Холестеролни заблуди

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/8029702 www.24chasa.bg
СНИМКА: Pixabay

В България хората масово вярват, че статините могат да се пият временно

През лятото на 1989 г. Стоян Б. от град на югозапад от София е в разцвета на силите си. Има възходяща кариера и здраво семейство. Отказал е цигарите даже (първия път). Мисълта за болести е далеч от главата му, макар че у тях за „високо кръвно и сърце“ се говори всеки ден, защото майка му е хипертоничка от младини.

Малко след празненството за 40-ия си рожден ден обаче той се сблъсква с явлението „висок холестерол“ и постепенно разбира, че ще остане в тази вълнуваща връзка завинаги, съобщава mentrend.bg.

Сега изследването на липидния профил е стандартно и започва във все по-млада възраст. Как обаче хващат проблема през 1989 г., когато масовата борба с холестерола в световен мащаб все още е предстояща?

Тогава Стоян Б. е млад, „здрав и прав човек“, а от време на време му прилошава, та чак се олюлява, чувства се „като пиян“, ускорява му се пулсът, почва да вдига кръвното. След като една вечер почти припада в банята, отива на лекар. Преглеждат го, пускат изследвания – нищо извънредно. В един момент участъковият лекар се сеща, че може да има висок холестерол. Хипотезата за холестерола е от 60-те години на ХХ в., а големият пробив идва с първите проучвания в началото на 90-те върху статините (медикаменти, които забавят развитието на атеросклерозата, като намаляват стойностите на холестерола – б. р.) Та през лятото на 1989 г. пускат изследване за холестерола и той се оказва ужасно висок, почти двойно над нормата.

Оттогава са минали 30 г. Стоян Б. знае кое е истина и кое лъжа за холестерола, а медицината напредва пред очите му. Започнал е с лекарства, които днес се водят стари, днес пие от по-съвременните и се информира по-лесно по темата. Разбира се, опитал е всички известни природни средства срещу холестерола, до които се е добрал. Макар да е чел оная книга за „световната медицинска конспирация“ с холестерола, убеден е, че лекарствената терапия няма алтернатива.

Кое е безусловна истина

и къде е лъжата

по жизненоважната тема за холестерола? За българите тя трябва да е централна, защото всички европейски проучвания досега поставят страната ни в най-рисковата зона по отношение на сърдечносъдовите болести.

В опит да си отговори на тези въпроси човек разбира, че нещата не са еднозначни и трябва едновременно да се вземат предвид множество детайли. И здрави, и болни трябва да се информираме от компетентни източници, за да имаме адекватно мислене и поведение по проблема.

„Холестеролът е основен фактор за атеросклерозата, но не е единствен и между двете няма знак за равенство. Има много модулатори, които променят ефекта, който би имал високият холестерол върху атеросклерозата“, обяснява доц. Добрин Василев, началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Александровска“.

Той е инвазивен кардиолог – от тези специалисти, които всеки ден се борят с щетите от атеросклерозата в кръвоносните съдове. Виждал е всякакви плаки, отварял е тотално запушени артерии на сърцето и такива, захранващи мозъка, артерии по краката, успявал е срещу калцирани като зъби оклузии (които се „изстъргват“ с фин свредел с диамантен връх, наречен ротаблатор);

виждал е пациенти, за които

медицината не може да отговори

как изобщо са живи.

Виждал е и всякакви заблуди от страна на пациентите по отношение на холестерола.

Удивително е, че адската машина атеросклероза се задвижва от нарушения при производството и обмяната на нещо, без което животът е невъзможен – холестеролът. Той е градивен елемент на клетъчната мембрана, от него зависи производството на всички хормони, участва в синтеза на витамин D и т.н. За циркулацията му в кръвта отговарят специални белтъци – липопротеини, а за прикрепването му към различните клетки в организма – определени рецептори.

Съвременната концепция за атеросклерозата е, че това не е само процес на отлагане на „лош“ холестерол в съдовете, а е многостранен процес с известни и неизвестни механизми. Той включва много сериозен възпалителен компонент, процес на промяна в структурата на съдовете, водещ до изменения и в органите, разрастване на нови съдове вътре в стената на артериалните съдове. Доказана е директна връзка между холестероловите нива и степента на прорастване на тези нови съдчета. Модерното разбиране за атеросклерозата я свързва в сериозна степен с развитието на рака – като биологичен феномен двете състояния са много близки, а някои механизми дори са еднакви. Общият корен е възпалението и участието на имунната система. В тези сложни взаимодействия участва и холестеролът.

„Много е важно на какъв генетичен терен се развива всичко това, в частност високият холестерол. От една страна, става дума за фамилна обремененост, от друга –

всеки от нас преживява по

20-30 генетични мутации

в живота си.

Така работи еволюцията и това, че някой няма в рода си дадено заболяване, съвсем не означава, че не може да го изяви за първи път“, обяснява доц. Василев.

За да се изясни личната истина за всеки, трябва да се установи съотношението между фракциите на холестерола, транспортните системи, захващащите механизми. Природата е предвидила коварни подводни камъни, които трябва да се търсят. Като този: човек може да има нисък общ холестерол, но с високо захващане в съдовата стена – тогава рискът пак става висок, независимо че изследванията са в норма.

Много важно е и съотношението на фракциите на холестерола – ако е висок „добрият“ холестерол HDL (да, има такива хора, така се раждат) и общата стойност е на горна граница или леко повишена за негова сметка, това има даже защитен ефект срещу атеросклерозата. Най-вероятно точно за такива народът казва: „Ядеше мазно, пушеше и пиеше, а умря на 90 г. със здраво сърце“. Заради такива примери мнозина вярват, че „фармамафията е измислила проблема с холестерола, за да се пият лекарства“.

От другата страна обаче са хората, чиито бащи или майки са починали в млада възраст от инфаркт или инсулт. В такъв случай те трябва да се изследват най-късно на 30 г., за да се види имат ли фамилна хиперлипидемия, да внимават с храната и незабавно да спрат пушенето.

Най-информативно е да се установят фракциите на холестерола, както и транспортните системи на холестерола в кръвта. Става дума за белтъците, които пренасят холестерола в различните части на организма в зависимост от разпределението на рецепторите за захващане в различните органи и в частите на съдовото русло. Така се изяснява много важен генетичен елемент и колкото по-рано, толкова по-добре.

Стандартното изследване

на холестерола показва

стойностите на неговите фракции:

LDL, или т.нар. „лош“ холестерол,

с ниска плътност, HDL – „добрия“

холестерол, с висока плътност,

и триглицеридите.

Общият холестерол трябва да е до 5 милимола на литър кръв (мерната единица в Европа е mmol/l). За LDL холестерола се целят стойности под 3 за здрави хора. При сърдечноболни предишната норма е била до 2,6, но от 2 г. е понижена на под 1,8. За „добрия“ HDL холестерол нормата е от 0,9 до 1,2, а над 1,2 има изразен протективен ефект. При под 0,9 човек има допълнителен риск. Триглицеридите са „от лошите“ и не трябва да надхвърлят 1,7.

АННА БОТИНОВА

Четете пълния текст тук.