Очертават се 3 групи: родените преди 1968 година, поколенията след Хонконгския грип и генерацията след свинския. Сега епидемията у нас кротва, болните са вече 3 пъти по-малко.
Защо някои хора могат по-добре от други да се изплъзват на грипа? Решаващата част от отговора според ново проучване е свързана с първия грипен щам, който срещаме в детството.
Учени от Университета на Калифорния в Лос Анджелис и Университета на Аризона са установили, че способността на хората да се преборят с грипния вирус се определя не само от подтиповете грип, които са прекарали през целия си живот, но и от
реда, в който
са били заразени
от вирусите
на грипа
Проучването им е публикувано в PLoS Pathogens. То предлага обяснение защо някои хора се справят много по-зле от други, когато са заразени с един и същи щам на грипния вирус. Откритията могат да помогнат за персонални стратегии за минимизиране на последиците от сезонния грип.
Основно два подтипа на грипния вирус от група А - H3N2 и непандемичния, “обикновен” H1N1, са отговорни за сезонните огнища на грипа през последните няколко десетилетия.
Докато анализират еволюционните връзки между грипните щамове, учените установяват, че
H1N1 и H3N2
принадлежат
към два отделни
клона в грипното
родословно
дърво
Когато човек е изложен на инфлуенца вирус за първи път, имунната му система изработва антитела, насочени към хемаглутинина в съответния подвид патоген.
За да проследи как различните щамове на вируса на грипа засягат хората на различна възраст, екипът анализира медицински досиета, получени от болници и лекари.
H3N2 причинява
по-голямата част
от тежките
случаи при
възрастни хора
и по-голямата част от смъртните случаи от грип. H1N1 е по-вероятно да засегне младите и на средна възраст и носи по-малко смърт.
Какво показват данните от проучването?
За хората, които за първи път са били изложени на по-малко тежкия непандемичен щам H1N1 по време на детството, е по-малко вероятно да стигнат до болница, ако се срещнат с H1N1 отново по-късно в живота, отколкото хората, които за първи път са били изложени на H3N2.
А хората, изложени първо на H3N2, се оказват с допълнителна защита срещу H3N2 по-късно в живота.
Обаче вторият подтип, на който сме изложени, не е в състояние да създаде толкова силен имунен отговор, колкото първия, твърдят изследователите. Те се надяват, че откритията им могат да помогнат да се предскаже кои възрастови групи могат да бъдат силно засегнати през бъдещите грипни сезони въз основа на очаквания подтип.
Проект на Аризонския университет, предшестващ сегашното проучване, беше установил, че
за родените
преди 1968 г.
е по-вероятно
да са срещнали
първо щамове
H1N1 или H2N2
и е по-малко вероятно да боледуват или умрат от инфекции с вируси, които имат за първа буква H1, H2 и H5 и вируса H5N1 по-късно в живота. През 1968 г. избухва обаче пандемията от Хонконгския грип. Тя слага начало на преход към грипове H3 и H7. Следователно хората, родени след 1968 г., по-вероятно са били изложени стартово на вирус H3N2 в млада възраст.
В това проучване екипът изчислява намаляване на риска от бъдеща тежка инфекция с до 75% в зависимост от вида грип, с който човек се е срещнал най-напред.
Концепцията за
имунологичната
памет на тялото
е доказана в епидемиологията, на тази основа работят и ваксините, обясни проф. д-р Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести.
Наблюденията над заболеваемостта в последните години показват, че ваксините за определин сезон не изчерпват напълно ефекта си в съответната година, а имат известно влияние върху генетично сходните вируси и в следващи периоди.
Ако пораснал българин реши да провери срещу кой вид грипни вируси има “застраховка” от “запознанството” в детството, ще се затрудни.
Генетичното изследване на грипните вируси у нас започва преди 10-ина години благодарение на амбициите на НЦЗПБ за работа по световни стандарти. Системата за наблюдение е разработена в рамките на проект на Американската агенция за международно развитие.
Очертава се сравнително устойчива тенденция за цикличността при доминиращия у нас грип. Приблизително
на 5 г. веднъж
в емидемията
преобладават
вирусите от тип В
За последен път те бяха на върха миналия грипен сезон, уточни проф. Кантарджиев.
Тази зима ни разболява свински грип от линията “Канзас” и другарчето му от същата А група H3N2. Първо доминираше Н3, след това го измести “Канзас”.
Тази година епидемията имаше 2 отличителни черти - започна с 15 дни по-късно от предишни сезони заради необичайно топлото време, за кратко време през януари набра сила и достигна рекорд от над 500 болни на 10 000 в Кърджали, след което в цялата страна болните бързо намаляха благодарение и на навременните грипни ваканции.
През последната седмица болните са 3 пъти по-малко от предходната, цитира оперативната справка до 14 февруари проф. Кантарджиев. Той напомни да продължаваме да спазваме грипния етикет, защото грипът все още циркулира: болните да си стоят вкъщи, да се избягват многолюдни места, ръцете да се мият често, да се проветрява и почиства редовно с дезинфектанти.