Симптом - загуба на доверие

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/8182316 www.24chasa.bg

Доверието е двупосочен процес. Той зависи от нашите качества и от нагласите на околните спрямо нас. Трудно се печели и лесно се губи. Някои хора по природа са по-подозрителни, други - по-доверчиви. Ето някои от основните причини, поради които можем да събудим недоверие у хората.

Лични прегрешения

Най-често вината е у нас. Предизвикваме негативно отношение към себе си по много начини. Не се съобразяваме с хората, не се опитваме да ги изслушваме, да ги разбираме, да се опитваме да им помогнем. Понякога дори проявяваме грубост към тях, пречим им, вгорчаваме живота им. Когато си създаваме врагове, няма как да очакваме към нас да се държат приятелски. Въвлечени в постоянна конкуренция за какво ли не, мнозина от нас забравят, че индивидуализмът поражда бързо ответна реакция. И тя е недоверие. Никой не е застрахован от подобни грешки във взаимоотношенията си със света. Въпросът е дали съзнаваме, че бъркаме, или сме убедени, че това е правилният начин да живеем. Ако преобладава второто, то сме обречени на недоверие, а уважение можем да постигнем единствено насилствено.

Негативно излъчване

Понякога, колкото и да се опитваме да спечелим доверието на околните, ставаме жертва на несъзнателни психични процеси от тяхна страна. Просто каквото и да правим, за конкретни хора оставаме завинаги несимпатични. Те ни свързват със собствени психотравмени изживявания в миналото си, които нямат нищо общо с нас. На психотерапевтичен език това се нарича трансфер. За съжаление трудно можем да избягаме от него. Все пак, ако се държим нормално, човешки, открито и доброжелателно, по-вероятно е да спечелим одобрение, отколкото враждебност.

Разлика в йерархията

Във всеки екип от хора, събрани, за да работят заедно, съществува вертикален ред на взаимодействия. Шефът трябва да поддържа авторитета си като вдъхва увереност относно своя професионализъм у подчинените си. Когато не успява да бъде достатъчно убедителен в тази си роля, създава условия за негативно отношение. А то поражда недоверие. У нас в народопсихологичен план сякаш е заложен негативизъм към чуждия авторитет. Доказателствата са безброй, дори само ако си припомним колко десетилетия литературният образ на Елин Пелин, Андрешко, беше разглеждан като положителен герой. Недоверието се стимулира не само от институционалния пост, но също и от младата възраст и краткото време, прекарано в конкретния колектив. Колкото по-млад е шефът и колкото по-кратко време е заемал длъжността, толкова по-малко му се доверяваме. Това е даденост, с която трябва да се съобразяваме, ако се налага да се сработим с колегите.

Недоверчиви хора

Недоверчивостта е характерова черта. Тя може да бъде проявена в различна степен - от инертност във взаимоотношенията до тотална изолация от света, както е при параноидното или шизоидното личностно разстройство. Последните са обект на психиатрията, защото създават сериозни проблеми във функционирането на засегнатите хора. Недоверчиви с напредване на годините могат да станат епилептиците, болните от депресия, налудни разстройства, атеросклеротични изменения на мозъка, пострадалите от инсулт, хроничните алкохолици. Към тези хора трябва да се подхожда с повишено внимание и такт.

Още съвети как да се тълкуват симптомите - на сайта 24zdrave.bg