Кралският ресторант "40 дни"

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/8208334 www.24chasa.bg

Какво се случва след последния дъх на френските монарси

Само едно нещо се иска да направиш през живота си, за да те хранят цели 40 дни след като умреш - да си станал крал на Франция. До мястото на този величествен ритуал се стига с метро. Гробницата на френските крале е в черквата на парижкото предградие Сен Дени. Тя е именно там, защото патронът Свети Дионисий (Дени) през 275 г. е бил епископ на Лютеция Паризиарум (Париж). На римляните обаче им омръзнало да проповядва и го обеглавили с още трима мъченици от по-нисък ранг на хълма Монмартър (наречен така в тяхна чест).

Катедралата
Катедралата "Сен Дени"

Но Дионисий се изправил, взел си главата и я носил няколко километра до мястото на сегашната черква. Така станал светец и покровител на града. Храмът там е от V век, преправян два пъти, но през 1137 г. станал прекалено тесен за поклонниците. И абат Сугерий (Сюже) - фаворитът на Луи VI и Луи VII - го престроил в сегашните внушителни размери. Това е най-ранният готически шедьовър. Вместо обли, арките са островърхи, фасадата е укрепена с опорни ребра (контрафорси), а прозорците са украсени с цветни стъклописи, включително розетният над входа. Така вътрешността на храма става просторна и светла, нещо невиждано дотогава.

Кралският ресторант

Освещаването през 1144 г. е небивало помпозно с участие на Луи VII, кралица Елеонора и десетки епископи, решени да имитират стила на катедралата из цяла Европа в следващите 100 години. Първото нейно копие е Парижката Света Богородица, но най-съвършените са в Реймс, Руан, Кьолн, Виена и Прага.

Следващата пищна церемония в "Сен Дени" е последното помазване на Анри IV на 25 юли 1593 г. Той си е давал сметка, че ще бъде приет за крал и ще омиротвори Франция след Вартоломеевата нощ само ако приеме католицизма. Процесията е била внушителна. Благородници, тръбачи и швейцарски гвардейци бавно са минали по украсените парижки улици начело с краля. Той е бил в бяла мантия с черна шапка и лента. Не е запомнен с елегантност, но явно този път е оценил важността на момента. Архиепископът го изповядва, дава му благословия и тълпата започва да крещи неистово "Да живее кралят!".

Френските крале от Дагобер I до Луи XVIII са погребани в "Сен Дени" (освен трима). Само погребението на Луи XV е без церемония, но то е изключение. За всички други е спазван следният ритуал:

След смъртта му кралят бива балсамиран и поставен в обкован с олово ковчег. Тялото се захлупва, но саркофагът поема функциите му. В него има посмъртен отпечатък на краля от восък и олово. Той е изложен на показ в главната галерия и в продължение на 40 дни му сервират обяд и вечеря в обичайните часове. Същото се прави и с кралиците, а има доказателства, че е правено и с жена от ниско потекло - красивата Габриела, държанката на Анри IV. Тя обаче е положена в "Сен Жермен Оксероа", но също в бяла мантия и в ложе с драперии и багрянов плюш (монархическо червено). Около нея горят 6 свещника и 8 свещеници пеят псалми без прекъсване. В продължение на 3 дни към саркофага й захожда прислужник в ливрея и й сервира обяд и вечеря в същата строга последователност на блюдата както приживе. Храната се проверява от иконом, за да бъде одобрена. Месото се нарязва, а виното се долива в чаша всеки път когато Габриела е имала навика да отпие. Накрая съдовете се отнасят и ритуалът приключва с измиване на ръцете. 

Кралските саркофази са почитани по този начин в продължение на 40 дни. После ковчегът с тялото бил пренасян в "Нотр Дам" и накрая полаган в "Сен Дени". Тази процесия била изключително скръбна. Сградите, край които минавала, били обвивани в черен плат, а пред челото на всеки кон имало запалена свещ от бял восък. Най-отпред вървели капуцини в груби шаечни раса, препасани с въже. Те носели дървения кръст на своя орден, дебел две педи и увенчан с трънен венец. Зад тях идела тълпа от 500 бедняци начело с пристав, всичките в траур. После магистратите от всички съдилища и депутатите от парламента, облечени в пищни кожи. Следвало висшето духовенство в лилави и златисти одежди, зад него - погребалната каляска с коне, покрити с черен плюш и препасани с бяла лента на кръст. И най-отзад дълга опашка от царедворци, войници и придворни слуги.

