Kъща в подножието на Лозенската планина е някакво енергийно чудо или по-скоро някаква екзотика. Прави ток от слънце и го продава на енергото.
За отоплението и топлата вода тя "краде" температура от въздуха, допълва от слънцето, ако не стигне, подгрява някой друг градус с ток. В резерв са дърва.
Как става:
С две инсталации слънцето се използва да прави ток и да подгрява вода. Термопомпата пък "краде" топлина от въздуха дори при минусови температури, за да загрява вода, която се превърта през отоплителната инсталация. Когато не достига, електрическото котле се включва на нощен ток, за да даде някой друг градус. Ако авария прекъсне захранването, зареденото котле на дърва е готово да стартира.
Гаражът е натъпкан с уреди, устройства, защити, алтернативи като някаква зала за управление на централа. Собственикът - Гени Иванов, който е със средно образование на ядрен енергетик и с професионална кариера на елитен ресторантьор, си е измислил играчки.
С тях топли 160 кв. м къща и прави така, че да е на плюс с енергийните разходи и доходи.
30-те слънчеви панела върху навеса на верандата и част от покрива се водят гръмко фотоволтаична централа. В таблото на улицата има два електромера - единият мери енергията, която излиза от къщата, вторият - тази, която влиза.
Цената, на която енергото изкупува слънчевия ток, произведен в този дом, е 79,289 ст. за киловатчас. Иначе един киловатчас на ЧЕЗ струва средно 13 ст.
Сградата в село Лозен е една от двете в Западна България, която е включена в мрежата на ЧЕЗ и в режим продажба. "24 часа" попита компанията има ли домакинства, които продават ток на енергото. Оказа се, че сред близо 2 млн. битови потребители само двама имат инсталации и продават електричество.
Според собственика на сградата в Лозен въпросната фотоволтаична централа е нещо много просто. Освен слънчевите панели, които събират енергията на светилото, има един инвертор. Той е свръхмодерно съоръжение и има качествата на компютър. В него по жица влиза тъй наречената слънчева енергия. Тя е прав ток и машината го прави променлив на 220 волта и с 50 херца честота. След като мине през "компютъра", той е готов да отиде в мрежата, с която работи в синхрон. Иванов казва, че неговата еленергия се ползва още на място от съседните къщи.
Жицата, която излиза от инвертора, естествено, първо минава през електромера, който да я измери. На края на месеца инкасаторите на ЧЕЗ го отчитат, Иванов пише фактурата и компанията му превежда парите в банка.
Рекапитулацията за над половин година работа на слънчевата инсталация е 1614 лева приход. Енергийните разходи на къщата за това време са малко над 1000 лв. В този период обаче влизат и зимните месеци, в които производството на ток е минимално и носи към 170 лв. на месец, а разходите са към 300 лв.
За цяла година Иванов очаква от продажбата на ток да влязат максимум 4800 лв., докато енергийният харч на къщата ги е оценил на 1400 лв. По сметките му е на плюс с 3400 лв.
Само че от другата страна стои инвестицията за фотоволтаичната инсталация, която е 40 хил. лв. Надява се да я изплати за 10 години.
След 12-ата година мощността на панелите пада с 10%, а след 25-ата - с 20%.
Иванов е яростен фен на всякакви нови енергийни източници, които се "ловят" на място и от преноса на произведената енергия не се губи нищо. Казва, че в Германия за няколко години са "застлани" с фотоволтаици 300 хил. покрива. Защото е просто и лесно. Единственото усилие е да разринеш снега през зимата. Само че у нас е екзотика, защото държавите в Европа помагат, докато у нас е като че точно обратното. Един пример - въпросната фотоволтаична централка се води строеж трета категория като тунел, язовир или мост. Имало предложение да минат в 6-а категория, за да е по-облекчен режимът на строителство, но още не е прието. Друг парадокс е, че върху продадения ток се плащат осигуровки - здравни, пенсионни, за безработица. За да може да търгува еленергията, Иванов е направил фирма и е назначил за управител дъщеря си, която иначе работи в една голяма верига магазини.
И тъй като в енергетиката минималният праг за осигуряване е 480 лв., то всеки месец от парите, които получава за слънчевия ток, 100 лв. отиват в НОИ.
След 40 години дъщеря му ще получи добавка към пенсията си от слънцето. Това е скрит проблем, който дори не се знае. Преди няколко месеца го казах в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, за да се търси решение.
