Симптом - избухливост

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/8285887 www.24chasa.bg

Този начин на реагиране в обществото най-често обрича на самота и хроничен неуспех. В едни случаи той отразява трайна и постоянна черта от характера. В други - моментно състояние. Това означава, че при различни хора може да се изразява в различна степен. Важното не е дали човек е избухлив, а колко често, по какъв повод и колко силно дава воля на агресията си. Тези граници зависят от следните основни фактори:

Възпитание

Ние се раждаме с определен темперамент и нрав. Възпитанието на родителите ни може да моделира проявите му, така че да се оформи това, което наричаме "характер". Дори и да сме родени по-кибритлии, личният пример, спокойната семейна среда могат да ни направят по-малко избухливи. Любопитното е, че подобен ефект би имало влияние и върху осиновени деца. Така избухливостта може да се разглежда и като възприемане на лоши, поведенчески модели от по-възрастните, датиращи от детството. С една дума на избухливите може би им липсват и първите седем години.

Провокации

Някои хора съзнават, че имат "по-къс" фитил от околните. Полагат усилия да се справят с този си начин на реагиране, защото в определени ситуации, например йерархия, това може да им донесе куп негативи. Те трябва да внимават, тъй като в конкурентна среда подобни характерни черти могат да бъдат използвани срещу тях. Ако зложелателни колеги усетят избухливостта, могат да провокират подобни реакции, за да ви злепоставят пред шефа. Най-често обаче от сприхавия характер страдат най-близките. Въздържането пред колегите понякога коства твърде много енергия на избухливия човек. Той спира де се въздържа, когато се прибере вкъщи. Това води до потенциални конфликти в семейната среда.

Социална среда

В нашето общество избухливостта се толерира. В някои среди дори се смята за "мъжко" качество. Вероятно това води до погрешното схващане, че ако повишим тон на някого, нещата биха потръгнали по начина, по който на нас ни се иска. Разбира се, това не е правилно.

Психично напрежение

Затрудненията в работата, неудачите в личния живот заедно с усещане за нерешимост на проблемите водят до тежко неудовлетворение. Тъй като в подобни ситуации, несъзнателно чувстваме заплаха за самите себе си, се опитваме да се защитим, като нападаме другите. Дори и да съжаляваме впоследствие изворът на напрежението не пресъхва. Не се справяме по-добре с проблемите си, след като сме избухнали. Даже напротив. Затрудненията се задълбочават. Ако това се повтаря често, уместно е да се обърнете към психолог.

Депресия

В някои случаи депресивният човек може да прояви агресия към околните. Не е задължително да е само тъжен, потиснат или вял. Според най-новите концепции и проучвания съвременният човек дава израз на депресията си именно посредством агресия към близките си, към колегите и дори към непознати. Ако състоянието се съчетава с безсъние, несправяне със задълженията, трудности в концентрацията, лоши мисли, то категорично трябва да се направи консултация с психиатър.

Телесно заболяване

Винаги с тялото страда и душата. Диабетът или болести, които протичат със силна или хронична болка, могат да доведат до необосновани, внезапни избухвания. Характерът на заболелия се променя. Това може да предизвика и сериозни последици, ако не се вземат мерки. Понякога хора с лошо регулирана кръвна захар могат да изпаднат в тежка ярост, така че да извършат неща, за които впоследствие да съжаляват. Това може да доведе по принцип и до проблеми със закона, когато под влияние на болестна избухливост извършим някакво престъпление или влезнем в опасно остър конфликт с други хора. Тогава те стават обект на съдебнопсихиатрични изследвания. В това отношение най-застрашени са болните от епилепсия.

Проблеми с психоактивни вещества

Абстиненцията или интоксикацията с алкохол или други психоактивни вещества променя реакциите ни. Понякога ставаме особено докачливи и раздразнителни. Това може да има фатални последици. Най-доброто решение е преустановяването приема на подобни вещества, контролирано от лекар, така че да се преодолее абстинентният период. След него постепенно характерът се възвръща към нормалното си състояние отпреди зависимостта или интоксикацията.

Антисоциално личностно разстройство

Характерното за това личностно разстройство е несъобразяването с обществените норми, липсата на съчувствие към околните, липсата на авторитети, включително и от органите на реда. Само по себе си не представлява нито заболяване, нито предоставя условия за невменяемост при извършване на някакво престъпление. Напротив, човек с такова разстройство напълно съзнава какво прави, но няма желание и възможност да спре или да се промени.

Четете тълкувания на различните симптоми на сайта 24zdrave.bg