Какво свързва кистата в панкреаса с камъните в жлъчката?

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/8271891 www.24chasa.bg

Отговаря д-р Юлия Григорова, консултант на в. "24 часа" по гастроентерология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Кистите са едно от най-честите усложнения на хроничния панкреатит. Срещат се при около 50% от болните. По-чести са псевдокистите, образуващи се след обостряне на панкреатита. Малките кисти са вътре в органа, големите по-често са в съседство на панкреасната жлеза. Те често избутват съседни органи - стомах, дебело черво, дванадесетопръстник (дуоденум), или притискат важни съдове и протоци - жлъчния дуктус, лиенална и портална вена.

Това може да доведе до тромбози на вените или пожълтяване, ако се стопира оттичането на жлъчката. По-често се проявява с болка и тежест.  Ако настъпи инфектиране на кистата, състоянието става септично - повишава се температурата, получават се сърцебиене и силни коремни болки, което налага незабавно оперативно лечение под антибиотична защита.

Връзката между хроничния панкреатит (неговите усложнения) и камъните в жлъчната система е стара, неоспорима и се проявява при т. нар. хроничен обструктивен панкреатит. Развива се при болни с хронично или пълно запушване на панкреасния канал. Става най-често в областта на папилата, където и жлъчният, и панкреасният канал се изливат в кухината на дванадесетопръстника.

Резултатът от запушването е разширение на каналчестата система на панкреасната жлеза, нарушаване на структурата й, разрастване на съединителната тъкан, миграция на панкреатични сокове и ензими.

Проявява се с болка, а появата на киста, както и нарушенията в смилането са по-късни усложнения.

Естеството на стеснението (стенозата), довело до обструктивен панкреатит, може да е от различен характер. Единият вид е доброкачествено - свързано най-често с възпаление или жлъчни камъчета, спуснали се от жлъчния мехур към жлъчния проток (холедоха). При тази миграция на камъчетата се нарушава нормалният проток на жлъчен и панкреатичен сок, създават се условия на регуритация (връщане) на жлъчка към панкреатичния проток и последващо отключване на патологична ензимна каскада.

Получава се т.нар. билиопанкреатит (жлъчен панкреатит). При "израждане" на камъчето в дуоденума възпалителният процес регресира. Затова лечението е насочено към освобождаването на папилата (папилотомия) и ампулата от камъчета и на възпалелните структури, свързани с тях. Това най-често става ендоскопски, а при неуспех - хирургично.

Другият тип стеснения са малингените - при рак на жлъчните пътища, папилата или главата на панкреаса. Те се развиват бързо и имат лоша прогноза. При прегледа се вижда т.нар. безболкова жълтеница и поради бързия ход на злокачествения процес няма време за образуване на кисти. Ако все пак при ехографско или скенерово изследване се видят кисти, това е кистичен аденокарцином (т.е. те са част от тумора). Лечението е оперативно и има смисъл само в ранния етап на появата му.

С цел профилактика на усложненията при жлъчнокаменната болест е нужно навременно отстраняване на жлъчния мехур, контрол на жлъчните пътища за остатъчни камъчета, създаване на добра проходимост на жлъчния отток. Прилагат се спазмолитици, антибиотична профилактика и диетично хранене.

Още отговори на читателски въпроси за здравето вижте на сайта 24zdrave.bg