Как се заразява с хепатит С?

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/8149399 www.24chasa.bg

Отговаря проф. Мира Кожухарова от Центъра по заразни и паразитни болести. Тя е национален консултант по заразни болести. Дава отговори на читателски въпроси в приложението "Докторе, кажи!" на в. "24 часа" от създаването му през 2001 г.

Вирусът на хепатит С се предава по кръвен път.

Преди появата на лабораторни тестове и въвеждането на задължително изследване на дарената кръв преливането на кръв и кръвни продукти беше основен рисков фактор. В този период хепатит С беше разпространен предимно сред хора, подлагани на кръвопреливане, сред болни от хемофилия и нуждаещи се от хемодиализа.

Използването на нестерилни медицински инструменти или инструменти за еднократна индивидуална употреба от няколко души също носи голям риск. По тези причини сега най-често се заразяват наркомани, използващи една и съща спринцовка. Честите убождания и одрасквания (дори и повърхностни) и замърсяването им с инфектирана кръв, които не са рядкост в медицинската професия, са рисков фактор за здравните работници. Заразата може да бъде предадена и при татуировка или акупунктура, ако иглите не са стерилни. Описани са случаи на заразяване след трансплантация на органи, при които дарителят е бил носител на хепатит С вируса. Половият път на предаване, без да е основен, също има значение особено при наличие на множество и случайни партньори. Заразяване на бебе от майка също е възможно, но е рядко (при около 5% от бременните носителки на вируса).

Инкубационният период на хепатит С е 7-10 седмици, но и варира в широки граници - от 2 до 20 седмици. Къс период (под 4 седмици) има след кръвопреливане и при болнични инфекции.

След края на период следва острата фаза. Характерно за инфекцията е, че при голяма част от хората протича безсимптомно. Жълтеница има при много по-нисък процент, отколкото при другите вирусни хепатити. По тези причини най-сигурното доказване на хепатит С е с лабораторни изследвания. Те показват преходно повишаване нивото на чернодробните ензими и наличие на вирусна нуклеинова киселина (РНК) и антитела срещу вируса на хепатит С.

РНК в серума е най-ранният белег на хепатит С. Най-широко приложение имат серологичните изследвания, доказващи наличието на антитела срещу вируса. Те се откриват в периода между 10-ата и 16-ата седмица след заразяването при около 60% от болните в остра фаза. При около 35% антителата се образуват по-късно - от няколко седмици до няколко месеца след острата фаза. В 5% от заразените антитела не се доказват и инфекцията може да се потвърди само с тест за наличие на РНК на вируса.

Съвети на медици за заразните болести четете на 24zdrave.bg