Къщата на Иванов гълта средно на месец по 116 лв. Той смята, че за 160 квадрата това е малка сума. Термопомпата, която е въздух-вода, му струва едва 5 хил. лв. Негова измишльотинае, изработена от българска фирма. В един от най-студените дни температурата на водата, която влизаше в радиаторите, беше 46 градуса, а връщащата - 39. Големината на отоплителните тела е увеличена двойно, за да могат да работят в ниско температурен режим.
Машината работи с 2,5 киловата на час, колкото харчи малка духалка или малък бойлер.
Пуска я на 1 ноември и я спира на 1 май. "Нямате никаква грижа, тя сама се оправя", казва. Бившият "атомен енергетик" няма никакво намерение да дава и градус топлина на атмосферата. Затова и компресорът на термопомпата е вътре в гаража. Навън върху стената на къщата се виждат два вентилатора, които са част от съоръжението.
Отказвам да топля околната среда. Напротив, крада с това нещо топлина от околната среда и се отоплявам с нея. Дори при минус 10 градуса, ако измерите излизащия въздух, ще видите, че е -15, значи аз от студа съм взел 5 градуса, казва той. Вижда обаче недостатъците в своята измишльотина и мисли друг вариант на термопомпа - да сложи серпентини в земята, за да взема топлина от нея.
За топла вода за къпане и миене използва вакуумните колектори, монтирани на навеса. Те са под ъгъл, различен от фотоволтаиците, за да "хващат" и зимното слънце. Големият бойлер не е на покрива, защото, ако е там, губел топлина, а е скрит в гаража.
Дори при липса на слънце колекторите успяват да загреят водата от водопровода, която е 7-8 градуса, до 25-30 градуса. Това води до икономия на електричество. А когато има слънце, те я загряват до 60 градуса. След това излишната температура се прехвърля в отоплителната система на къщата. Буферен малък бойлер, нагласен на нощна тарифа, се включва автоматично при нужда, за да загрее до 50 градуса.
През лятото пък има огромен излишък на топла вода. И тъй като си имам екстра - басейн, то затоплям водата в него, обяснява той.
Началото на неговия енергоспестяващ мерак е електрическо котле. То работи и до ден-днешен, нагласено е да пуска ток само от 22 до 6 часа сутринта. През зимата при -16 градуса термопомпата на Иванов не може да надмине 42 градуса и при такава ситуация заработва котлето. Използва се и през лятото, ако се случи по 2-3 дни да няма слънце, за да не остане къщата без топла вода. То я грее на нощната тарифа.
И за капак на цялата енергийна инсталация е котлето на дърва. Монтирано е преди 10 години, когато цепениците стрували 20 лв. за кубик. Тогава с 10 кубика и със смешната сума от 250-300 лв. можеш да изкараш цяла зима. Сега отоплението ще струва над 1000 лв., пресмята стопанинът на къщата. "Седи си, защото утре може да няма ток."
Стимули ли? У нас по-скоро пречат
Никакви стимули няма у нас, които да накарат хората да сложат фотоволтаични панели на покривите. Това казва Гени Иванов, който е един от първите в България, продаващ слънчев ток на енергото.
Навсякъде другаде дават грантове, при нас нищо. Опитах се да взема заем от фонд "Козлодуй", в който Европа ни даде пари след закриване на малките блокове. Не ми дадоха. Пък и аз се отказах, защото реално какво става: дават 30% от сумата за проекта безвъзмездно, но банката ти взема 12% лихва.
С другите плащания, които трябва да поемеш, всъщност излиза, че получаваш само безлихвен кредит, а не помощ. Защото броиш пари и за неща, които не се казват. Трябва проектът да мине през специализирана фирма. Европейците, като отпускат пари, искат и контрол. Давате си документите в лицензираната фирма и плащате, и то сериозно, което още един път изяжда от тези уж безвъзмездни пари.
Точно това им написах на Брюксел. При малки централки, за които грантът е 5 хил. евро, няма какво да раздаваш. Докато големите фотоволтаици и вятърни централи вземат по 300 хил. евро грант и могат да дадат 10, 20, 30 хил. евро. Трябва да има финансиране на малките слънчеви централи по покривите. Примерно - за възобновяема енергия дават 50 млн., 10 от тях да отиват за покриви и да има праг - 20 хил. евро за един проект, за да се направят колкото може повече такива инсталации.
