват се разстояние от 1 км, изминат с 10 км/ч, и друг километър, пропътуван с 30 км/ч. Нека си представим и че е забранена смяната на лентата.
Какво става? Ясно е, че колите и в двете ленти ще изминат 4 км за едно и също време (и то не е 12 минути, както би било, ако се пътува през цялото време с 20 км в час). Един км с 10 км/ч се минава за 6 минути, а 1 км с 30 км/ч - за 2 минути. С други думи, общото време за пропътуване на дистанцията е 16 минути.
Тук обаче трябва да се отбележи един доста важен факт за търпението ни. 4 от тези 16 минути ги минаваме доволни заради това, че сме в по-бързата лента, а 12 минути, или 3 пъти повече, прекарваме в мърморене заради това, че другите са в по-бързата.
Тъй като ситуацията е абсолютно симетрична, е доказано, че другата лента е все по-бавна, въпреки че в действителност би трябвало да кажем, че е по-бърза през по-голяма част от времето, което прекарваме на опашката от коли. Даже по-лошо – дори ако до нас колите пътуват по-бавно – с 5 и 20 км/ч (вместо с 10 и 30 км/ч), ние все още ще бъдем убедени, че другата лента е по-бърза.
Въпреки че Кругман не е първият, който забелязва тази особеност, той е първият, който я обяснява. В литературата тя е известна като парадокса на Ределмейер. Любопитно е обаче да се отбележи как, ако променим началните карти на масата, парадоксът може да изчезне. Това обяснява и в своя статия инженерът Анди Руина, който показва, че парадоксът не зависи от симетрията на изминатите пътища, а ако се сменят хипотезите, резултатът се променя. Например според Руина, ако колите от едната лента пътуват бързо за 20%, и бавно – за 80% от времето (т.е. не става въпрос повече за пространство, а за време), тогава парадоксът пада – времето, за което другата лента върви по-бързо, е еднакво с времето, за което ние се движим по-бързо. Естествено, в този случай разстоянията не са еднакви.