Оперативното премахване е наложително, когато уголемените тонзили често влошават дишането, слуха, храненето.
Сливиците са най-важните имунологични органи на човека, разположени още на входа на дихателния и храносмилателния път.
Природата ги е поставила там, за да контролират най-големия поток от чужди за организма микроорганизми - бактерии, вируси, гъбички.
Хроничното възпаление на сливиците е често срещано състояние особено в детството.
Изявява се с
чести ангини,
болка, дразнене,
кашлица, хрема,
неприятен вкус
и дъх в устата Уголемяването на сливите може да затрудни дишането и храненето или да блокира проходимостта на евстахиевите тръби, които свързват средното ухо с устната кухина.
Точно при уголемяване на сливиците човек открива, че те са повече на брой от видимите обикновено две сливици отстрани на гърлото - небните сливици.
Позната донякъде е и третата сливица - назофарингеалната тонзила. Тя се намира непосредствено зад мекото небце и задната страна на гълтача срещу отвора на носните кухини.
Към 7-9-годишна възраст започва обратно развитие, но винаги се запазват остатъци от тази лимфна тъкан у човека. Разрастването на сливицата се диагностицира като аденоидна вегетация.
В задната част на езика се намира
четвъртата,
задезична
сливица - има
у всеки човек,
а в дълбочина са разположени и други подобни на сливиците лимфоидни структури с имунна функция.
Сливиците създават най-много проблеми в първите години от живота поради особеностите на детската натомия и начинът, по който органите функционират в етапа на растеж и развитие.
Най-важно за ефекта от лечението е да се определи причината за уголемяването на сливиците. Това обясни проф. д-р Иван Ценев, опитен специалист по ушно-носно-гърлени болести в университетската болница “Царица Йоанна - ИСУЛ”, специализирал в Германия, Австрия, Израел, Чехия, Швейцария, Испания.
Почти
в половината
случаи се дължи
на инфекции,
останалите
са в резултат
на алергии
В зависимост от причината за набъбването на сливиците първо се мисли за консервативно лечение - с лекарства. Медикаментите се избират според случая - може да са от арсенала на хомеопатията, антиботици или противоалергични. В някои случаи след острата фаза на боледуването лимфоидните структури постепенно се връщат към анатомичната си големина.
Когато обаче детето боледува често или продължително с тенденция на сливане на отделните случаи и
уголемените
сливици
предизвикват
проблем и извън
тях самите,
се мисли за отстраняването им, каза проф. Ценев. Той съветва родителите да се доверят на специалиста да прецени кога детето да бъде оперирано, за да не се стигне до трайни увреждания за цял живот. Например ако уголемените сливици запушат анатомичната връзка на устата със средното ухо, в нея може да се засмучат патогени, които да причинят инфекция с последващо намаляване на слуха. При стесняване на прохода към хранопровода от набъбнала езична сливица се затрудняват храненето и дишането, създават се условия за рефлукс.
Като цяло уголемените сливици затрудняват носното дишане, детето диша през устата, спи с отворена уста, може да хърка. Оториноларинголозите разпознават проблема с третата сливица още преди да е изречен, само по
характерния вид
на лицето на
деца с хронично
уголемена
назофарингеална
- трета, сливица
Универсалното правило, от което се ръководи лекарят в решението за операция, е дали проблемът с тонзилите заплашва слуха, нормалното хранене и дишане, снабдяването на организма с достатъчно кислород. При такива индикации съветът е да не се чака прекалено възпалението “да мине само̀” или “проблемът да се израсне”. Към хирургия се пристъпва извън периодите на остро възпаление. Възрастта на детето не е от значение, водещо дали да се оперира е доколко се затрудняват жизнените функции.
В съвременните условия хирургическото отстраняване на сливиците е рутинен метод, техниките са все по-щадящи. Златният стандарт е след интервенцията детето да остане 3 дни под наблюдение в болницата, обясни проф. Ценев.
Болест ли са “кратерите” в тонзилите на децата?
Сливиците представляват лимфен орган, който се разполага в стената на гълтача. Често сливиците са с различна големина както у отделните хора, така и между двете сливици (тонзили).
По своята същност сливиците представляват лимфна тъкан, която е покрита с плосък епител, нагънат до различна дълбочина.
Обикновено може да се преброят 10-20 огъвания, което придава неравност на релефа. По естествен начин се формират отделни “кратери” (крипти), в които понякога могат да се задържат хранителни частици, примесени с разнообразни микроорганизми. Това създава възможност понякога от кратерите да се наблюдават и подават белезникави петна, от които при натиск върху сливиците могат да изпадат малки, неприятно миришещи топчета.
Като правило всеки човек има подобна структура на сливиците, което не е патологична изява, а специфична анатомична структура, обяснява проф. Иван Ценев.
Тази нагъната повърхност и възможностите за попадане на хранителни материали и микроорганизми провокират лимфната тъкан в сливиците да се изработват съответните антитела. По този начин сливиците участват в имунологичната система на организма и подпомагат трайно изграждането на локалния и общия имунитет.
Възможно е при попадане на патогенни микроорганизми в криптите да се създадат условия и за възпалителен процес в дълбочината на “кратерите”. Процесът се проявява клинично с повишена температура, болки при преглъщане и общо неразположение, т.е. появата на ангина.
Като правило хората с дълбоки крипти имат чести възпаления поради възможността да се задържат микроорганизмите в тях за по-продължително време.
Патогените може да не се проявяват директно в криптите, но се отделят токсични продукти, които провокират появата на различни форми хронични фарингити, които се оказват и една от причините за честите болки в гърлото.
Лечението на този тип клинични прояви успешно се извършва с различни препарати, стимулиращи локалния имунитет, а при остри прояви, каквито са различни форми на ангини, се включват антибиотици, уточнява специалистът.
Възрастта е фактор, който води до прогресивно атрофиране на тонзилите, както и на цялата лимфна тъкан. Независимо от това в тонзилите може да се запази хроничен възпалителен процес и те да поддържат често боледуване на гърлото.