Фирмите, продаващи тези инсталации, не казват цялата истина. Те са малко като в супера - свинското за 2,20 лв., а като се вгледаш, то е за 300 грама. Те казват, че инвестицията се откупува за 4-5 г. Нищо подобно. Ако не се ползва грант, ако се запазят нещата такива, каквито са сега, откупуването е поне за 10 г.
Много сложна е процедурата от идеята до узаконяването на инсталацията. На мен ми отне 2,5 г. борба, минах през куп лаборатории, изследвания и навсякъде искат пари, казва Иванов.
Тези неща пречат. Стимул е само цената, на която се изкупува електроенергията.
Иначе в света цените на фотоволтаиците се сринаха, има и евтини соларни инстарации за топла вода, така че се отворя възможност на място да се прави енергия.
В окото на молеца
Японски учени ползват за модел окото на молеца, за да създадат суперефективно покритие за соларни панели.
Защо точно безличната пеперудка, популярна като заплаха за вълнените ни пуловери? Нейното око е една от най-малко отразяващите повърхности в природата. Насекомото живее в тъмни пространства и природата се е погрижила да му помогне да се крие от естествените си врагове. Като му дава орган, който да използва най-пълноценно светлината. Това е целта и на соларните клетки.
Чрез имитация на микроструктурата на окото изследователите създават подходящ за масово производство филм за покриване на слънчевите клетки. Така се намалява до минимум количеството на отразената светлина и се привлича повече енергия от слънцето. Новото покритие увеличава възможностите на фотоволтаичните модули поне с 5-6%. Откритието може да се използва и за ново поколение стъкла за прозорци и за дисплеи. За увеличаване на коефициента на полезно действие учените ще използват и други модели, заимствани от природата. (24часа)
МАРИЯНА ЖЕЛЕВА
Къщи в Тоскана консумират енергия гратис
Във времената на криза отоплението с геотермална енергия изглежда като манна небесна за десетки жители на италианския град Фолоника (в Тоскана).
Те не само че не плащат за отоплението на домовете си през зимата и за охлаждането им през лятото, а на всичкото отгоре получават и по 70 евро бонус всеки месец. Това става благодарение на държавните субсидии, която се дава на домакинства, които произвеждат чиста енергия. С тези пари те плащат сметките си за осветление и за газ.
Освен това, жителите на Фолоника допринасят за по-малкото замърсяване, тъй като се избягва изпускането в атмосферата на 120 000 тона въглероден диоксид годишно.
20 са семействата, които от една година живеят в първите апартаменти, построени в Италия с отопление и охлаждане изцяло чрез геотермална енергия и фотоволтаични панели.
Всеки от aпартаментите с квадратура 85 м разполага с гараж и с градинка. Цената на апартамент е 255 000 евро - нормална за този тип имоти в Италия.
Проектът за жилищния комплекс е дело на архитекти от град Сиена и е по идея на Пиерджорджо Романьоли.
На практика всички апартаменти се отопляват директно с естествената топлина, идваща от земните недра. Тя се улавя със специална технология чрез продупчване на земята до дълбочина 100 м. След това чрез сонди с диаметър максимум 15 см, свързани с термална централа, топлината се изтласква към реотанови устройства, разположени под подовете на апартаментите.
Най-интересна е двойната функционалност на съоръжението. През лятото то се трансформира в отличен охладител за всяка стая.
Успоредно с геотермалната енергия апартаментите във Фолоника експлоатират и енергията на фотоволтаичните панели.
За да се използва оптимално енергията, домовете са изградени от специални строителни материали. Такива са енергийно ефикасните тухли на покрива, които служат като естествени изолатори. Слънчевите панели на покрива регулират енергийното потребление на помпата за геотермална топлина.
Днес 30% от енергията, консумирана в Тоскана, се произвежда от възобновяеми източници. Жителите на централната италианска област консумират 20 млрд. киловатчаса годишно.
Голяма част от зелената енергия в Тоскана идва от геотермалните съоръжения на компанията "Енел грийн гауър", които я трансформират в електричество. 33 геотермални централи са разположени до градовете Пиза, Сиена и Гросето в Тоскана.
Днес "Енел грийн пауър" снабдява с геотермална енергия 8700 абонати.
Италия в момента е европейски лидер по производство на електричество от геотермална енергия. В ЕС, освен нея, го произвеждат и Португалия, Германия и Австрия.
Първата геотермална централа в света е създадена в Лардерело, Тоскана, още през 1906 година.
ВИОЛИНА ХРИСТОВА