Цялата процесия се е движела бавно, безгласно и бездиханно само под траурен съпровод на кралския оркестър, чийто инструменти били обвити в черен креп.  При пристигането й катедралата се осветявала отведнъж с безброй лампи и свещници, поставяли носилката в средата на хора за 7-дневна служба без прекъсване. Спускали тялото в гроба и дукът на Нормандия - най-старият рицар - се изстъпвал напред и на висок глас призовавал всички велможи да положат по негова команда своите жезли и регалии. След като това стане и френското знаме обвие ковчега, дукът на Нормандия извиквал три пъти, изчаквайки всеки път да заглъхне ехото в галерията: "Кралят е мъртъв! Кралят е мъртъв! Кралят е мъртъв!"

 Настъпвала дълбока и протяжна тишина, а после същият глас възвестявал: "Да живее кралят!" и цялото насъбрано множество повтаряло: "Да живее кралят!" С това церемонията свършва.

А овдовялата кралица нямала право да напуска в продължение на цяла година стаята, в която я е заварила вестта за кончината на краля. През първите 6 седмици й е било забранено да вижда дневна светлина. Светели са само мъждиви кандила, за да й напомнят за гробната тъма.

Било е невъзможно такова място като катедралата "Сен Дени", пълно с кокали на светци и покрито с праха на монархията, да избегне бясната ярост на Френската революция. През 1793 г. Конвентът издава декрет всички гробове в "Сен Дени" да бъдат разрушени. Само за 3 дни тленните останки на 60 крале са извадени от гробовете и нахвърляни в една яма. Тялото на Анри IV обаче е намерено цяло - явно дори в периода на най-големите републикански изстъпления се е запазила религиозната почит към косите, мустаците и сивата брада на народния крал.

Гробниците остават здрави и Наполеон заповядва да бъдат поправени. В това има ирония. Императорът, който се възкачва на трона, стъпвайки върху руините на легитимната власт, напоени с кръвта на крал, принцове и безброй аристократи, се оказва роб на всички атрибути на династичната монархия. Волята му е всички от рода Бонапарт да бъдат полагани редом с Меровингите и Каролингите. Затова заповядва катедралата да бъде възстановена, но става така, че тази работа я свършват други.

Архитектът Дебре, на когото е възложено възстановяването през 1813 г., използва твърде груби и тежки материали за издигане на готическия шпил. И се случва неизбежното - през 1846 г. той рухва под тежестта си. Едва след това е възвърнат пълният му блясък.

Вътре може да се броди много и има какво да се види. Но най-много внимание заслужават няколко гробници, всичките изпразнени по време на Революцията - на крал Кловис (482-511) и на Дагоберт I (628-637) с копие на трона му край нея. (Оригиналът е в Националната библиотека.)

А също гробниците от времето на Ренесанса, които са на две нива - отгоре кралят и кралицата са коленичили с всички свои регалии, а отдолу са изобразени като голи трупове. Гробовете на Луи XII и Франсоа I са такива. Катерина Медичи, вдовицата на Анри II, инспектирала готовата си гробница и била ужасена да се види като гол труп.  Затова наредила да й направят друга, в която тя и Анри II са блажено заспали. Сега и двете им гробници са налични. В криптата е гробището на Бурбоните и край него Наполеон III отпочнал мраморен "Императорски парцел", но той си остава празен. Не е можело да му мине през ум, че ще падне в плен и ще го погребат в точно такъв парцел, но в катедралата във Фарнбъро! 

Още интересни четива за смъртта като част от живота на великите хора четете в рубриката "Последен дъх" на сайта 24zdrave.bg

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Див екшън с бой, гонка и стрелба вдигна на крак полицаите в столичния кв. "Орландовци" в събота вечерта. Разправията станала след 18 часа близо до голям хипермаркет, където една кола засякла друга. От автомобила наизкачали младежи, които започнали да бият пътниците от другата кола. След размяна на удари

Придвижването на хора в градовете също може да бъде ограничено като мярка срещу разпространението на коронавируса в България. Националният оперативен щаб вече е обсъдил въвеждането на декларация за целта на пътуване и излизане от вкъщи по подобие на тази, която се изисква в момента за излизане и влизане в областните градове

Уругвайският футболен отбор "Данубио" (това е наименованието на река Дунав на испански език) отново си спомни за българските си корени. Клубът е основан от наши емигранти в Южна Америка и феновете изключително много тачат своята история. Футболисти, ветерани, привърженици и младежи на "Данубио" записаха видеоклип