Какво предпазва от заушка?

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/8062827 www.24chasa.bg

Отговаря проф. Мира Кожухарова от Центъра по заразни и паразитни болести. Тя е национален консултант по заразни болести. Дава отговори на читателски въпроси в приложението "Докторе, кажи!" на в. "24 часа" от създаването му през 2001 г.

Заушката (паротит) е остра вирусна зараза с много типична клинична картина - вдига се температура и се подуват и болят слюнчените жлези около ушите.

По правило протича доброкачествено, общото състояние не се засяга особено много и завършва с оздравяване и изграждане на траен имунитет. Рецидиви има много рядко.

Възможните усложнения са едностранен орхит; мастит; загуба на слуха при деца; лек панкреатит; серозен менингит и енцефалит, стерилитет. Трайни увреждания или смърт са редки.

Орхитът е наистина чест при младежи след пубертета. Но дори когато е бил двустранен, няма безспорни научни доказателства, че може да доведе до стерилитет.

При около 1/3 от заразените заушката протича или безсимптомно, или с много лека и нетипична клиника, поради което остава неразпозната.

Източник на инфекция е само човек - болен с типична картина или с безсимптомна инфекция. Заразата се предава по въздушно-капков път. Понеже при болните няма кашляне и кихане, вирусът се отделя по-малко интензивно около тях - само чрез пръските слюнка, и то наблизо. Инфекцията се пренася и по битов път при пряк контакт със слюнка на болни или със замърсени със слюнка предмети. Входна врата за вируса е устата.

Инкубационният период е 14-25 дни (средно 20). Най-силно заразен е човекът от 2-ия ден преди до 4-ия ден след развитие на клиничната картина.

Поради дългия инкубационен период, по-трудното предаване на инфекцията и големия брой безсимптомни случаи епидемиите се развиват бавно и имат пълзящ характер.

Единственото сигурно и най-ефективно средство за предпазване от заушка е имунизацията. Нсторията на въвеждането на паротитната ваксина в България е доказателство за това. През 1972 г. започва постепенно ваксиниране на децата от 12 месеца до 12 г., а от 1976 г. имунизацията срещу паротит на 12-месечна възраст е включена в имунизационния календар. В резултат броят на заболелите постепенно да намалява. През 1981 обаче имунизациите са преустановени и избухва най-голямата епидемия, регистрирана у нас. През 1986 г. заболяват 68 613 души (т.е. 765 на 100 000 население), а през 1987 г. заболяват 33 628 (375 на 100 000).

След 1986 г. приложението на паротитна ваксина е възобновено. От 1992 г. децата, навършили 13 месеца, се имунизират с тройна ваксина срещу морбили, паротит и рубеола, а от 2001 г. тази ваксина се прилага и на децата на 12 г.

В съвременните условия на ефективна имунизация на децата рискът от болестта е изместен към по-големите възрастови групи на родените в периода 1982-1992 г., които не сап реболедували. Тогава има пропуски в имунизацията. Заболелите през 2006-2007 г. са предимно от тази група.

Още отговори на читателски въпроси за здравето вижте на сайта 24zdrave.bg